"Защо причиняваш това на света?"
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета ...

Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...

Жена
За мене зная ти мечтаеш...
За теб съм сбъднат блян.
Като в уютна, топла стая,
нахлуваш от любов пиян. ...

Защо ли аз съм сляп
за всяка друга?
Защо ли аз съм бряг
за всяка друга?
Извайвайки сърце в гърдите ми, ...

От виното наливам...
с мъка се заливам...
Решавам да мина на бира,
главата ми не го побира...
Ще обърна на мастика, ...

Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В ...

Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...

Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима, ...

Имоджен лежеше в пухкавото си легло, завита до брадичката с топлото одеало. Минаваше полунощ, а тя не можеше да мигне. Странна нощ бе тази. Гледаше празно към тавана и ù се привиждаха малки сини точици, които танцуват в мрака. Затвори очи и духът ù полетя над стария парк на края на града. Уличните с ...

Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава. ...

Ласка, от луната да откъсна
парче небе, миличка моя!
Звезди няколко, красиви малки.
И лъчи сребърни като божи устни.
Всяка нощ, когато заспиваш през тази ласка, ...

Сам сред хора, беден сред богати, в сърцето буца, хлябът със кора е... с думи ти не можеш, неразбран си, хладен вятър що те бутне - паднеш. Ставаш, спъваш се, залиташ, много искаш, малко взимаш, обръщаш се и спираш, какво се случва не разбираш?!... А все потъваш и потъваш... спаси се, чуваш ли, отли ...

За това, което остана от огъня
………………………………
В мъглата
от чувства и мисли
ти блестиш ...

След време
Сега си мисля, чe
не те е имало,
щом всичко избледня
и няма минало … ...

Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...

Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...

Отиваш си далече ти.
Останаха само моите мечти.
Скоро и с тях ще се простя.
Болката - непоносима е тя.
Като светъл слънчев ден ...

- Хей, поне за миг се спри
и едно нещо ми кажи!
Защо бягаш от мен
и крадеш живота ми ден по ден?
Какво ти сторих, лоша ли бях? ...

Нарамихме с теб рано-рано мечтите си,
без изобщо да им бе дошло времето.
Преплетохме с грешните хора съдбите си
и сега - ще си носим бремето.
Но, кажи ми, как обясняваш, художнико, ...

Как обичам във очите ти да гледам,
и да виждам вътре силния ти дух
и как с усмивка всичко покоряваш,
и как не искам до мен да има друг!
Как със поглед само ме разтапяш ...

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!
След бебето, детето и младежа, ...

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...

Ръкавите на бяла риза
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква. ...

Повдига ми се от спомени - искам да имам бели петна.
Повдига ми се от изказани думи - превърнати в мъртви слова.
Най-трудно е да спра да заспивам с мисълта за теб -
когато заспивам.
По-трудно ми е да спра да се будя с нея - ...

Сърцето се отваря
и истината като кръв
изтича -
по вените покой
се сипва. ...

Защо на мен?
Защо все на мен се случва това?
Защо съм нерешителна и колеблива?
С какво заслужих това?
Да нараня любимия, да не ме разбира?! ...

ИСТИНАТА ЗА СВЕТИЯ ГРААЛ
Голгота...
Боже, просто хълм невзрачен –
не планина, за митове достойна...
Не е в Голгота работата, значи ...

Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...

Къде си, Ориснице на сладка съдба?
Къде се криеш? Как да разбера?
Кажи ми, Ориснице, какво да донеса,
да ми го орисаш, за добра съдба?
В малко възелче завързах, любов, амбици и страх... ...

След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...

Писмо от Амeрика
Посвeщавам на всички български eмигранти!
Портата на двора, жално си подскърцва,
духашe и блъскашe сe вятърът в нeя!
“– Бабо, бабо... имамe си писъмцe,”- ...

Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките ...

Тялото свое ти давам.
Прави го каквото поискаш.
Сърцето съм свила във шепи.
Него недей да притискаш.
В корема отдавна не чувствам ...

Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха... ...

Не мога да те мисля аз спокойно,
помисля ли те и ми става знойно...
а знойното си означава жега,
а жегата пък ми докарва нега...
Не мога да те мисля аз спокойно, ...

Хей, ти! Да, на тебе говоря.
Не поглеждай през рамото търсейки друг.
Точно ти - усмихнат и бледен,
затворил сърцето си – пътник неугледен.
Докога ще се криеш за хората ти? ...

Тишина...
Тихи камбанки са звездите
над душа разрита.
Тишина...
и тихи стъпки - Тя? ...