Ще дойде изпод облака сив на деня.
На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда
във зениците пак ще припламва.
Ще издигна ръце и душата към Бог, ...

Бяхме само двамата и пътувахме към едно място, което познаваше само той, а аз не.
По приказките му разбрах, че това е най-красивото място на Земята и то съвсем близо, в края на града.
Пътувахме, хем ми се стори дълго пътуване, хем изпитвах любопитство. Около мен пейзажът беше сив. Дърветата бяха мръ ...

Не казвай думи закъснели,
ще дойдат при мен като ехо в тишината...
А ветровете много такива са отнесли...
във вихрушката на самотата...
Не, не викай, не искам да те чувам... ...

Тъжна и самотна, задавам си въпроси и отговарям си сама.
Защо ме, майко, ти остави и за мен толкова бързо забрави.
Обърни се, в миналото върни се.
Защо промяна в теб настана, какво се случи,
че си все така неразбрана. ...

Как искам всеки ден аз да те виждам
и да докосвам с длани твоето лице,
и поглеждайки в очите ти да казвам,
обичам само теб, момче!
Как искам всеки ден да ти казвам ...

За псувнята
Псувнята е МЪЖКА молитва от древността. Тя дава мъжки дух - разграничение от низостта и инициатива за ПО-ДОБРО! Тя означава: "Да оплодя майка ти ОТНОВО, защото ти си негоден"... От тук следва, че за жената псувнята може да се замести с "негоден - или негодник /ца/ /ци/", което означава: ...

Вашите мисли не са мои мисли.
Вашите чувства не са моите чувства.
Въпреки всичкото се надявам,
че надеждите ни са общи,
както общ дом е Земята. ...

Днес съм мълчалива. И се смея. Мълча и се смея. Забавно. Болката е странно нещо. Един ден просто осъзнаваш, че не си добре. А виждаш как всички други се справят отлично с живота си. Случвало ли ти се е да се намираш в толкова лоша ситуация, да се чувстваш толкова зле, че всичко да ти изглежда абсурд ...

Тук съм...
сред цветята и огромното небе.
Тук съм...
сред лозята, засадени с дядови ръце.
Тук съм... ...

... и те намерих
без да те диря,
без да те чакам,
без да тъжа.
И те поисках ...

Болката
"Болката е оръжие, ако я избереш"
Ярост. И смирение.
Разпятие
и вик, ...

Изваля... Изваля... Изваля...
И потъна земята в тъга.
А от влажната нощна тъма
наднича в прозореца самотна луна.
Свидетел ням, мълчалив, ...

Ако Господ трябваше да си избира кола, каква ли марка щеше да избере?
Форд? Не и Форд. Господ някога е възкресил умрелият Лазар... Но един Форд умре ли, дори и Господ не би го възкресил!
Лада Нива? Не и Лада Нива. Господ е понесъл достатъчно жестоки мъчения на Голгота, за да си позволи още едно тако ...

Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва ...

Последния синигер
... на изчезващата птица – символ на София
Последният синигер си отиде.
Внезапно. Тихо. Без прощална песен.
Под старата зелена керемида ...

Старомодното Аз
Като цвете край пътя,
залиняло от прах, от сезони
и синори чужди до ниви,
все те има, мое старичко Аз, ...

Искам те. Не си отивай.
В нощта мой път бъди.
Дива, буйна и стихийна
река в пенливи огнени искри.
Поспри при мен. Не тръгвай. ...

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ
Твоето име все още не зная,
а и не е необходимо, нали?
Виждам, че от обич се нуждаеш -
болката е в твоите очи. ...

Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...

Днес сме тука,
утре не,
така е,
няма накъде
Спим, ядем, ...

Имам чувството, че и от една точица можеш да направиш стих :)
От точицата – стих? Е, нека да опитаме...
От точка А до точка Б се скитаме.
Но често точката превръща се във многоточие,
събрало мислите в туптящо слепоочие. ...

Не съм си тръгвала, не се завръщам,
аз винаги съм тук била.
ВСЕЛЕНАТА е необятната ми къща,
летя с невидими крила.
Ту извисявам се, ту горко падам, ...

Животът е чудо, погледнеш ли го отстрани :)
ако си се задълбал във него, може да боли.
Личен избор е какво да виждаш ти навред...
Приятно ми е, мене ме наричат Слънчоглед :)

Да обичам така
все едно е умиране.
Все едно е разпъване
с всяка мисъл на кръст.
Да те търся така ...

В пaмет нa Норa
Зaщо тъй рaно пожелa.
Дa си отидеш от светa,
отлитaйки в дaлечни небесa,
зa дa търсиш рaйскaтa врaтa. ...

Котенца
Малко котенце игриво
тича, скача и лудува.
Второто пък е сънливо,
спинка сладко и сънува. ...

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стек ...

Животът е едно безкрайно тичане,
въртене в кръг, очакване и вяра,
едно до гроб неистово обичане,
една безкрайна, луда надпревара.
Измислица красива в ден приветлив, ...

Стареца и хлапака
Самотникът обича да мълчи.
На пейката, той никого не чака.
А уморен от весели игри,
насреща, смее се хлапакът. ...

Любовта ми
Какво аз в стих да ти напиша?
Любов и сълзи ли да лея?
Как обичта си да опиша?
Или в песен да ти я изпея? ...

А Т Л А С
Много пристанища чужди пребродих,
много екзотика срещнах във тях:
обичаи странни и чужди народи
в странствуванията си опознах. ...

Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера. ...

Аз и днес бих ти казал: „Обичам!”
край шумящите морски вълни,
но прости, ако мъничко сричам
и несигурност в мене личи.
За да има любов помежду ни, ...

Една муха с размери средни
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.
Издебна тя, тварта коварна ...

Не търся никаква отплата
за туй, което съм направил.
Готов съм цялата заплата
във чужди джоб да съм отправил.
Откликвал съм на всеки повик ...

Съпротива
Не прощават годините
и косата сребрее.
Ето, бръчици фини
върху кожата сее. ...

Залягам низко във окопа
и чакам огъня от вас,
но чувам как с налъми тропа,
подкованият от вас Пегас...
Измисляте ми мними грешки... ...

Малки капки паднаха от небесата.
С погледа си проследих ги и съзрях:
като утринна роса покриха те тревата,
други в шепата си ги побрах.
Плисна дъжд и сякаш чудо стана. ...

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)
Не се опитвай, ровейки в душата ми, ...