Тя красива, мила, добра е.
Устните ù са червени като роза.
Целувката ù мила,
а кръвта ми спира.
Ръцете ù сръчни, красиви, ...

Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...

Жана
Съвсем си бяла
цяла
и чакаш във нощта,
поспряла ...

Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...

Нощ и далечни звезди,
звезди, които погледът лови,
и пак онези птици нощни,
и пак тишината краси,
уморения, избелял сив град. ...

Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата, ...

В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? ...

Любими, кой ден сме днес?
Да бъде вечна любовта ни!
Значение да има всяка дума,
прошепната във тихата ни вечер.
Любими кой ден е утре? ...

От зимната ваканция прибрах се
с вълнение в моите гърди.
На центъра аз видях те,
ах, как липсваха ми твоите очи.
До банкомата ти отиде, ...

Вярваш ли си Ветре, че не ме обичаш,
всяка своя стъпка на мен щом обричаш?
В нежните прегръдки на зелена пролет
с мене ще танцуваш в безгрижния си полет!
В летните пожари, пламенна и боса, ...

Когато съм унила,
когато ме боли,
дори от другите да съм го скрила,
тя ще види и ще ме успокои.
Мъката си ще излея, ...

Каквито са очите ти,
такова е небето ми,
каквито са ти устните,
такъв ми е дъхът.
И този сплит в гърдите ми ...

Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...

Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...

Седя и мисля. Мисля и седя...
В главата ми летят стадо глухарчета...
Ще взема май че пъзел да редя
или във Форте-то да пускам зарчета.
Да взема още малко да помисля, а? ...

на Руми
Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината оттам блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън).
Виж, в средата на морето е изваян ...

Щедро слънце се надвеси
над земята плодовита.
Тежък плуг запори
почва тежка, жаловита.
И от слънчевите взори ...

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама ...

Бойко пак показа си културата
във връзка с въпроса за прокуратурата.
След подслушвания на Танов телефон,
Бойко страхува се от тоалетен микрофон.
Бойко, овчарите студенти ...

И може би съм трудна за обичане,
когато съм неистово самотна.
От струна изтъкана е душата ми,
трепери ако някой я докосне.
Не искам брод сред моята Голгота, ...

Мойо деда се разпрааше – Коги некой е толку ербап, пуши го нека се пльосне сам на сред село!.
Те и сеги, тия, дека нгьи викат социолозе – они толку се напинят да покаат кой ша земе изборете, оти нема за кво ниа да одиме у тевната стаа.
Те сеги а речем, изборете ша глътнат милионе од парете. Они тиа ...

Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям ...

Дотук видях,
а ти видя ли
колко може
един мъж
друга да обича. ...

　
Вятърът
Топли пръсти вятърът разтвори
и косите ми разпръсна.
На ухото тихо ми говори, ...

Каква е Истината
на живота?
Зародишът на семето
къде е?
Нима за кръста тежък ...

Животът на Господ клонеше към края.
Смъртта Го погледна очи във очи.
Неравен и кървав бе пътят към рая,
по който Исус вдигна кръст да върви.
"– Разпни Го!"– крещеше тълпата отсреща ...

Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, кое ...

Тик-так, тик-так ... Часовникът трака!
Минутите тичат! Животът не чака!
Не можем във бурканче да го съберем
и когато сме готови, да го изядем!
Заради празните ви думи колко време отлетя? ...

Замислил бях гласа си да продам
Замислил бях гласа си да продам –
и аз на Гергьовден месо да ям.
Но прокурорът ми попречи:
- Стой! ...