Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...

Запомни този момент,
моментът на различните.
Тогава, когато се разминавахме
и се поздравявахме.
Запомни този момент. ...

Старицата излезе права - не останахме повече от една нощ в хотела, но не защото не ни харесваше, а защото решихме да потърсим постоянен оазис...
На следващата сутрин след първоначалното опиянение трезво обсъдихме създалата се ситуация, спешно се нуждаехме от уютно местенце, където да се усамотим и о ...

Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...

Будителите днес са учителите. Будители би трябвало да бъдат и писателите, но повечето от тях днес не пишат неща, които могат да пробудят чувства, емоции у хората. Не могат да ги накарат да се замислят, да променят нещо в себе си. Навремето книгите са подбуждали хората към действия, променяли са мисл ...

Като счупена порцеланова кукла...
Крилете ми висят безжизнени,
студ сърцето ми обзе,
уморена съм от думите безсмислени.
Едно те моля: поправи ме. ...

В памет на проф. К. Карапетров
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...

Живея, за да оставя нещо след себе си.
Моята философия за живота е толкова проста... раждаш се, ти си плод на полов акт, както всички останали, нищо по-специално. Не избираш какъв се раждаш, в какво семейство, не избираш цвета на кожата си, не избираш дори и в какво здраве ще се родиш, но избираш са ...

Какво по-прекрасно усещане от това да получиш нещо, което си желал от цялото си сърце прекалено дълго време!? За жалост обаче човешката природа е такава, че много бързо се насища и забравя да оценява предоставеното от съдбата! Така че най-добрият вариант май, е да получиш това, което желаеш, но за к ...

На този светъл ден роди се ти,
желаем ти сбъдване на всичките мечти
и ако мечтите се забавят, не тъжи,
имаш нас, приятели добри,
да те подкрепят в трудни дни!

Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат. ...

Чичо Мравчо със децата
броди бодро през гората,
с двете мравчета щастливи
със усмивки закачливи.
По пътечката позната ...

Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе? ...

МОЯТА СЕСТРА ГОЛЯМА
Щом засмееш се пред мен,
сякаш чувам аз звънчета.
С теб посрещам всеки ден -
ний сме като бойна чета! ...

седя в купа от блокове
а миксер
разбива сняг на парцали
и жули
бялото на очите ми ...

Обичам гласа ù,
обичам котката ù,
обичам шапката ù,
обичам работата ù,
обичам баба ù, ...

Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.
Помня, учихме много отдавна - ...

РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ
Виждам, минал си на хранене разделно
(мернах шлифера ти в барчето отсреща).
От очите ми избяга лицемерно -
с русокосата закуска имаш среща. ...

Здравей отново, мила моя!
Да поговорим днеска за греха!
За моя, нашия и твоя,
за мислите и същността.
Изкарай лист и химикалка ...

Под власт на някакви заблуди,
преграда расне между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.
Във нощите не ни е гладко ...

Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...

Явор
Неусетно
навън притъмня.
Небето
целуна земята ...

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...

* * *
Криво огледало.
Край замръзнала локва
жадно врабче.

-----
Блянове — ято химери
есенно режат нощта.
Зракът мъглите си мери,
трупа над мене ръжда. ...

Живот неземен, мрачен ден,
и сянка спуска се над мен.
Тъга на твоето лице - тъга във моето сърце.
И в миг тоз' поглед твой студен,
тъй чужд, тъй непознат за мен. ...

Плевня да съм, мила мамо,
знам, ще изгоря.
Искам да съм магистрала
в нашата страна.
Щом открият ме, да пишат ...

Нима е нашто общество
една идилия голяма?!
Говорим ли по същество,
такова нещо просто няма!
И не за туй, че ний не щем ...

Народе, защо делът ти е толкоз черен?
Не можеш ли да намериш пътя верен?
Какво трябва да стане, за да се събудиш?
Защо от властта не ги пропъдиш?
Виж, че бурени има в твоята нива. ...

Любовта обича в мек нюанс.
Овално нежни форми на гърди.
Изненада след изящен реверанс.
В музика страстта ни приюти.
Ароматни сокове в танц се сливат. ...

“ДА” И “НЕ”
За туй, че пътят ти пресече моя
в снега на миналите дни далечни,
че бе взривен на дните ми покоят...
... за всичко ти благодаря сърдечно – ...

Един
от вечните въпроси на земята,
е кой е по-велик: мъжът или жената?
Наддумвах се с една жена веднъж,
и тя казà: ...