Щастие в сърцето си нося аз,
искам да го предам и на вас.
Важно е да греем, да бъдем щастливи,
да се усмихваме, да бъдем игриви.
Положителната нагласа прави чудеса, ...

Скъпи Апостоле,
Пиша ти това писмо, за да споделя мъката си. През сълзи гледам настояща България. За тази България ли даде живота си? За тази България ли жертва всичко, което имаше? Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, моля се това, което виждам, да не е истина.
Каква е била България? Родина на хи ...

Нежност, приказност - красива,
плам, любов, мечти в безкрая...
допир тръпнещ ти желая
до безкрайност чак към рая!

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

Човек след като се роди, започва да опознава заобикалящия го свят, защото той дотогава не се е сблъсквал със света навън. В утробното си развитие той е защитен, но след раждането вече човек попада в непозната до този момент реалност. В последствие човек расте, развива се и осъзнава кое е редно и кое ...

Неспособна ли съм със любов да те даря?
А можеш ли пък ти?
У мене виждаш ти оставена мечта
от изгубените дни.
В спомените си за теб останах ...

Море убиец
Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам. ...

Вятърът играе
с обеците ми
и на пръсти покрива
обхождам.
А градът е ...

косите ù
са като рибарска мрежа
събират врабчета
снежинки
и мъжки въздишки ...

в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...

Дъжд вали. Дъжд вали... Ще измие ли
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви, ...

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше ...

Възраждане
Потъване.
Мрак.
Народ.
Събуждане. ...

Целунах приказния принц.
Той пък в жаба се превърна.
И приказката ми като принцесата - побъркана.
Намерих тайнствения ключ от пещерата на богатствата.
Отварям - вътре пълно с′ злоба. ...

Не ме питай дали съм поет,
прочети любовта в очите ми,
няма ред, няма никакъв ред,
само чувства във думи обличани!
Не, не искай от мен да склоня, ...

Тя направи всичко, за да бъде негова икона.
И боядиса се във русо, и превърна се в кокона.
И със сини лещи ходи, и със марковите дрехи,
И привлече го, тогава можеше да има всеки.
Той от нея взе си всичко – и девствеността отне ù. ...

Един живот красив като картина,
вълнуващ като първа среща,
стопил той хубавото в минало
като горяща свещ.
Отровено от скръб едно момиче ...

Аз съм буйна трева.
Имам млада душа.
Жива съм. Непокорно бие сърцето ми.
Не се страхувам от вятъра.
Вдигам гордо глава. ...

Разкръстена от спомен за Батак,
Околчица, Оборище и Вола.
Земя, родена с карма на сирак –
отричана, раздирана до голо…
И пак желана… И от свой, и враг. ...

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...

\"Longing To Belong\"
I\'m falling harder than I\'ve
ever fell before
I\'m falling fast while hoping
I\'ll land in your arms ...

Тази малка и тъжна държава
вече същата няма да бъде!
Господ, който живота раздава,
виновните нека да съди...
Той бе млад и душата му млада ...

Океан бушува там,
там птици не летят.
Чуствата избухват в плам,
там мислите кръжат.
Там свети черна стая, ...

От памтивек - без много приказки! -
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една - в коя от всичките? - ...

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...

Момиче глупаво, наивно,
защо попадна в капана?
Защо на думите повярва?
Думи, изрекъл ги лъжец.
Истина ли беше или сън ...

Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло, ...

Ти си душевната ми рима
и стихотворната ми чакра -
метафора необяснима
на устните ти ме очаква...
а ритъмът на нежни стъпки ...

2013.03.05 - Господин Д. Добрев, господа управляващи, господа политици,
Защо будалкате тоя народ, защо го правите на олигофрен, защо не се обърнете назад да видите къде са отишли парите "икономисани" от справедливото заплащане на труда на българина? Защо не разгледате кой, как от политици, банкери и ...

Рисувам върхари високи
и вятър, потеглил на път!
Рисувам цветя пъстрооки
и птици, които летят!
Рисувам най-топлото слънце ...