Затворник съм от майката природа,
решила тя за ден да промени света,
от лято на зима да стане сега.
Стоя си в стаята и почнах да мечтая.
В този дъждовен и ветровит ден, ...

Седя си, гледам в монитора и мисля за НЕГО... За очите му, за усмивката му, за моментите ни заедно, за прегръдките ни, за лигавенето и смеха... Мисля си, ако наистина толкова много означавах за него, щеше ли да си тръгне, щеше ли да ме остави? Липсва ми!... Липсват ми дните, прекарани в разговори, р ...

ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯМЕ НИЩОТО, ДА ЖИВЕЙ ТРУДА!
Не знам защо политици, чиновници, кметове и други държавни дейци се радват, че разкриват работни места от типа на почистване, услуги и т.н. Неща, които за да се работят, се харчи бюджета, но не за инвестиране, а заплати.
Една кметица се похвали, че създала раб ...

Това е вторият от двата ни съвместни разказа по темата за края на света, които написахме с Ива Касабова като експеримент и за които споменах при предишния разказ. Приятно четене :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...

В събота, в неделя – скука!
В блока – гробна тишина...
Чу съседа си да чука
зад отсрещната врата!
И нали ченге е тайно, ...

Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен, ...

Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...

Обичай ме... неангажиращо -
не ме обсебвай със любов.
Дари ми вяра неумираща,
доверие от страст и зов.
Обичай ме... неангажиращо - ...

Окървавиха го - чужди и свои...
Ослепиха го този народ!...
И оставиха (за да го води)
на стотина слепци - по един едноок...
И вселъжат го хитрите свраки... ...

Старецът се тътреше бавно по обраслата с бурени пътека, подпирайки се тежко бастуна си в опит да облекчи разядените си от артрит стави. Правнукът му, Сашко припкаше като козле напред, като от време на време се спираше да си поиграе я камък, я с пръчка, но не се задълбочаваше в играта и често хвърляш ...

Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро. ...

Ако ти ме повикаш сега,
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...
Ако ти не дочакаш деня, ...

Морето
Морето е мечта.
Морето копнеж.
Морето е любов.
Морето е страст. ...

Не вярвам в любовта и омразата, защото ги разбирам
Те са две илюзионни и изключително преходни емоции. Любовта може да се превърне в омраза и обратното в рамките на секунди. Точно като обратима химична реакция. Смятам, че всичко това се базира на желанието ни да осъждаме бързо всичко на пътя ни, дор ...

Тя красива, мила, добра е.
Устните ù са червени като роза.
Целувката ù мила,
а кръвта ми спира.
Ръцете ù сръчни, красиви, ...

Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...

Жана
Съвсем си бяла
цяла
и чакаш във нощта,
поспряла ...

Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...

Нощ и далечни звезди,
звезди, които погледът лови,
и пак онези птици нощни,
и пак тишината краси,
уморения, избелял сив град. ...

Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата, ...

В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? ...

Любими, кой ден сме днес?
Да бъде вечна любовта ни!
Значение да има всяка дума,
прошепната във тихата ни вечер.
Любими кой ден е утре? ...

От зимната ваканция прибрах се
с вълнение в моите гърди.
На центъра аз видях те,
ах, как липсваха ми твоите очи.
До банкомата ти отиде, ...

Вярваш ли си Ветре, че не ме обичаш,
всяка своя стъпка на мен щом обричаш?
В нежните прегръдки на зелена пролет
с мене ще танцуваш в безгрижния си полет!
В летните пожари, пламенна и боса, ...

Когато съм унила,
когато ме боли,
дори от другите да съм го скрила,
тя ще види и ще ме успокои.
Мъката си ще излея, ...

Каквито са очите ти,
такова е небето ми,
каквито са ти устните,
такъв ми е дъхът.
И този сплит в гърдите ми ...

Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...

Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...

Седя и мисля. Мисля и седя...
В главата ми летят стадо глухарчета...
Ще взема май че пъзел да редя
или във Форте-то да пускам зарчета.
Да взема още малко да помисля, а? ...

на Руми
Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината оттам блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън).
Виж, в средата на морето е изваян ...

Щедро слънце се надвеси
над земята плодовита.
Тежък плуг запори
почва тежка, жаловита.
И от слънчевите взори ...

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама ...

Бойко пак показа си културата
във връзка с въпроса за прокуратурата.
След подслушвания на Танов телефон,
Бойко страхува се от тоалетен микрофон.
Бойко, овчарите студенти ...

И може би съм трудна за обичане,
когато съм неистово самотна.
От струна изтъкана е душата ми,
трепери ако някой я докосне.
Не искам брод сред моята Голгота, ...

Мойо деда се разпрааше – Коги некой е толку ербап, пуши го нека се пльосне сам на сред село!.
Те и сеги, тия, дека нгьи викат социолозе – они толку се напинят да покаат кой ша земе изборете, оти нема за кво ниа да одиме у тевната стаа.
Те сеги а речем, изборете ша глътнат милионе од парете. Они тиа ...

Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям ...

Дотук видях,
а ти видя ли
колко може
един мъж
друга да обича. ...

　
Вятърът
Топли пръсти вятърът разтвори
и косите ми разпръсна.
На ухото тихо ми говори, ...