/На Него/
Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани
и подритват мойто без да го щадят! ...

В страната на разбитите сърца
за любовта не смее никой да говори,
със нея плашат малките деца
и чукат на дърво да не повтори.
Наричат я с различни имена: ...

Тайнството на Любовта
Като сестра на пролетния вятър -
ще бъда мека, възхитителна, добра!
Ще дойда цяла в светлини обляна,
ще нося радост, нежност, доброта! ...

==================================
Песен от филма "Бялото слънце на пустинята"
Автор: Булат Окуджава
Ваше благородие
Ваше благородие, госпожа Разлука, ...

ОБИЧ
Обичай ме безмълвно и копнежно
с огнена, разкрепостена страст,
с пеперудено крилата нежност
душата ми отпращай във екстаз. ...

Не искам изпросени думи,
не мога да бъда след друга,
което сърце то ти иска
нека да бъде това.
Не съм просякиня на ласки ...

- Боят ти е малък - изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. - беше гласът на Разбойников.
Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана и сладко, сладко похъркваше, не се ниждаше никой друг.
Чу се "мяу, мяу" и той отвори очи. Направи два акробатични скока въ ...

Когато тялото ти е далече,
а чувствам близо твоята душа.
Когато казани са вече
толкова прочувствени слова.
Тогава те обичам някак тихо, ...

От рано на кея стоиш и хвърляш мрежата стара,
годините спря да броиш, носиш им само товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето!
Гларус край тебе кръжи, леко докосва водата, ...

Ура за нашата култура!
За тези, дето книга не четат,
а само с мишка и клавиатура
прелитат весело от чат на чат.
За тези, дето на изложба даже ...

„Да нямаш причина да останеш е добра причина да си тръгнеш“
Но не мога да спра да се връщам.
Винаги... Докато мигнеш
и пак съм там.
Сама дърпам Дявола за опашката, ...

Титани
Прокопи Александрийски живееше в голям и разнебитен отвсякъде град. Но това не му пречеше да се чувства истински титан на журналистическата мисъл. Още щом задникът му потъна в редакционния стол на вестника, нещо мина през цялото му тяло и почувства титаничната струна, която трепна в младата м ...

Приятелят - този, който ти помага във всички моменти. Приятелят - човекът, който ще ти се кара като баща и ще се притеснява за теб като майка, но това ще е за твое добро. Приятелят - когато си тъжен, обади му се... Той няма да говори, той просто ще седне и ще потъжи с теб... Такива приятели, за жало ...

За "честните прокурори", възмутени от Цацаров, разбрахме. Те се оказаха ченгета от ДАНС, решили жертвоготовно и по матросовски да защитят своя патрон Боко Тиквата с цената на поредните лъжи. Само дето взеха, че грозно се провалиха.
Но тяхното дело тези дни бе поето от "честните ченгета". Те са само ...

1. И ето, вече време не остана,
когато аз пред тебе ще застана,
за първи път сега ще те прегърна,
за първи път, откакто се завърна!
2. Страстно ще целувам устните желани, ...

Сега тя ми върна теб
и не знам защо не исках да я спра...
мислейки си пак за мен -
отново в себе си аз пуснах любовта...!
Но тя си тръгна така бързо - ...

Сякаш вчера четох ти приказка,
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше, щом порасне Алиса,
може ли да се случват пак чудеса.
Сякаш вчера подскачаше в двора, ...

По-страшно е, когато тя мълчи,
отколкото, когато тя говори.
Това, което казват нейните очи,
не могат думи да повторят.

В Очите ти...
се раждат Светове!
В Очите ти...
Свръхнови се създават!
В Очите ти... ...

Тъй, както крачех по брега
и слушах морските ехтежи.
Отблясък слънчев аз видях,
едно писмо в бутилка там седеше.
Оставено на прага на света, ...

Какво си за мен искаш да знаеш
... аромат на момина сълза,
... светлината на юлското слънце,
... трополенето на есенен дъжд,
... сиянието над северните ледове.

Enjoy :]

Вик
Дете и Богиня?!
Наистина ли?
Разкъсвам се,
загубвам се ...

Душата моя...
Дали е дива, крехка и прозрачна,
със моя дух тя винаги е в крачка.
Дали е пролет, лято, есен, зима -
не зъзне гушната във пелерина. ...

Какво щеше да бъде, ако не те бях срещнала?
Щях ли да бъда по-умна, по-честна, по-добра?
Щях ли още да живея в онзи детски свят?
Щеше ли да ми бъде по-добре без теб?
Чуй ме! Аз викам ти вече дни наред, ...

***
Не искам думи.
Думите са убийци.
Мир, подари ми!

В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...

„В началото бе Словото...”
Двама братя със една идея.
За славяни буквен дар вовек.
Благогласно, словото им все е
наше упование и лек. ...

Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима!
В копринената синева ...

НОЩЕН РИБОЛОВ
Жарта на залеза изстива в полуздрача
сред билковата пазва на полето,
припада нощ и въздухът прозрачен
гъстее в сенките на старите дървета; ...

За Българската писменост
(импресия)
Азбука=Азъ Боуга.
"В началото бе Словото и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово..." са първите думи, написани с български букви от Св. Кирил-Константин Философ през 855 г.
Тридесет букви, които светят, тридесет букви, които имат душа, които са живи, ...

Смирен от удари житейски се прекланям,
пред старата икона молитвата отправям
за мир, покой и тишина в моята душа,
утеха да открия в пълнотата на света...
... А вместо това, пия сам през нощта ...

Русалките не плачат,
те разбират, че всичко временно е, знаят...
но идват с прилива, танцуват със вълните,
на брега ги чака любовта, да им помилва пак косите,
момент на радост, нежна тръпка, ...

Тъжно вятърът поднася
към студената земя
лист опърпан, изсушен
и безжизнен - неумиращ,
глухо паднал във нощта, ...

А така! Събрахме се петима! Как ли? Всичко ще ти обясня...
Вчера вечерта до магазина, уж отидох за цигари и вода...
Както ходех си по тъмната пътека, едър мъж до мен се приближи...
Мислех си, ще ме убие? Нека! Ала той поиска ми пари...
Пратих го да ме изчака вкъщи... там парите под леглото си държа, ...

Свят без сенки,
само светлина.
Свят от оценки
на всяка добрина.
Свят във друго измерение, ...

Препуска залезът насреща ми
отново яхнал златна колесница,
припомня ми за топли вечери
и посинялото поле в метличини.
Луната бавно спуска плаща си ...

Съмнявах се, че ще потръгне любовта ни.. Броях дните ей така, при всяко твое обаждане, аз просто намръщвах уста.. Някак си ми беше странно - Аз и Любовта, две несвързани понятия бяха за мен това... Исках да се отърва, но сила нямах, така ли не ме разбра? Не те обичах истински, ти подозираше това, но ...

Когато гледам как расте
душата,
забравям всичката си сила
и закани,
и толкова съм малка ...