СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪР
Знаете ли? Понякога стават такива неща.
Душата ми се прибра поокъсняла, след дългото скитане, и ми даде да разбера, че е срещнала сродна душа. Зле запомнила уроците, които съм й дала, разубедена във всичко, на което съм я учила, настоява, че вече е пораснала и искала да поеме по ...

УСЕЩАНЕ
Навдига се в душата вик
бушуващ, силен и метежен,
след туй, като китара на Армик
приливащ от любов и нежност. ...

Имам нужда... направо говоря,
за да не ме обвиниш в безучастност,
имам нужда от няколко погледа
и прегръдка една (плюс безкрайност)...
Имам нужда от две стихоплетства ...

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...

Танцът на балерината
Ловиш мига и галиш го във длани,
блестиш от чувствения водопад.
Косите ти са укротени океани
без гибелните ветрове на март. ...

Допусна те във своя свят.
Допусна май и много други.
Един си тръгва весел, друг - със яд.
И всеки гледа и се чуди.
Какво си мислиш ти, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

Около цялата земя
обвила се е зла змия.
Страх ме е като дете,
страх от този свят, от таз змия.
Страх ме е. ...

Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...

Всеки говори за любовта, но някой знае ли какво всъщност е тя?
Преживяваш най-хубавите си моменти.
После плащаш с половин живот, за да забравиш това,
защото сега вече си в реалността и знаеш, че всичко е било лъжа.
Излязъл от сладникавостта на връзката, ...

Вечните въпроси
Сега съм тук, къде ще ида после,
в бъдещето без успех се взирам,
защото днес, макар кипящ от сила,
аз всеки ден по мъничко умирам. ...

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

Събуждам слънцето (преди петлите)
и после го търкулвам по небето.
Разрошвам на рояци облаците
и птици, много птици в тях рисувам.
Целувам хоризонта (преди вълните) ...

---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник. ...

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие, ...

Още можем да потраем,
рано е да се терзаем,
ето, иде топла зима
шум и веселби ще има,
а такива като нас ...

Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“ ...

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

Любовта не е каквото е...
ако не виждаш и не чуваш,
ако живееш в други светове,
повярвал си, че съществува,
загубил си се във очи, ...

Когато разглеждаме екологията, не можем да подминем нейните богословски измерения, защото именно там ще намерим нейния първоначален смисъл и значимост за човечеството. Нейните антропологически перспективи, минали, бъдещи и настоящи аспекти, заложени в основата на християнското нравствено учение.
Цър ...

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

Подарих ти сърцето си без свян,
в замяна твоето не получих!
Открадна ми душата, а
твоята не я отключих...
В очите не можа накрая да излъжеш, ...

"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще ре ...

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

Каква е истината за света,
за времето, дъжда, слънцата, бурите?
За малките, но хубави неща,
за флората, за фауната, лагуните?
От кой създаден е света - ...

Отива си моята есен
с топлите слънчеви дни.
На небето слънце не грее,
облак черен го скри.
Дърветата още са същите, ...

Отвътре ме тормозят мисли
Защо и как юзди ни туриха
А после с остена на гнева си
В пропаст като трупове ни бутнаха
С лукави думи ни втълпяват ''истини'' ...

Желание за блус
В дискотеката те гледам и желая те страхливо.
Да те поканя ли на блус? Не смея, за да не ми
откажеш ти вежливо.
И аз си казвам, че на следващия вече ще ...

ДАЛИ
на бившите колеги от СКС
Дали сега ще е уместно
Да Ви изкажа благодарност,
Защото служихме съвместно ...

Намерих кестен
Кестенче намерих на земята,
бързо вдигнах го, потрих го…
Гушнах си го нежно във ръката,
в джобчето си топло приютих го! ...

О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули, ...

Под лицето ми е мокро
от моите сълзи.
Чувам тежко дишане,
но то е някъде встрани.
Аз ситня глътките ...

Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.
И във тез редове всичко казвам ви аз.
Стиховете ми - сякаш молитви са святи -
произнесени във среднощния час.
Моите истини светли - прогонват тъмата. ...

Прощавам ти за всичко друго,
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...

Телефонът звъни... Поглеждам часа
и вик на безсилие в душата се блъска,
сърцето ми бясно препуска... Мълча...
А искам да викам и с вик да разкъсам
онези окови, които сама си сложих, ...

Отговор по "Ямб на поет" от Гюлшен Алиева
Обрал съм за тебе и всички лалета,
приемам те тихо в съня си лилав.
Приготвям ти обич и сладко с галета,
да черпя с целувки и хладен пилаф. ...