Откраднат миг
За тогава, когато беше вече далече...
Ти открадна мига ни и със теб го отнесе.
Но остана, защо ли, някак сгушена в скута
мисълта ми за теб всеки ден и минута. ...

Пламен изгоря!
Но неговият пламък ще гори навеки!
Сърцето на героя спря,
но не е спрял да буди възхищение у нас, у всеки.
Ведно с покруса, ...

Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни ...

Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало ...

Когато аз не зная ти къде си,
в сетивата ми нагарча неизвестност
и дни и нощи безсловесни
преживявам някак си по спешност.
Но дори да те няма - ...

Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването дълго и полека ...

Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз-
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис... ...

БЛИЗОСТ
Понеже е жена, дели безкрая, не се набива на очи в трамвая. ...
Стои на крак и сякаш разговаря с тъгата си, и от смъртта по-стара.
Работи в парк, разпитвана от нужда: трева да среше, цвете да събужда.
Да сложи на дъгата седемстишна - прелитнал цвят липа или от вишна. ...

ТРЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана отвори очи и светна лампата. Беше изключила будилника на телефона, но знаеше, че слънцето вън от килера, в който спеше, е изгряло. Птиченцата в патиото посрещаха всеки изгрев с такава френетично чуруликане, че радостта им нахлуваше през тампоните, пъхнати в ушите ѝ и я изпра ...

Сега разбрах защо са били нужни пренакичената визия на южнокорейските мъжки певци и музиканти: пъстро боядисаната дълга коса, подравнена, гладка и изправена като някоя перука от някое женско списание, но доста добре поддържана. Да не казвам, че е прекалено поддържана, защото ще прозвучи, че говоря з ...

По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...

Родих те с обич, кърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,
към бъдещето гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато ...

Как искам...
Как искам... сърцето ми да тича
на поляна, пълна със мечти.
Никога любовта да не отрича.
Все да люби - по-малко да тъжи. ...

П риятелят е този, който те
Р азбира в трудните моменти.
И стински на теб се доверява,
Я досва се на всяка твоя
Т ъжна мисъл... ...

* * *
Загледах вчера крушата на двора -
прегърбена и с клони почернели.
Корона, натежала от умора,
виж - рони плодовете неузрели. ...

Рее се птица в небето,
кацна на хълма в полето
и нежна песен тя запя...
По лицето ми стече се
сълза. ...

Вие си мислите, че отчитате точно времето. Всъщност, отчитате онова, което е останало от него, защото то винаги Ви изпреварва...
Подобно на някои вещества в Природата, Човекът рядко се среща в свободно състояние...
Понеделникът е такъв ден, в който доста хора не разбират защо са се /с/хванали на раб ...

Свещ. Догаря бавно.
Оглеждам се във пламъка ù.
Още е горещ.
И топли...
Боли... ...

Българийо, Родино мила
Зарад екшъна в кината
и фалшивите бойни сцени,
абитуренти, на абитурентски бал,
влязоха в роля на супермени. ...

Откровение
От тук, от гурбета далечен
за дома си ден и нощ мисля,
но мен дали някой милее –
това е подробност излишна. ...

След теб остана тъжен спомен
за две души, събрани във една,
за устни, що слова проронват,
съдбовно слети във нощта.
Все още в мене тлее пламък ...

Знам, че не съм идеална,
че в мен нестихващ огън гори,
но това е муза прощална
за отминалите детски дни.
Знам, че когато съм се появила, ...

Прииждат нежни ветровете
и брулят меко всеки клон.
Написал вече стиховете,
във тях си търся аз подслон.
Но вятърът събаря думи ...

Какво е поет без муза!?
място - квартална кръчма
Киро - поет
Кварталният поет отново е в беда,
горкият, в собствен сос се пържи. ...

Птичи песни
Беше лято, птичките летяха,
пърхаха, подскачаха и птичи песни пяха.
Отиваха до някоя локвичка с вода,
а после там се плискаха с крилца. ...

29.03.2013 г.
Мелодия нa сърцето
Струните тъй нежно
докосвaт душaтa,
гaлейки небрежно ...

ужаси, психо
(да не се чете от хора под 18 години, хора над 65 години и хора със слаба психика!!!)
Баща ми е жив! Баща ми е жив!
Ето го в моята стаята - седнал е на стола и ме гледа със своите дълбоки сини очи, обрамчени с безброй бръчки, които пък придават на болнавото му лице неподправена мъдрост. ...

... Една протегната ръка в момент на трудност и уплаха.
Майка, която детенцето си и тази нощ до късно чака.
Усмивка сред безброй изкуствени лица!
Смях, след много сълзи и тъга!
... И копнеж, копнеж животът да се промени... ...

Тя танцуваше лудо на музика, която не ù беше известна. През две врати той правеше опит за самоубийство, застанал пред камерата, избирайки подходящ кадър. Страхът ги бе обзел и съживил наново.
- Какво правиш там? - попита тя задъхана.
- Отказах... да мисля - отговори ù той след дълга пауза.
- В начал ...

украсявам инстинкта си със самоирония
и правя несъзнаващ скок върху
скали тъмнокожи
не се познавам разгневена съм
на черноок мъж ...

Значи си с безсрамно срамочувствие?
Срам те е да бъдем тет-а-тет, а?...
Дразня нежното ти тънкоушие?...
Хайде, сваляй си имунитета!...
Да не са ти боговете братя? ...

Край, очакван дразнещо.
Безсмислено, в душата, плачещо.
А помня ръцете ти,
настръхващата топлина по тялото.
Не съм велика като Яворов. ...