В една мразовита нощ
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той п ...

Небето е бяло,
земята е бяла.
Сградите също,
църквата цяла.
Кръстът е горе. ...

-----
В очакване да дойде пъстра пролет,
се боря със съмнение едно —
дали си сам, или те радва полет
в уютен дом, под някое гнездо! ...

А беше времето, когато
цветя танцуваха в очите ми
и с дъх на подранило лято
трептяха плахи въпросителни.
Знам, беше времето, когато ...

Какво за нас си ти, Луна?
Едно кандило светлина
и нощен образ на жена.
Под теб кълнем се във любов
и ти си нашият покров. ...

Дали природата обича?
Снегът натрупа върху мен.
Разтопен по кожата се стича.
Вледенява се от вятъра студен.
Слънцето събуди Любовта. ...

Всеки ден животът ти поднася нещо хубаво и не толкова хубаво. Това е като магазина, в който влизаш ежедневно - претрупани рафтове и наредените артикули на тях! Разглеждаш ги, имайки възможността да задържиш погледа си към някои, или бегло да погледнеш други! Едни харесваш, други - не... Но при самат ...

* * *
Звънна капка,
цвят се отрони -
птицата в мене
опъна крила: ...

Да бях мечтал за тебе нощем,
с любов да бях те сътворил
и бог да бях помолил още
в небето ми да те яви.
Да бях сънувал звездна гама ...

В храста, обрасъл с трева,
камък едва се белее.
Дядо отдавна под камъка спи
и сънува - поле.
Около камъка свита лежи ...

Животът продължава -
с Любов, или без.
Животът продължава -
с късмет, или без.
Животът продължава - ...

Живеем в измислен свят
и всичките ни ценностни системи
са пълна глупост.
Перо по перо крилата си режем.
Възпитание, образование, ...

Не съм дошъл на този свят
като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година.
Аз искам да ме сочат с пръст ...

Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете. ...

ПРОЗРЕНИЕ
Делим живота нелогично, сложно,
на дни, на месеци и на години,
а после отбелязваме тревожно
как неусетно времето е минало. ...

Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се гу ...

Някога, някога, в далечното кралство Бардак, властвал крал Сифилис. Дъщеря му - принцеса Гонорея, била най-прекрасното създание, създавано някога от плътска любов. Красотата ù предизвиквала пареща болка в мъжките души, а потокът от кандидат-женихи не спирал да тече. Това направо вбесявало ревнивия м ...

Понякога даже се питам
кой би обикнал човек като мен -
нетърсещ ни пламък, ни пепел,
а само жарава и тлен...
Без карта, без път, без адреси, ...

Не се ли умори умът ми да ражда
идеи от стари опитности...
Да разграничава, да сортира...
На килер съм заприличала
с шаблони, размери, стойности... ...

Болката иска уютно гнездо,
иска със себе си да я нахраниш,
да ù слугуваш, да свеждаш чело
и да научиш как ближат се рани.
Толкова дълго я нося из мен, ...

Време. Няма да бъда нито първата, нито последната да разглеждам тази така изтъркана и нищена от философите тема. Има милиони интерпретации на Времето, Време като метеорологично понятие, Време като преследвач, и Време като съкровище, и Време като какво ли още не. Моят поглед към Времето представлява ...

... Но тя остана точно там, където той я остави преди мноого, мноого време... Той отдавна си беше тръгнал и вървеше ли, вървеше, дори тичаше, без да се спира. Беше изминал много голямо разстояние. Дори следите му вече отдавна не се виждаха. Гледаше в съвсем друга посока и никога повече не се обърна ...

Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и чети ...

Свещена дата е Богоявление!
Един поет роди се за света.
Само в двайсетте стихотворения
до днес вибрират дух и чистота.
Самият Бог яви се чрез словата, ...

Днес така ми се ще да вали,
че ако могат да плачат звездите,
ще разлеят до тебе реки,
ще напълнят и морско корито.
Ако можеше днес да вали! ...

В памет на Елентари.
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три год ...

В ъгъла, в ъгъла
видях тишината.
Блед отблясък
от счупен бял
прозорец. ...

Гафът в излъчването на новогодишното поздравление на президента!!!
Не, това не е гаф, а по-лошо – това е липса на професионализъм!
Не само липса на професионализъм, по-лошо – ЛИПСА НА ОБЩА КУЛТУРА!
Не само на работещите медийно-неграмотни сътрудници в нашите държавни институции, а по-лошо – и на по- ...

Той вдиша дълбоко и затвори очи. Стоеше на ръба на високия небостъргач, на крачка пред смъртта, и беше готов да скочи. Тогава се замисли:
„Животът… Какво представляваше той? Дали, ако беше безкраен, щеше да се цени толкова, или, може би, лесната му загуба е тази, която го правеше безценен…
Всеки чов ...

Българийо, децата ти къде са?..
Българийо, децата ти къде са?..
И ти ли ги прогони по света,
защитници на чужди интереси
в носталгия, о майко пресвета!... ...

„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом ...

да се блъснеш в страховете си,
за да видиш колко са нищожни,
но колко способни...
и пак в очите ти съзирам го,
ти не можеш да погледнеш ...

Нямахме нищо
Между нас нищо не стана.
Нямахме връзка (и това е добре).
Нямахме нищо (освен чувства).
И чувства вече няма (изчезнаха и те). ...

Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска, ...

Жената в Любовта винаги е безразсъдна...
...И като дъжда неочакван,
или внезапния Вятър,
и като светлата утрин
нахлула ми във душата; ...