СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагов ...

И ето, отново чувам гласът леден в слушалката...
Сякаш куршум от упор се заби в моето сърце...
и разпръсна се отново на хиляди парченца...
Боже, ще се намерили някой да го събере...?
Чух и нейния глас до тебе да шепти... ...

ВЯРА
Бронебойни патрони?!
Бронебойни патрони?!
Не. Капчукът фалшиво запял е навън.
Отново е пролет. Мечтаната пролет... ...

Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...

Как те искам... с пуснати коси
и със поглед, лек за мойте рани,
а смехът ти с' звън да ме роси...
Да ме стопляш с малките си длани.
Глътка вечност с теб да споделим - ...

Луната пълна ме събуди,
попита ме защо не спя.
Какво ли толкова се чуди -
до тебе искам да се долепя...
О, гениална простота! ...

Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищо ...

Марионела Тафраджийска тръшна вратата след себе си и се запъти към гарата. Пусто не видело се, защо трябва да ползвам мотрисата, като може да се метна на Форда, стар, но запазен, и да стигна до Университета. Ама на, да угодя на родителите. Това си мислеше Марионела и тътрузеше телесата си към мотрис ...

Не можеш
Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините. ...

Мечтите като в саркофаг затворени -
бледнеят пред черни тъмнини,
очите ми на четири отворени -
търсят светли бъднини.
Сълзите горчиви като дъжд пороен - ...

На баба Цвета внучето намери таралежче
там във градинката под розовия храст.
Такова мъничко, с коремче мехче,
детенцето го гледаше в захлас!
Ех, колко сладичко е, има си носленце, ...

Работа с подсъзнанието за реализиране на СЪЩЕСТВЕНИ и други неща
Подсъзнанието на човека е ИНСТРУМЕНТ неизползван – чудотворен инструмент, невероятна сила – неизползването на подсъзнанието е равно да имаш ЗЛАТО и да нямаш пари. Подсъзнанието е свързано със СТИХИИТЕ и планетите – и ако задействаме по ...

според рапорта
всичко е точно
налично
по-точно
от мерника ...

За мене си каквото тя за тебе,
мечтая те на вдишвания само,
а ако усещам те до мене,
не си ми нужен както щом те няма...
И не че те обичам до безумие, ...

ОБОРОТИ
Животът ми забавя ход.
Сега е мъдро колело.
Наслада - всеки оборот.
Било, каквото е било...

Щях да я срещна най-накрая – онази жена, която бях мярнал за миг всред много други, онази жена, която привлече погледа ми като с магнит. Усетих онова рядко привличане - в рисунъка на лицето, като познат спомен, като разчитане на някакъв код, ясен само на двама ни. Копнеех да я видя отново, а сега ст ...

А желанието - нека да литне.
Вярвам - то ще се върне при мен.
А кога пак ще кацне - не питам.
Просто чакам го своя ден.
Ако трябва - при друг ще отиде. ...

Не ме разбирайте! Не ме жалете!
Отдавна искам цирка да приключи...
Четете просто между редовете,
животът и без вас ще си се случи.
Не ми прощавайте! Не, няма нужда... ...

Погледни ме във очите
и направо ми кажи:
спираш ли за мен лъжите?
Казвай го и отрежи!
Стига с мен да се измиваш. ...

Недей ме учи как да те обичам
и хайде, стига си се правил на жесток.
Веднъж поне опитай да си искрен,
веднъж поне лъжите си спести.
Спокойно, вече всичко свърши, ...

Изхвърлен дънер от януарската буря -
лежа си на пясъка, дъвча минало
и преброявам пореден пасаж…
Цяло ято мечти изпратил по океаните... но ме целуват
единствено на Кабакум вълните… ...

Гладът за любов ни изгаря отвътре.
Любов да получим. Любов да дадем.
Копнежът за нежност от днес, не от утре,
задвижва живота в нестихващ подем.
Любов не за власт, за пари и за слава, ...

Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че п ...

Подготвят ги от много от малки -
религията си да оценят!
Велики ли са или жалки,
критиците след нас ще разрешат...
Те също не са хора от горите! ...

Думи, думи, думи - като есенни листа!
Думи, като ромона на дъжда!
Думи смислени, безлични...
Думи много - най-различни!
Накрая се оказва, че вървим по пътека от думи, ...

В един късен юлски следобед, уморен от монотонността на сивото ежедневие реших да потърся отмора в приятната компания на майката природа. За компания взех със себе си моето вярно куче Джек, на което също като на мен бе омръзнал животът в рамките на къщния двор. Само след няколко мига вече вървяхме п ...

Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. С живец! С живец пътувай. Раздай на всеки малко, за късмет и да си има. Да си го крие във вътрешния джоб. Няма вътрешен джоб ли? Да си направи! Да си пази живеца и да си пътува с него. А сам ли да пътува? Не, никога сам. Човек е сам твърде често. Започва да ...

Две в едно
"Приемам,че живеем като двама,
макар че любовта ни е една..."
Шекспир
Две личности, два пътя. ...

Все някога ще загубиш надежда.
Все някога ще лежиш на пода в стаята си и няма да искаш да станеш.
Все някога ще мечтаеш да избягаш.
Все някога няма да искаш да се върнеш.
Все някога няма да намериш изход. ...

В очакване аз тръпна,
часовете трескаво броя.
Зная, утре ще те зърна
и от желание горя.
В очите ти, звездици, ...

Нещо се случваше с Кракена. Сякаш някой го бутна или се блъсна в него. Лина и Макс се намериха повалени. Преди да успеят да се изправят втори трус ги запрати извън равновесие, но този път ги изстреля нагоре към кръглата уста на съществото. Тя се отвори и скоро мощна струя вода напълни тялото на Крак ...