Στο λαιμό σου φυλαχτό θέλω να γίνω
να ακουμπάω το κορμί σου, να μ' έχεις μαζί σου
να με πας εσύ όπου θες, να με ταξιδεύεις
μες στο σχήμα τον χειλιών σου να χαθώ
και για αντάλαγμα εγώ για σένα θα ζω ...

Трънено щастие пусто,
корени няма да пусне,
не потропва със токчета, нито с бастун.
Всички дати откъснати,
като пясък са пръснати, ...

Боли много, кървави сълзи се стичат,
лек няма, всичко гори ме, не пита
дали мога да издържа, на теб да разчитам
не вече, сърцето ми вечно ще скита.
Пожарът угасна, плачът ми го изпепели, ...

През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело -
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя ...

Пак сме неразбрани, аз и ти,
всеки решава сам за себе си.
Дали ще се остави на малките
останали искри и ще ги възпламени,
или друг ще смачка, ...

Бездушевност
Невидима останах аз за теб -
същ призрак лек.
Остави следа в моята съсипана душа -
без дори да разбереш; ...

Плисвам.
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда. ...

Аз искам
за теб да бъда като недовършен стих
и винаги към мене да се връщаш.
Ще замълчиш, ще ми обърнеш гръб,
но мислите ти аз ще преобръщам. ...

Да бях "сега", да те помилвам
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда, ...

Пролетта не успя да дочакаш
и кокиче да откъснеш с ръце,
не дочака и първото внуче,
за което копнеше твойто сърце.
Душата ми тъжна е вечер ...

Станете!...
В чест на Левски
Под силните му стъпки се тресе Земята,
тече във вените й и от неговата кръв,
Апостоле, къде е любовта и свободата, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
16.07.2012
Амстердам

Текст: Torquil Barker
Музика: Вяра Иванова
Dancing bear
If I could have a dancing bear to tell my troubles to
With a CU Jimmy hat and a sporran with Irn Brew ...

Искам ти да ме очакваш
в тази тъй спокойна нощ,
вървя по улиците аз сама
и търся сродната душа.
Влюбена съм в теб, но зная - ...

“И ето, аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов.”
П. К. Яворов, “На Лора”
Повярвайте ми – ад и мъка има...
Не в небесата някъде над нас. ...

Такава съм – от стар болярски род.
Жена съм, ала силна е кръвта ми,
в сърцето ми три огъня горят,
безкраен танц танцува нестинарка.
Такава съм. Асеневският род ...

Несподелени надежди и изгорени мечти -
същността на човека е провала, нали?!
Неказани думи и пропилени съдби,
колко много от тези с изморени очи...
И сърцето, копнежът се давят в сълзи, ...

Сънувах сън
Сънувах сън – ужасно терсенè.
В началото спокоен бе, гальовен,
а в края – със изтръпнало чене
се сепнах и усетих ококорен. ...

Омагьосана
Изгарям тук, в стаята,
чувствам как стените ме притискат.
Безмълвна арена, мракът ме отвежда,
води ме към края на поредния ден. ...

Раздаване
С прегръдки ме предадохте, нали...
Не вкупом – изведнъж, а постепенно.
И с грижата по-малко да боли,
изтисквахте каквото имах ценно. ...

И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов ...

Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по си ...

ЩЪРКЕЛИ
Не се венчахме в сватбени воали,
бе странен някак Менделсон...
Но щъркелите бяха се събрали
в гнездото си и сториха поклон. ...

Чак на Женския пазар
ходи дядо Ганчо, стар,
и донесе мандаринки
също като на картинка.
Ала ето тука Мими ...

Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж)
с лошото момче – мечта.
Той е мил (и същевременно лош).
Той е прекрасен (и същевременно ужасен). ...

Всеки миг е нетраен и блести огледално.
Неочакван, безкраен - сън за нещо реално.
Сбъдването е притча или път в тишината.
Само който обича, ще прозре самотата
на мига - бързотечен като бясна комета. ...

Приемам форма
на съда,
от който пиеш.

Бащината къща
Дойдох в бащината къща,
доведе ме сърцето тук.
Заключената брава ме погледна,
да я отворя натъжена поиска пак. ...

Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...

Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...

Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам ...

Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,
когато бяхме там за първи път.
За топъл празник спомен ни остава
и за почувстваната вяра изведнъж.
Кой да предположи, че така ще стане. ...

Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш. ...

Народът се вдигна на бунт –
в социалните мрежи.
И бе превзета стената на една институция.
От изтрит току-що акаунт
се изпрати съобщение – ...

В небитиетоо на помислиите,
които прикриваш ии от себе си дори,
как да прикриеш това, което не можеш
да захвърлиш толкоова лесно,
и как да забравиш това, ...

На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...

Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...

Бях дете и любовта ми беше чиста сълза...
Бях момиче и любовта ми беше истинска мечта...
Сега съм жена и любовта ми е безкрайна вяра...
Вяра, че някъде, някога, някой ще те обича
така, както си мечтаела като дете, ...