ПЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, д ...

Открих голямата любов!
На това аз трябваше да се науча.
Сега благодаря на Бог,
че позволи да ми се случи.
Видях очите ти, дали са мойте ...

Кой ще разбива страховете ни, когато сме слаби,
ще ни дава без нищо да иска от нас
и от мечтите ни плахи няма да граби,
и ще влива в кръвта ни от своята страст?!
Кой ще плаче, когато чете ни в очите, ...

Защо ли толкова боли,
защо се диша толкоз трудно?
Сърцето от любов кърви,
в очакване да стане чудо.
Въртиш се, пламнала, в леглото, ...

Питаш ме, дали ти прощавам?!?
Простила съм ти още като съм ти вдигнала телефона.
Простила съм ти още като ти крещя и обвинявам.
Простила съм ти още като съм се съгласила да се видим.
Простила съм ти още като съм дошла на срещата. ...

Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...

Когато профилът ми се разсее
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...

Тук беше
Няколко метри
застлани с тъга.
Издрани стъкла
и сърца - ...

Изведи ме от прегръдката на вечната тъга!...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...

Заключих се в измамното си щастие,
ръцете си протегнах към миражите на любовта
с надеждата, че ги достигам,
загубих се извън реалността.
Лутах се във лабиринта сложен, ...

Усещане за вечер
Светулково пристъпва залезът
в красотата на лятната нощ.
Събрала светлина, тишината пее рок
и споделя за любов. ...

Момчетата ни, вече са мъже,
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже. ...

Касапинът бай Пешо вдигна учудено вежди, старателно избърса недотам мръсните си ръце в недотам чистата си престилка и се загледа в двамата младежи, стоящи пред щанда. Никога досега хора, облечени в костюми последна мода, не бяха влизали в скромния му магазин.
- Искаме да изкупим всички черва и черни ...

TO
Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна детството в моите ириси.
Ще се пръсне от гъдел и смешно. ...

Главният заподозрян
Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше ...

И какво е животът? Кратък миг от безкрая.
Нежен полъх на вятър минал тайно в нощта.
Като пролетно цвете, днес уханно мечтая.
Утре есенно жълта – прегоряла трева.
За какво е животът? Шепа дни на забрава. ...

Спомен избледнял в главата ми остана,
а от него имам рана.
Лице, очи, нос, уста,
едва те помня.
Чакам да се върнеш поне в моя сън, ...

Прошумолява весело денят
покрай прозореца-илюминатор,
през който наблюдавам всеки път
живота по небесния екватор.
Обличам пак скафандъра от смях ...

Жасминът ухае
целувки
под луната.
Самотен ездач
препуска ...

„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“
Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,
заключен съм в мисълта на текста ми като грях.
Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални
противодействия, заради несъответствия. ...

По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии, ...

"Вечер ме баба дълго подканя..."
Владо Любенов
- Неравноделни тактове
Кучето лайва, мъж се провиква,
мен ми се вижда тиква на плет. ...

Орис
Нощ като другите -
безкрайна, сива, мразовита.
Камината изпълва с топлина
душата ми от болка свита. ...

Няколко минути насаме.
Няколко тежки въздишки надигат се в гърдите ми.
Иска ми се ти с мене да идваше към онези висини,
но писани са ни само няколко минути да сме сами.
После ще си тръгна със сълзи на очи. ...

Сбогом...
Едно красиво момиче, две сияещи очи
със силата да разпукат пролетта...
Едно прекрасно момиче, а ухаеш на сълзи,
отивайки си тъжно, като есента. ...

Разказвай, за всичко разказвай...
аз искам да мина по всяка
пътечка в леса дълбок,
където си бродил от малък.
Да глътна от всеки поток, ...

Нарамил торбичка по прашния път -
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...

Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...

Дневникът- Преди пет години
В килера на живота
скрих усмивката, която носех вместо грим.
Оставях на тъгата да избира с кого
какво и как, вечеряйки да споделим. ...

Какво лице.. Каква красота!
Какви очи..
О, тези очи биха могли да те преследват цял живот...
да не можеш да заспиш заради тях,
а когато това случайно се случи, ...

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...

ЕЛЕГИЯ
Чувства се вихрят в мен.
После – стихват.
Пустиня.
Мираж далечен. Студен! ...

Завърнах се към старите руини,
на детството, към полъха му свиден.
Назад аз тръгнах, към дядовата къща,
вече със име на жена, а не на момиче.
Изтърколиха се годините, ...

Хайде, малко замисли се!...
Нека прочетем отново
старите ни приказки!...
Кой стои, дете, зад Кума Лиса -
тая хитра комунистка?... ...