Не вярваш ли, че свърши се студът,
из който толкова самотно крачихме?
Сега по хлъзгавия леден път
да стигнем онзи връх ни е задачата.
Сега светът е бяла тишина. ...

Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...

Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...

Помниш ли времето, когато
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...

Ти си!
Ти си! Няма друга.
Моята плячка и трофей,
сричката, с която си римувам,
когато либидото злобее. ...

И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...

Научи ме как да си тръгна,
без да се обръщам назад,
за да търся очите красиви,
дарили ме с миг досега непознат!
Научи ме как друг да обичам, ...

Не мога "малко" да те обичам!
Не мога "малко" да горя! -
Ти знаеш - искам всичко или нищо -
аз нямам половин душа!
Не са ми нужни обяснения... ...

Вярваш или не, денят ти е подарък,
животът, мой приятелю, е дар незаменим -
искра в нощта, превърнала се в пламък,
падаща звезда, потънала в река,
самодива, танцуваща по лунната пътека, ...

Когато си отивам, ще съм тиха,
ще стъпвам аз на пръсти в полумрака,
в креватчетата малки ще надникна,
ще видя спят ли още там децата...
Когато си отивам, ще съм тиха, ...

Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...

Красотата е твоето призвание.
Рисуваш умело картини.
Аурата ти е изпълнена със знание.
Сънувани копнежи и красиви витрини
избликват в съзнанието на околните, ...

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.
Оглеждаш се в колата... ...

Исках светлината да е моя майка,
слънцето да бъде мой баща.
Но мой баща ще си остане мрака,
а моя майка е нощта.
Опитах се деня да заобичам, ...

Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.
Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.
Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.
Ти си детето в жената.
Ти си моята сродн ...

По древноиндийска поговорка
Нали слънцето
ни храни със лъчите,
а на сърцето
любовта му е лицето. ...

КОГАТО СЕ РОДИХ
С дълбока въздишка света приех,
с протегнати ръце живота взех,
с отворени очи реалността видях,
да живея не се боях. ...

Беше поет...
В тъмнината на нощта се приютих.
Зачетох се в редовете му забравени.
На грешницата муза пак се възхитих
и заживях с любовта им изоставена. ...

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.
Не знаеш как да нарисуваш ...

Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!
Понякога и нощем не заспивам ...

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен, смутен,
в ръцете ти капка разкош съм-единствена,
разлистена пролет, очакван нов ден.
Със него съм дяволски лоша и тъмна. ...

Мисълта ми прониква далече напред,
дъхът ми сътворява живот след живот,
с перото си създавам стихове безчет,
с горещите си длани вечно съм на ход.
Излъчвам неповторима любов и мир, ...

Шарено, глухо, бúстро.
Няма го още дъжда.
Тайно ле, октомврийска,
усмивка – преди беда.
Първите тръпки хладно. ...

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО...
Нищо ново под слънцето няма –
кръговратът на дните е вечен,
новините са дребна измама
или факти, забравени вече. ...

Настроение
Златисто слънце се провря в ръцете ми.
Отново съм светла като ден.
Забързано утро ме повика,
да бъде то с мен. ...

Неудовлетворена, над покривите срамежливи, тишина -
обвила кестена, създал приложната палитра,
с която вятърът (моят показател странен)
рисува бавно... Нетрайна и отминала картина:
Опрели гръб, една девойка и остарялото дърво ...

В търсене на изгубени сърца,
в търсене на изгубени надежди...
постоянно търсиш
във себе си,
постоянно търсиш във мен, ...

Понякога любовта ни наранява,
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета, ...

Кристалното огледало
Навън - небе, а нещичко блести?!
Какво - кажи, а може би и ти не знаеш - сподели?
Звезда, о, не, не е това, все пак слънцето още ни огрява.
Светлина, но откъде е тя? ...

Познавам тази посока,
не за първи път по нея вървя.
Знам и на къде води.
Знам точно кога ще се спра.
Компасът сочил я е вече. ...

Ода за Силата на Майчината Обич
Едно дете с Живота се прощава.
Угасващи са вече детските очи...
Парченца синева -в две незабравки.
Поръсени с роса от бисерни сълзи . ...

Тишината бе напоила въздуха наоколо. На рафта стояха няколко шишета, потънали в мълчание - всяко от тях със своите мисли. Бутилката с рома погледна любопитно другите и дяволито сръчка тишината, подхвърляйки в нея хрумката си.
- Купооооон!... Да си направим купон! - и при тези думи отвори капачката с ...

От ласките остана само спомен.
От ноктите ти - заздравели рани.
Настъпи след това мигът преломен
на тънките усмивки преиграни.
Приятелите бавно се разреждат. ...

И обичам. Обичам начина, по който се изплъзваш като ситен пясък между пръстите ми, оставяйки ме с нищо и с всичко, с копнеж и с безвремие. Километри? Какво са те, щом си в сърцето ми - на сантиметри от устните ми, а тъй далеч от целувките ми? Какво са те, щом си в главата ми - на сантиметри от очите ...

Болката и насилието сами по себе си са нещо, от което бягаме, което не искаме, което е лошо. И когато е наблизо - целите ни, сетива ни предупреждават: "ВНИМАНИЕ", но когато системно гледаме болка и насилие, лека-полека почваме да свикваме... Ако сега видиш по филма как застрелват някой с пистолет, щ ...

Не съм живяла дълго на земята
да знам коя съм, накъде вървя.
А бурята, безмилостна, крилата,
събаря клони в моята душа.
С очи сребристи гледа ме Луната, ...

Тъмни ноти
Къде сте, познати лица,
умело в ъгъла скрити?
Отмина като ден младостта -
всички спомени - с радост покрити, ...

Иглика беше дете от семейство на разведени родители. Като малка беше избрала да живее с майка си, заради което в периода около събитията, които следва да бъдат описани, тя се срещаше с баща си само по веднъж на две седмици, в събота. Всеки път те разполагаха с цял ден, в който да прекарват време зае ...