Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло – ...

Полита тихо с музика красива,
волна, усмихната, щастлива...
Душата - бяла, тиха, снежна,
ех, гореща... и пулсираща... и нежна...
Усетила мириса и на цветята, ...

---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване — ...

Той не е като всички мъже. Този мъж побъркващо е различен.
Чудя се още. Бог ли го е създал? Или пък ядосан дух демоничен.
Крилат дракон! Нрав - по канибалски зъбат! Стряскащ. Мистичен
Неукротима ярост. Сила и страст. Побрал е в него Гнева си епичен.
Буен, груб, неизискан. Като сърдит глиган е. Имидж ...

ВДИШАЙ МЕ
Не съм далече, само ти се струва...
По-близо съм, отколкото си мислиш!
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и аромата можеш да ми вдишаш... ...

Любовта умее да прощава
Не от днес, не от вчера -
от много време размишлявам.
Пред мен стои една дилема -
влюбена съм в измама. ...

Не мога да те уловя,
това ме кара да не спя.
В полумрака тих
за тебе пиша стих.
Сърцето ми те чака, ...

Вече седмата година започна, но
изминалото време за сърцето не е нищо.
Защото болката не стихва, а продължава
да го мъчи и дълбае все по-надълбоко.
Викащо за помощ с кървави сълзи, ...

Запленена дали?
Тъмна стая, огряна от пламъчето на живота, светлинката, която беше така близо и така далече.
Догаряща свещ, изпълнена с надежда, копнееща, но примиряваща се с живота. Дете с големи сиви очи и медно руси коси с надежда поглежда към майка си. Какво да види? Красива жена, изпълнена с тр ...

Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг, ...

Усмихни се на клетия просяк,
прегърни наранено дете,
целуни благородния рицар,
превърни се в бездънно море.
Поклони се на мама и татко, ...

Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,
ослепяваше чувства и копнежи,
не дава ти да дишаш с пълна гръд,
изчопля мисли мрачни
от най-затуления кът. ...

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви. ...

Какъв ли би бил светът без мечти, колко ли ще бъде скучен и безсмислен животът ни без тях? Мечтите са едно от нещата, които ни дават надежда и ни амбицират в живота. Всеки има право да мечтае, без значение от неговия етнос или религия.
Има филми и книги, в които мечтите на героите се сбъдват благода ...

Грабители и ограбени.
И в любовта е точно така!
Влюбените и добрите са винаги мамени.
Те се давят в суха река.
Колко шева има в душите ви? ...

Един човек царуваше у нас,
сам се хвалеше и славеше в захлас,
народът си научи да го мрази,
всеки караше в краката му да лази,
а най-вече неговите царедворци - ...

Where have you gone, you're so far away
There's something wrong, I can see it in your face
No don't you worry, no you don't have to plead
If that's the way you feel, go on, get up and leave me
I hear the talk, up and down the street ...

Stone Sour - Hesitate
You were my fire
So I burned
'Til there was nothing left of me.
I… I touched your face, ...

Липсваш ни,
когато заспиваме
и когато се събуждаме...
Липсваш ни,
когато се смеем ...

Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...

На ръба на чашата ми за кафе
е кацнала муха.
Чертае нещо.
После ме поглежда
и отлита ...

Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм, ...

Палава и игрива.
Сладка самодива.
Секси талантлива.
В приказките много
си ме бива. ...

Че не спах със теб "кучка"ме нарече,
лека жена била съм в твоите очи,
но не ми пука вече
какво казваш за мене ти.
Ти не струваш нищо! ...

Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам. ...

Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат, ...

Откъснат лист през есента...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад ...

Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...

В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца ...

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

И любовта
в душата да престане,
сърцето
да се сгърчи от слана,
във мене ...

Бурята от мислите ти ще премахна,
ще спра дъжда, валящ от твоите очи.
От самотата ще те откъсна и
щастие в очите ти ще заблести.
Слънце в сърцето ти ще сложа, ...