Интервюто на спящата красавица
Събудих се и ме е страх
от всички земни беди!
Не помня колко години проспах.
Щом казвате - сто са били... ...

Проклето да е моето сърце,
че дори за миг не спря да те обича.
Проклети да са моите ръце, че не се научиха
друга да прегръщат .
Проклети да са моите очи, ...

Aз стъпвам на земята, ти витаеш в облаците,
аз не мисля за теб,
ти не ме искаш,
аз не си пожелавам да съм с теб,
ти не се надяваш да сме заедно, ...

Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа, танцуващи с вятъра,
падат в калта.
Тъжни облаци, плаче дъждът. ...

Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...

ПОБЕДЕН
Ще дойдеш късно вечерта
от сърцето късче да откраднеш.
Ще пиеш жадно от страстта,
после изведнъж ще си отидеш. ...

Целунах устните ти и разбрах,
че няма вече смисъл да те моля.
Изкуствен вятър все едно от тях
нашепна ми: "Върви си, мила моя!"
И никак лесно не обърнах поглед ...

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...

Бойко, банкянският "мислител",
едва ли не изкара се наш спасител.
Българите имали пари за домати,
следователно били богати?!
(Каква логика, егати!) ...

"Hometown Glory"
I've been walking in the same way as I did
Missing out the cracks in the pavement
And tutting my heel and strutting my feet
"Is there anything I can do for you dear? Is there anyone I could call?" ...

Ако съм дал трошица повод
ти ревността си да отключиш,
заслужил ще съм твойта строгост:
пропъдено бездомно куче.
Ако от вярата отстъпя ...

БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...

Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна, ...

Вървя след Хронос,
не обичам хора зад гърба си,
освен ако това си “Ти”.
Това е частен случай,
защото коя си “Ти”? ...

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те, когато си до мене.
Обичам те, когато си далеч.
Обичам те, когато си неземен.
Обичам те съвсем обикновен. ...

лекува ли ни времето,
или превързваме раните си,
за да кретаме някак си,
лекува ли ни времето,
или търпим на болка ...

********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...

Завръщане
В този свят през прах и суета
смело аз навред препускам,
съзерцавам пъстра красота
и съзиждам възвишени чувства! ...

Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...

Нищо, че пак не успях.
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...

Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...

Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...

Историята си те датират от 5 век пр.н.е. За първи път от Сицилия са доплавали заселници и са основали Медина. Без да са открили колелото и метала, те са с достатъчно високи успехи - историческият им музей много напомня този във Варна.
След тях дошли финикийците и много други. Защо е бил толкова голя ...

В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила, ...

2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...

Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...

Ела, любов! Ела да ме спасиш!
От страст изгарям, угаси ме!
Във пепел се превъщам, виж!
Побързай, обич моя, помогни ми!
Обърках пътищата! Вече няма път! ...

В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...

Щом в очи те погледна с "Обичам те!",
не ми казвай "Не трябва!", за Бога!
Мога да контролирам ума си,
сърцето - все още не мога!
Не ми слагай рамки - аз огън съм - ...

Есенна прелюдия
С красивите нюанси есента
днес докрай ме изкуши
да се слея с нея ей така -
в красива рокля с цвете в коси. ...

Малък, светъл ангел,
паднал си от небето ти.
С протягащи ръчички прегръщаш моето сърце.
Щом те зърна грейва моето лице!
Малък, светъл ангел, ...

Копнеж по нещо невидяно,
желание за нещо неживяно.
Смесица от странност и съдба,
а срещата ни
последвана беше от искра. ...

хвърлих сърцето си на кучетата
бяха бездомни и страхливи
нахраних ги с кураж
с истината за мен
с достойнството си ...

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

"Нищо лично!" -
колко си прав!
Само думи.
Леко флиртуване.
Без тревоги. ...

Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело ...