Пръстчето боля ме,
най-малкото - кутрето.
И оплаках се на мама:
- Ей тук, мамо, на крачето!
Тя със крем ми го намаза ...

„Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака“
Българска поговорка
Търкулнало се гърнето... Търкулнало се гърнето, но не си намерило похлупака. Изподрано и наранено, отново се търкулнало, но пак не го намерило. Помръкнало ядосано, едри сълзи се затъркаляли по бузите му. От както се помнело и в къщи ...

Видях Ангел
В ранна утрин на спирка една
видях Ангел - красива жена.
С очи звезди, лице атлаз,
косите ù като морски талаз. ...

Мъжки парфюм
Преминава по мен... Без въпроси. Като бриз.
Обгръща ме. Уханието му - самотен, търсещ...
Безкраен океан... И плисва вълна. Каприз
и мистерия, която поглъща... Мъж - вилнеещ ...

Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност ...

Отдай ми се, че аз те изкушавам
дори когато съм далеч от теб.
На другата земя да съм - те притежавам
и този факт е толкова нелеп.
Отдай ми се, когато обезсилен ...

Лилав сумрак и млечнобяла рокля,
преметната старателно на стола...
Докосваш ме със пръстите си топли,
застанала пред мен смирено гола...
Очите ти са меки и големи. ...

Пред блока ни... и ето тук
държиме кофа за боклук.
Отвън - подмокрена с урея,
но хвърляме по нещо в нея.
Клошари има колко щеш. ...

САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност. ...

О, сърце, изтрий…
Всеки спомен с нея, всеки хубав миг!
Но, сърце, ти ми остави само малко от това, което е било,
от човека, който съм обичала така…
О, сърце, изтрий…

Днес те срещнах.
Все в старото тихо градче,
кръстопът на доброто ни детство...
Аз отдавна не съм вече плахо момче –
ти си все тъй вулкан от кокетство. ...

Какво направи със момчето,
което живееше, за да живее?
Къде погреба динамиката
на кръвта?
Същото момче сега умира си ...

Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...

Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...

Непростима любов
Ти за мен си една
непростима любов.
Разтопила ме,
без да се случи. ...

Остави ме да бъда сама,
тази болка си е моя само,
не знам защо бях решила това,
че да те обичам, ще е толкова просто!
Но след толкова време още боли, ...

Понякога тази липса ни разкъсва
и устните ни бездомни си блуждаят,
но вечното чувство винаги присъства,
когато две души силно се желаят.
Километри не винаги ще ни делят, ...

Лято е. И няма нищо по-банално от това. Двамата с тебе сме сами. И няма нищо по-сладко от това. Реката размахва пред нас крила от свеж въздух и ни гали с дъхавата си, жива миризма. Дърветата на отсрещния бряг хвърлят дълги сенки върху водата и се опитват да ни достигнат с тъмните си пипала. А ние се ...

Никой друг не ме е целувал така
и душата ми не е галил със пръсти,
с теб усетих, че не съм просто жена,
и исках още и още от твоите ласки.
Никой друг не ме е обичал така, ...

В очите ми гориш
В очите ми гориш като светлина,
дъха ми пиеш ненаситно.
Аз с вятъра летя,
а с огъня слова за теб намирам. ...

За Радина
Иди си, щом така желаеш.
Върви, пък аз ще чакам тук.
Какво предлагам вече знаеш,
а повече - търси от друг. ...

Един безкраен монолог,
разнасян от уморената тъма,
сякаш като в сън дълбок,
останала в света сама.
Блян за вяра в всеки поглед, ...

Ти си подъл като котарак
и очите ти са котарашки -
изумрудени, зелени и блестят
в тъмното - капани за глупачки.
Гъвкав си, трениран си за лов, ...

* * *
В памет на мама
На леглото, дето снощи
приказвахме си двете,
днес лежи - студени мощи, ...

(малка Коледна приказка)
Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.
Примамват, блестят, преливат витрините!
Светлината на празника. Музика нежна.
Усмихнати хората. Радост. Надежда! ...

Каква парадност,
каква показност,
каква ирония...
каква суета,
нима си мислиш, ...

Стъпвам боса по мокрия пясък,
вълните докосват ме нежно...
А над мене гларуси със крясък
криле размахват неизбежно.
Морето ме поглежда мълчаливо, ...

Глава тридесет и втора
Остър звук на сирена цепеше въздуха в тази “тиха свята нощ”. Линейката летеше по заснежените булеварди на Париж, на път към най-близката болница. Оставаха само няколкостотин метра, но състоянието на ранения беше повече от критично. Беше загубил много кръв. В 11 часа вечерта, н ...

Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...

"От сивото небе вали тъга" -
ми казваш ти, пък аз ти опонирам:
- не е тъга, а златната река
на капчици тече към жадни ниви.
И нека падат сухите листа - ...

Любовта...
Все за нея пишем,
мислим и страдаме.
Молим се да я срещнем.
Мечтаем, сънуваме и се надяваме. ...

Мъжката любов е кратка,
понякога си служи и с лъжи,
като пясък между пръстите изтича,
като сняг нетраен се топи.
Женската любов, и тя е кратка, ...

СТАРИЯТ МОСТ
С тихи стъпки по Стария мост
преминавам. За кой ли път, Боже?
С разпилени коси. И съм боса.
Дишам трудно във свят невъзможен. ...

- Искаш ли да разбереш любовта? – попита го тя през сълзи.
- Обясни ми.
И тя започна да разказва.
Срещнаха се за пръв път на Лъвов мост. На него никой никога не се спираше. Обаче в този ден и двамата се спряха. За да се познаят.
Тя беше от Пловдив, а той от Стара Загора. Можеха никога да не се срещнат. ...