Заглъхна тиктакането
на живота забързан.
Остана само ръката ти
и две очи, впити в устните ми.
Кожата ми потръпна ...

МОРСКА ЦЕЛУВКА
Морето
се целува
със земята.
На приливи ...

Приятелството
По светa имa нaвсякaде
лицемери и лъжци,
но тaм имa и някъде
хорa с чисти души. ...

Нощ,
море,
луна…
Плисва се вълна.
По пясъка ...

непознат вятър
кръстосва лицето ми
слънчево зайче

Щастие
(Албена 1991 г.)
Вечер. Светлини. Мотори.
Играещи пламъци. Весели хора.
Замислен художник рисуващ картина. ...

Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича ...

РЕФРЕН
Повредена е
тази плоча.
От години
все един рефрен. ...

Моят ден
Моят ден започва
с обичайната белота,
с дъх на йодови пари...
със стенания и въздишки ...

Тръгване от някъде...
Начална гара,
самолети,
влакове,
някакви коли... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 16-та част
С подобни мисли в главата отново задрямах на дивана в стаята. Определено напрежението от предишната вечер ми се беше отразило и почувствах силна умора. Не знам колко съм спал, но се събудих от шум на отваряща се врата. Джилянов се прибираше. Когато вле ...

Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици ...

болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...

Може би е по-добре така:
Да се заключиш зад една врата,
да се отпуснеш в мекота кресло
и да не питаш де, кога, какво...
Да гледаш през прозореца навън ...

Той е мъничко момче,
ще се учи да чете,
свърши детската градина
и през новата година
всички ще му казват как, ...

Усещаш ли ударите, чувстваш ли агонията?
Дори в дъха ми има болка, пронизваща сърцето.
Буреносен облак се стоварва върху мен,
единствено се чудя за какво ли съм роден?
Подлост и предателство, обграден съм от страдания, ...

"Студено ми е"... караш ледения вятър да задуха по-силно.
"Страх ме е"... изкарваш наяве най-ужасните ми кошмари.
"Искам те"... отдалечаваш се.
„Обичам те”... прошепвам на отдалечаващата се фигура.
Какво е любовта за хората? За някои е като бяла лястовица, която е спасението им в трудните моменти, и ...

Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове ...

Изписах всички стихове за теб
и вече не остана нито дума.
Не те виня, не те боготворя,
за мен си спомен, нищо друго.
Добре, признавам, горд ли си сега, ...

"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...

Две ръце,
преплетени
лиани,
две души,
прилепнали ...

събрах ги някак
всички до един
с изключение
на няколко
които не са ...

На Роси
Когато ме обгърнеше тъмата
задавах си въпроса: - За какво съм тук?
И молех се за отговор на Светлината,
не исках аз да бъда някой друг. ...

Искаш ли?
Искаш ли да кажа сбогом
и да тръгна аз сега?
Искаш ли да кажа сбогом
и повече думичка да не изрека? ...

Изгубих се. Във тази долина
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг, ...

Удари часът на нашата среща
и камбаната на онзи страх,
в който очи и устни стават вещи -
наченали събиране на прах...
А влагата от твоето лице ...

Пренесох остатъка от мене,
в жертва на отминалите дни.
Заставих вятъра да го разпръсне далече,
от моите и хорските очи.
И някак не ми е далечно ...

Първи Стъпки
Пропука се кората, разлисти се листото.
Уплашено с тих рев се показа на повърхността.
Никой не разбра.
Какво ли беше това? ...

Метафора
Цял ден скитахме-
като кислородните молекули-
волни, доволни, слънчеви, безтегловни-
вдишвахме аромата на сладкото лято ...

"Хайде да се налапаме с грабеж,
защо и ние да не се пообогатим,
защо да не дадем право на строеж
на подставени лица, защо да спим!
"Редът" крепи се на измамата - ...

Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.
Навярно жив съм и навярно – луд. ...

Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...

Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост, ...

Аз съм сгушена в тебе,
ти си сгушен във мен
и преплетени пръсти
гонят дългия ден.
Тихо тръгва на пръсти ...

Аз пиша грубо, пиша силно, страховито -
нахъсани, но също и отсечени слова.
Аз пиша твърдо, уязвимо и сърдито.
И това не е тъй случайно в моята глава.
Аз пиша не тъй, както другите поети. ...