Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...

носи торбичките
под очите му
по подобие
на дамската чанта
неизменен аксесоар ...

Ще млъкнеш ли! Недей ми говори
и не разваляй всичко с тези думи!
Почувствай ме, а после усмихни
деня ми само с поглед. Чу ли?!
Не ми изнасяй глупави беседи ...

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...

Обичаш ли ме
днес, във този ден?
Събличаш ли ме
с поглед и във сън студен?
Целуваш ли ме ...

Не плачи, не трябва да си тъжна,
знай, че ти за мене си най-важна.
Това искам да ти помогне...
Тъгата си да превъзмогнеш!
Не плачи, не трябва да си тъжна, ...

Нахапан от комар и спомени,
не мога да заспя. Въртя се.
Напразно гоних леприконите.
Оставам беден. Друг да търси
митологичните създания ...

Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора. ...

ВЯТЪР ВЗЕХ
В шепите си вятър взех.
От пролетния вятър.
В очите си го пръснах,
по лицето и косата. ...

Винаги си ми разпалвал кладата.
Винаги си бил в душата ми отрова.
Винаги си ми рушал блокадата,
за да можеш да я сътвориш отново.
Винаги съм ти носила раните, ...

Когато някога те срещна,
знам - ще се обърне света,
не мислú, не говорú,
а живей за мига.
Когато някога те срещна, ...

Разтвори си краката
широко,
още малко, ха, така!...
Вертикалните ти устни
не задават въпроси, ...

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Повреда в системата,
краш на емоцията!
И пълен стенд-бай
на комуникацията...
Говоря – не слушаш, ...

На гости в село Червен
На гости във село пристигнах -
беше топъл, слънчев юнски ден.
Много хубави неща видях
в селото с история - Червен: ...

Паметникът на поета
(За паметника на П.Пенев
в Димитровград)
В тъмна рамка, мътносива,
рамка на печален некролог, ...

БОЛКА
Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан, ...

От небето на конец висяха
като лампи ситните звезди.
Ангели наоколо сновяха,
шепнеха несбъднати мечти.
Пеперуди на брега отсреща ...

Птича песен -
многоредна,
многогласна
и многоцветна -
великанска огърлица ...

РЕАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА
Има няколко вида работни заплати. Минимална работна заплата за страната. Средна работна заплата за страната – спрямо нея се изчисляват новите пенсии на пенсиониращите се. Почасова работна заплата. Седмична работна заплата, месечна и годишна или годишен доход и т.н. и т.н.
Стан ...

В памет на дъщеря ми - Деница Константинова Шекерова, починала при автомобилна катастрофа в САЩ (Сан Рафаел - Калифорния, 2004 г.), студент по право в СУ,,Св. Климент Охридски".
Много е модерно към чужбина
да пътуват нашите деца,
искам, дъще, теб да те подмине,
да останеш, дъще, у дома. ...

Той бе дете. В миг порасна,
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...
Почерни дните му, живота му беляза ...

Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...

Да зарежем морала
Няма вече бурни страсти,
сексът стана като здрасти.
Ей го комшията Никола
не подпира веч стобора, ...

В разкошна мизерия тънем си тихо.
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани ...

Може би няма смисъл толкова да го бистрим -
и без друго животът някак сам си върви.
Де да беше история - да я измислим,
като пъзел за двама да я наредим.
Тези дълги сезони вечно бързат нанякъде ...

Yes I understand that every life must end, aw huh...
As we sit alone, I know someday we must go, aw huh...
I'm a lucky man to count on both hands
The ones I love...
Some folks just have one ...

Това не са от глупост грешки.
За мен в това е същността!
Ний ги поставяме във нови дрешки,
за да ги скрием от света...
Общуваме със думи тежки... ...

Зад плюнките Ви няма да се удавя,
а само Вие ще се обезводните.
Грамота не търся или слава -
но вие нали пък за това творите.
Непочтено е да се заяждате ...

ТРЕСАВИЩЕ
Въздиша в мрака тинята край мене,
но аз не искам още да потъна.
На мислите горчивата вселена
е пагубно тресавище – без дъно. ...

Светулка малка
Една светулка малка
тича, бяга в нощта.
Носи светлина като утеха,
като бяла тишина. ...

Добротата, къде е тя?
Навсякъде по света! В човек , който не си затваря очите, когато някой е в беда, от най-малката до най-голяма беда, стига да ти стигат силите да помогнеш на случаен човек, или дори на врага си, след което просто отминаваш, и не търсиш благодарност! Отминаваш с едно приятно чувст ...

Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...

Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...

Когато ми говориш много -
чувам...
Но не онези смешни думи,
а тишината
на неизказаното помежду ни! ...