Мъжете, които обичат жена ми...
Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват. ...

Гласувайте с бюлетина номер 69!
Ние ще ви даваме устно празни обещания,
а вие, към майките ни, ще връщате орални "благопожелания".

Докосни с ръка небето и усети
магията, с която е обзето,
обгръщайки те ярко със своите лъчи
и сякаш иска нещо то да ти речи.
Докосни ти нежно и цветята ...

Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...

Понякога, улисани в сивото ежедневие забравяме, че и този ден ни е даден, за се насладим. Този ден ни е подарен от съдбата, за да му се порадваме, за да се усмихнем и да усетим, колко красив всъщност е живота. Да вземем това, от което имаме нужда - само трябва да се протегнем с ръка и да вземем прав ...

Когато в онзи ден последен тръгна
към твоята несбъдната мечта,
в мен се скъса нещо и помръкна
смехът на всички утринни слънца.
Да дишам заболя ме. Да копнея. ...

Любов непреодолена
в миналото поделена,
но сега изпепелена!
Ти си с нова,
аз съм с нов! ...

И нека ти тежи на съвестта!
И някой ден ръката ти, когато
помилва друга някоя жена,
спомни си, че е същата, с която
лицето ми безмилостно удари ...

Недоглеждане
На границата между светъл ден и тъмна нощ
сънят ми, недокоснат от преструвки, си живее.
За теб едва ли има място в мъничките му мечти,
но ти си упорит, а аз зад думите се крия и се смея. ...

Той е лош. Много лош (но за другите хора).
Бил намръщен и с остър език.
Имал тежък характер и малко говорел,
но със думи ранявал, като с камшик.
Не се вписвал в пейзажа им розово блудкав, ...

Ти знаеш ли колко те обичам
и как в очите ми кръжат послания,
и как пред тебе тихо коленичат
с най-буйните и палави желания?
Ти знаеш ли по теб как гасна ...

Гора и вятър
Не ме блъскай, буйни Ветре,
не прекършвай ми ръце -
с тях се моля на небето,
в тях детето ще расте. ...

СВЯТ ОТ ЪГЛИ
Светлината угасва полека,
падат сенки, родени от здрача.
По житейската стръмна пътека,
без да виждам напреде си, крача. ...

В ден, малко тъжен, като този,
останала за малко сама,
за теб се сещам, приятелко,
погубила се заради любовта.
Ти беше мила, фина жена, ...

Милувката на устни
нежни като полъх...
Феерия от звуци,
припламнали
в среднощното на огън. ...

Нямам сили да опиша
празнотата във гърдите.
Как да дишам,
когато мечтите разбити
секват дъха ми ...

Родопа планина
Вълшебната Родопа.
Мистичната планина
със спираща дъха дивна красота.
Пленяваща, задържаща. ...

Саморасло цвете във саксия,
Боже, кой ме посади?
Ангел ли във залисия
или дявола го пререди?
Та се пръкнах аджамия, ...

Дали ще станеш роза без бодли,
дали ще си любовна поза...
За това не ме боли,
боли ме само, че не мога
да прегърна парещия цвят ...

Съдбата ни се киска отстрани
и гледа ни, как заблудени,
не по пътя общ, а във страни
днес всеки се опитва да поеме,
но след завой и два, и три ...

Пролетта е живот
Дървета, капчици роса,
лозичката преплита клони,
натежала нейната реса,
ветрецът тихичко я рони. ...

В един ужасен зимен ден ми се наложи да се прибера до родното си място. Работата, която трябваше да свърша, беше спешна, и за мое голямо съжаление всичките автобусни билети бяха разпродадени. Оставаше ми само един избор – един колкото легендарен, толкова и зловещо-примитивен транспорт – БДЖ. Никога ...

Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...

ВЕСЕЛЯЦИ
Снощи старците от село
телевизия гледаха,
къде черно, къде бяло,
що гледаха, що видяха. ...

Очите ми, без твоите очи,
не знаят как света да погледнат...
ръцете ми - във чуждите коси
утре, не знаят какво ще намерят
на пътя си ...

Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...

Искам да полетя, да съм свободна като птиците. Често сънуваме, че летим, поне като малки. Доста мечтаех за това. Искам и сега, не да мечтая, а да мога. Птиците са свободни, искам и аз. Не като лястовичка, не! Искам като орлите, свободна и силна! Тук долу, на земята тази свобода я няма, има хора - ло ...

И аз съм лекар, и ми става страшно гадно
като за моята професия чета и слушам,
как лекарите със непозволени средства
искат да се богатят!... И пред нищо свято не се спират !
За мафията в бяло ...

Приятелка
Понякога тъжна.
Понякога щастлива.
Това си ти!
Макар и понякога да не ти личи! ...

Запъхтян затръшва вратата зад себе си, обляга се на нея и се свлича на пода. Ръцете му са покрити с кръв. Понечва да покрие лицето си с тях, но се отвращава: от кръвта, от себе си. Виновен е, отне живот, а оръжието си захвърли в съседната стая. Иска да избяга и физически и психически. Не е вярвал, ч ...

Тъй като си е мое и е писано поначало на руски, се почудих дали да не го пусна в секция "Преводи":) Прилагам оригинала след българския вариант, защото по мое лично мнение в превода се изгубиха някои смисли и временни емоции.
Като всички деца, почнах с нула.
Но си търсех все нещо красиво.
Писна ми от ...

Загубих те, когато ти се върна.
Загубих те, когато пак те имах.
Загубих себе си в мъглата,
която ти освободи!
Върви по пътя ти с нея, ...

И знаеш ли кое е най-поетичното в случая? Това е, че не знам дали въобще някога ще мога да обикна някой друг... Колкото и странно да звучи, с цялото ми същество осъзнавам, че той е любовта на живота ми, онова уникално и единствено по рода си чувство, което не те напуска никога, което живее в теб зав ...