Поточето се разпалува!
Я стига под леда е спало!
На воля да се налудува
е време вече. Изгладняло,
където мине, леден стяг ...

Да беше рана - да те преболя,
съдба да беше - да те изживея,
гореща жар - по тебе да вървя,
или пък песен - за да те изпея...
Да беше птица - станал бих небе, ...

Някога някой замислял ли се е за планетата Земя? Как изглежда тя сега и как ще изглежда в бъдеще. Може би ще бъде безцветна, с малко живеещи индивиди, малко растения... Такъв ще бъде резултатът от това, което вършим сега! Когато настъпи бъдещето, ние ще разказваме на децата си за миналото: растеният ...

Моите ме питат: "Синко, боли ли те нещо?"
Да, казвам аз, боли ме душата и сърцето!
Сърцето вече не издържа.
Душата вече ме напуска.
Май тялото ми вече умира.

Вълчи вой и кучешки лай.
Тишината е дрипа съдрана.
Де е Караджата,кой го знай...
Изсякоха гората в Балкана.
Клаксон свири, дрънчи трамвай. ...

Във всяко цвете се ражда по една фея. Феите на цветята. Тези феи са покровители на всеки човек, който носи име на цвете. Същата трябваше да бъде и съдбата на феята Ара, родена от красива бяла роза. Трябваше. Проблемът беше, че каквото и да правеше Ара, на нея не ù се отдаваше да бъде фея. Отначало, ...

Известно е, че първата любов
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,
сърцето плаща -
сто златни удара за тръпен миг ...

Щурци и жаби – кряк и нотопис,
изваяна хармония вселенска.
Не му е времето да я проспиш.
Αко сега пропуснеш, е за вечно.
Небето прекипява в тази нощ, ...

Жадувана среща
Шарените лодки, потънали в забрава,
сгушени в прегръдката студена там, на кея,
немирно своя безграничен път в морето чакат,
нетърпеливо с вълните бурни да се слеят. ...

За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...

Откъде ли започва Родината?
Откъде ли започва Родината?
Дали от свидетелството за раждане,
или на дядо и баба от градината?
Дали там, където пъпната връв е със любов прерязана? ...

За тебе бяха нощите и дните ми.
Но ти си тръгна, без да кажеш дума.
Душата ми светулкова се скита
уплашено самотна. И по друма
застигат я копнежни привидения, ...

Седя и мисля, цигарата дими.
Сивият пушек ме обгръща
и в неговите форми
аз виждам миналото.
Спомням си образа ти. ...

ТИ СИ МИ
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...

Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...

Разпилях се до зрънце по чужда тъга
и по чужди бодливи пътеки
и пропуснах да видя онази дъга,
дето спира дъха на човека
и която те прави задъхан и млад, ...

На село баба ми Велика
садеше стръкчета иглика:
с цветчета сини и червени,
лилави, жълти... – все засмени!
Тъй пъстри, дъхави, цветята ...

Ако трябва днес да се сбогувам с тебе,
в ръцете си лицето ти ще взема,
ще те прегърна смело - за последно,
и по своя път самичък ще поемеш...
Ако трябва днес да се сбогувам с тебе, ...

По толкова пътища безпътна вървях,
не вярвах в доброто и в ада горях,
отричах се смело от този живот,
и мразех душата ти, не усещах любов.
Проклинах света, изгубих надежда, ...

ЧОВЕКЪТ В ЪГЪЛА
Той не е крал,
не е от кал,
не е абдал…
Той не е човека, ...

ЛУННО МОМИЧЕ
Една луна-магьосница наднича
отсреща иззад древната могила.
Наднича и се прави на момиче –
разресва плитка от стопена свила. ...

Минават дните и с неохота осъзнах,
че петдесет години на този свят ме има,
дойде Рожденият ми ден и пак прозрях,
че няма връщане назад,
единствено движение напреде има. ...

24 Някога за Чили
Тъгуваме се за жертвите във Чили.
А жертвите не виждаме у нас!
Дерем си гърлото със всички сили...
И рекламираме яйца и праз! ...

МОЯ ЗЕМЯ, ТИ - БЪЛГАРСКА СЛАВНА
Моя земя, ти - българска славна,
моя земя, ти - българска чест,
ти, която толкова неща си видяла,
горда и славна отново цъфтиш. ...

Станали сте роби?
Не, родили сте се роби!
Не на фейсбук, туитър, кока-кола, байер, тексако, монсанто, макдоналдс или който и да е друг корпоративен гигант. И макар че не носите окови и не сте затворени в клетки, сте роби на времето, в което сте се родили. Време, в което парите са по-важни от живота ...

Черна сянка през деня
ме скрива всеки ден,
искрено желая ти да си до мен,
ала в продължение на век
тъмнината е моят лек. ...

В шепа стискам яда си безсилно,
с думи да не нараня
тези, дето играят си с мене.
По моите нерви се стичат
като капки вода ...

Релси звънят в покоя на съня ми.
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче. ...

Incubus - Sick Sad Little World
No, You're not the first to fall apart
But always the first one to complain
You better get careful or you'll compromise everything You are
The world is a drought when out of love ...

Живот
В я р а.
Какъв ли ще е животът,
ако я няма вярата.
Стремежът към постигане, ...

Свободата ú беше вечен спътник,
вятърът - нейния брат,
Господ бе нейн верен защитник,
живота ú - постоянен обрат.
Всеки обичаше очите ú, ...

Прости ни, Боже, туй, че не ценим
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата, ...

Тръгвам решително.
Пътят се свършва.
Две въпросителни
в мене прекършват -
вяра и смисъл ...

Единственото нещо, което ни крепи в живота, това са мечтите - някои реални, други пък "напълно невъзможни". Дали съществуват "неосъществими" мечти, зависи единствено от нас. Да извървиш пътя от това, което си към това, което мечтаеш да бъдеш или което се стремиш да постигнеш, ще ти даде смелостта дa ...

Трима бяхме на масата. Трима пресушихме касата. Двама останахме накрая. Единият потегли за Рая.

В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея. ...

Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...