Нощ и звезди безброй.
Море и пясък златен.
Луната нежно се усмихва,
а самотен облак от нейде долита.
Аз стоя на този бряг и чакам теб. ...

Пред твоя праг, Любов!
При теб ме водят ветровете,
за да намеря смисъл и покой,
Любов, стопи в мене ледовете,
бушувай и кънти, като порой! ...

Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.
А вълчата задруга по момчешки - ...

Не съм поглеждал скоро към деня ти
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки ...

Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...

Завръщането на войниците
На дядо ми, участвал във
всички войни, които е водило
царство България до Втората
световна война... ...

Тя извади късмет. Не ме питайте откъде.
Нека щастието бъде по-благосклонно към мен от миналия път, когато само ми изпрати птица да ме нацвъка...
Китайската "година на дракона", на румънски вероятно ще се преведе като "годината на Дракула".
Мисля си, че думата "щастие" е най-разпространената чуждица ...

Живот
Живот... - в атмосфера
на стрес и афери -
почти анонимен в големия град.
Душата с вик мрачен ...

Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...

Моливът ми се счупи
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците ...

Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...

14 Февруари
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...

Един много стар стих, който намерих в стария сандък...
Б.
Уморени частици
тъга
следват потоците ...

Гледаше го в очите. В красивите му очи, в които преди тя виждаше онова игриво пламъче, което ù напомняше, че той я обича. Сега погледът му бавно изстиваше, очите му се изпразваха и всичко изчезваше с бавна, болезнена скорост. Лицето му образува крива усмивка и, въпреки скритата омраза, която се съдъ ...

- Обичал ли си някога?
- Да, обичам всеки ден.
- Какво обичаш?
- Обичам да мразя!
- Как изглеждаш? ...

Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...

Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...

Из живота ми скита фантом.
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...

Проклети да са всички,
проклета нека съм и аз!
Живота си съсипах,
а ти съсипа нас!
Хора наранявах ...

Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...

В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...

Лудост
Напоследък ситуацията е необичайна,
хората ме гледат странно.
Нима лудостта ми вече не е тайна?
Тогава изплува нещо в главата ми спонтанно. ...

Все по-ритмично дишам,
верен съм на любовта.
На вълшебен език пиша –
вечен и променящ света.
Да съм обич се научих, ...

Аз бях замислила крачка по стръмния склон
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха ...

Тялото ми е топлата дреха,
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...

"Голо мълчание"
Изплувах като голо мълчание
под ритниците на твойта любов.
А изпълваше моя дух и съзнание
като режеща болка и зов. ...

В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта? ...

Ако имах очи - все към тебе
щях да гледам и денем, и нощ.
Ако имах уста - твойто име
бих повтарял отново. И пак.
Ако имах ръце - само тебе ...

Замислих се… Преди няколко години бях готова и всъщност събирах всичко в една-единствена точка. Тя символизираше всичко изказано, изчувствано, изписано… Беше ми напълно достатъчно. Дали просто такава е била душевната ми нагласа или са ми идвали в повече емоциите и съм искала да ги скупча на едно… ед ...

Под дървото просълзена аз седя,
опитвам се да мисля, да си помълча.
Осъзнати като гръм измежду синя небеса,
като огнена вълна
чувствата обземат ме сега. ...

Днес няма да разказвам за смъртта...
Не моята, на Егото, по принцип.
Защото има навик да възкръсва
след всеки алчен довод на ума ни.
Днес просто си реших, че ще живея ...