Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...

Дали се пукат ледовете
пред пролетния ледоход
или отеква гръм в небето
на зимния навъсен свод?
Като лавинен прах се свлича ...

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...

Как ме караш да плувам
във очите ти... сладка омара,
всяка нощ да бълнувам,
да гася... негасящ се, пожара.
Как ме караш да тръпна, ...

---
Кой да знае...
по тихите пролетни друми,
в недолюбени нощи на градския хлад,
ти усмихна отново страните ми румени ...

Отпусната във пустотата,
седя на тъмното в средата,
в мълчанието между думите,
под свода на вратата.
Стаена в задържаните секунди ...

Благодаря, постоянно го повтарям.
Благодаря за щастието, за любовта.
Благодаря – така сърцето си отварям.
Благодаря – с теб по-прекрасен е света.
Възхищавам се на твоята усмивка. ...

Януари. Трепери пулса на малка безнадеждна
снежинка,
подгизва Смисъла.
Февруари. Стрелките на часовника - строшени,
а аз съм агресивна при пълнолуние. ...

Season of change, life feels so strange
Look into my eyes do you see the truth
I'm lost and alone feelings unknown
Come to me stronger than before
On winds of time my soul will fly ...

Земята още помни тишината
останала след края… Да боли…
И да напомня винаги цената
на дълго премълчавани мечти.
Било е време… Тежко и жестоко. ...

В моя свят самотен аз линея
като трън, чието съществуване изнервя
нарциси и рози, аз не искам този
свят на болка и презрение от някой
сляп за своето падение. ...

Ти си пак с нея.
След пoредния ни разговор разбрах
какво означавам за теб.
И то е едно голямо нищо.
Аз бях голямото ти увлечение. ...

О, борци за свобода!
Неспокоен е сънят ви,
о, борци за свобода!
Във забрава паметта ви
тъне, и тежи пръстта... ...

Вяра според врява.
( Като молитва )
Един е Господ Бог, един е пътят
да го следваме,
но някак си от памтивек, ...

Жесток живот... Съдба проклета...
В душата ми е облачно... Валят сълзи!
Мечти изпепелени, сърце разбито,
след тебе всичко в мене ще боли.
От мене всичко ти получи, ...

Време за спомени
Знам, че нищо няма да бъде същото,
но някой ден, пораснала, несъща,
и още по детски припряна,
ще се кача на тавана ...

Ти въстана!
Ти пак въстана!
Реки от хора потекоха напред!
Отвориха се стари рани,
а аз съм само слаб поет. ...

СЛЕД ДЪЖДА
“...върху чергата на света
петелът простря цветна песен да съхне”
Хорхе Карера АНДРАДЕ, Еквадор
Ръмят прозрачни дъждове над мен ...

Ясен
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...

До следващ път.
До следващото тайнство.
До прегръдка.
До милване.
До разтуптяна гръд. ...

Когато здрачът пристъпи оттатък
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...

Вечният огън там далеч гори,
капитанът и ротата се строяват,
за почест всички шапки свалят,
последна почит отдават със сълзи...
А народът сляп, окаян - шуми, ...

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

Мушици еднодневни край канала,
от вятъра вечерен сте размърдвани.
Жужите палаво и тъй сте дребни,
но компенсирате размера си с усърдие.
В дегизировката на крехки жертви ...

Някакъв странен бацил ме мори,
гърдите ми стяга, главата гори,
сърцето спринтира за златен медал,
стомахът на топка, в очите пожар.
Краката омекнали, като желе. ...

Мечта събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я подтискам!
Мечта приличаща на нея, ...

Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...

РАЯТ
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло. ...

Любовен елексир
Нощта отминава, денят се усмихва,
утро настъпва с песен красива,
песента се носи навън и утихва,
но в мойта душа трепти тя жива. ...

Час за излитане
Хубаво е посред нощните завеси
някой да пререже правилата,
върху голите дървета да намята
думи, несъбрани в словоред за двама. ...