"Хайде да се налапаме с грабеж,
защо и ние да не се пообогатим,
защо да не дадем право на строеж
на подставени лица, защо да спим!
"Редът" крепи се на измамата - ...

Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.
Навярно жив съм и навярно – луд. ...

Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...

Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост, ...

Аз съм сгушена в тебе,
ти си сгушен във мен
и преплетени пръсти
гонят дългия ден.
Тихо тръгва на пръсти ...

Аз пиша грубо, пиша силно, страховито -
нахъсани, но също и отсечени слова.
Аз пиша твърдо, уязвимо и сърдито.
И това не е тъй случайно в моята глава.
Аз пиша не тъй, както другите поети. ...

С природата си днес човешка
минавам аз за примерен човек.
И никак не моя грешка,
че жив съм днеска и във този век.
Узрял във моята човечност, ...

ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ МАЛКАТА ИСЛАНДИЯ
Исландия е с "изненадващо" силно възстановяване от финансовата криза, уроците от което може да послужат на други страни в подобно положение, казаха от Международния валутен фонд...
Предаността на Исландия към тази своя програма, решението ù да прехвърли загубите на п ...

Ден Първи
И аз ще протестирам. Но от утре. Днес ме мързи. Плюс това, вече съм си пил дневната доза кафе. И съм малко поизморен, защото ходих на Кауфланд за евтино кисело мляко. През Арбанаси, че чак в Горна. И не върви, с тези мазоли по краката. Ама ще ги накисна в гореща вода, с малко морска сол. З ...

Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...

Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото, ...

В стая пълна с колби
и течности с различен цвят
очакваха да съм Героя,
извлякъл любовния екстракт.
Опитах трикове различни ...

Когато
Когато ветровете запеят песните си на листата и разцъфналите цветове из все още сънливите улици.
Когато дъждът ни завладее с аромата на пролет.
Когато тялото ти е в стаята, но погледът и душата ти са далеч, далеч, реейки се над планини, гори, реки и може би морета и океани.
Това е времето, в ...

Like a pendant on the neck of a queen / Като медальон на врата на кралица,
10, 000 scars an embrace of the stone / 10, 000 белега – прегрътка на камъка.
As we dance on a steady canopy / Докато танцуваме на здрав балдахин,
Accuse me, fool me, take all my pain away, my friend / обвини ме, заблуди ме, ...

Постоянно бяло с черно сравняват се,
сами по себе си отдалечават се,
събират се на място,
но тези думи в ред им е тясно.
Всеки слага рими да стане ред ...

НИЩО
Неразцъфнала радост,
любов неродена...
И помята през ден
смутното време ...

Смисъл
На И.
(Ще кажа това, което ти не успя, приятелю... )
Мокри капки студена мъгла се стичат по мен.
Тъжни картини. Изгнили листа. ...

Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана наш,
усмивките ни са крилати,
а устните ни пазят страж.
Eдна любов неизпълнима ...

Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа, ...

Eдна усмивка много нежна
ме срещна днеска сутринта.
Почти изглеждаше небрежна...
Но в мен заблика песента
за всичките ни дни човешки, ...

Влaкът нa времето
Влaкът нa времето не спирa
своя експрес полудял
и зaбързaно годините отмивa,
в които всеки досегa е живял. ...

Няма да имаш време
за всички "защо" и "как".
Разполагаш със капки вечност.
По-добре укроти
безпосочния бяг ...

Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!
Прехвърчат покрай мен листата ...

Извинявай, не исках,
стана просто случайно.
Не е време за стихове,
нито за малки тайни,
мъжки са времената ...

Последен сезон
На старата пейка
в безлюдния парк
под есенна сянка
гледахме двама ...

Герасим трудно можеше да се скрие от хората. Набиваше се на очи. Я с хубостта си, я с наперения си вид, я с черните и дълбоки като нощта очи, които обещаваха всичко. Каквото решиш да си потърсиш и поискаш. Беше завъртял ума на повечето жени в селото, без значение млади или стари, вдовици или моми. А ...

Една рибка плувала в огромния син океан.
Палаво се щуркала ту насам, ту натам.
Не щеш ли, насреща ù - кит голям:
Стой, Рибке, ще те ям!
Тя не била никак страхлива. ...

Поспри за миг да те погледам,
постой... не тръгвай... кой те чака?
Знам, с вятъра ще литнеш бързо,
безумно ще те скрие мрака.
Поспри... минута дай ми още, ...

Веднъж
(откъс)
~~~
Веднъж валеше дъжд
и бяхме двама във нощта... ...

Мина се година,
може би и две,
откак разкривал съм, в рими,
аз своето сърце.
През тези дни горчиви, ...

Къде сте вий, герои славни
от отминалото време?
Къде сте ценности, култура, чест,
за които днес никому не дреме?
Къде са хубавите идеали? ...

Невидими, незрими за очите,
загадъчни и може би опасни,
в секретните доклади и мълвите,
отричани от официалните ни власти.
това са те - чуждопланетните флотилии, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 15-та част
Когато спряхме до колата на Шопа, през една пресечка от блока на Дебелия, часовникът на телефона ми показваше двайсет и един часа. Той ни обясни точно кой подред е входът и от коя страна се намира апартаментът, в който искахме да проникнем. Прехвърлихм ...