Нека долните редове
са забранено четиво
за ония, които са сега на 18.
Когато пораснат,
те с хаоса и простотията ...

Душата ми е дрипла,
не я плаши, че навън вали.
Окъсана,
намачкана
и вехта. ...

няколко греди
самота,
стегнати здраво с въже,
оплетено от смесени
чувства . . . ...

Разкъсвам пак с кинжал платното, разтварям облаците във мечти, прегръщам образа, контура и влакното, прегръщам края на душата със очи. Обръщам рамката, но не откривам останали от мен лица преди - и пак със четката прикривам, и пак изсъхват нейните следи.
Оставих спомена за себе си застинал,
но тайни ...

То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...
ти целуваш ме с устни като огнени макове!
Не, не искам пощада – красотата боли:
тя е твоята сила, но и мое разпятие!
Златокосо вълшебство си – като сън долетя! ...

Обичам ръцете и твоите длани.
Как нежно ме милват в нощта.
Обичам дъха ти в косите си
и твоите нежни слова.
Обичам очите ти дълбоки и сини, ...

Стоиш срещу стъкло,
а гледаш огледало
от камък ли направено е то -
следиш го с твоя поглед - удар на махало.
Дали е камък - ...

Откраднат миг
За тогава, когато беше вече далече...
Ти открадна мига ни и със теб го отнесе.
Но остана, защо ли, някак сгушена в скута
мисълта ми за теб всеки ден и минута. ...

Пламен изгоря!
Но неговият пламък ще гори навеки!
Сърцето на героя спря,
но не е спрял да буди възхищение у нас, у всеки.
Ведно с покруса, ...

Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни ...

Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало ...

Когато аз не зная ти къде си,
в сетивата ми нагарча неизвестност
и дни и нощи безсловесни
преживявам някак си по спешност.
Но дори да те няма - ...

Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването дълго и полека ...

Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз-
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис... ...

БЛИЗОСТ
Понеже е жена, дели безкрая, не се набива на очи в трамвая. ...
Стои на крак и сякаш разговаря с тъгата си, и от смъртта по-стара.
Работи в парк, разпитвана от нужда: трева да среше, цвете да събужда.
Да сложи на дъгата седемстишна - прелитнал цвят липа или от вишна. ...

ТРЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана отвори очи и светна лампата. Беше изключила будилника на телефона, но знаеше, че слънцето вън от килера, в който спеше, е изгряло. Птиченцата в патиото посрещаха всеки изгрев с такава френетично чуруликане, че радостта им нахлуваше през тампоните, пъхнати в ушите ѝ и я изпра ...

Сега разбрах защо са били нужни пренакичената визия на южнокорейските мъжки певци и музиканти: пъстро боядисаната дълга коса, подравнена, гладка и изправена като някоя перука от някое женско списание, но доста добре поддържана. Да не казвам, че е прекалено поддържана, защото ще прозвучи, че говоря з ...

По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...

Родих те с обич, кърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,
към бъдещето гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато ...

Как искам...
Как искам... сърцето ми да тича
на поляна, пълна със мечти.
Никога любовта да не отрича.
Все да люби - по-малко да тъжи. ...

П риятелят е този, който те
Р азбира в трудните моменти.
И стински на теб се доверява,
Я досва се на всяка твоя
Т ъжна мисъл... ...

* * *
Загледах вчера крушата на двора -
прегърбена и с клони почернели.
Корона, натежала от умора,
виж - рони плодовете неузрели. ...

Рее се птица в небето,
кацна на хълма в полето
и нежна песен тя запя...
По лицето ми стече се
сълза. ...

Вие си мислите, че отчитате точно времето. Всъщност, отчитате онова, което е останало от него, защото то винаги Ви изпреварва...
Подобно на някои вещества в Природата, Човекът рядко се среща в свободно състояние...
Понеделникът е такъв ден, в който доста хора не разбират защо са се /с/хванали на раб ...