Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява. ...

Аз какво съм? Познай!
През нощта с дни мечтая,
през деня нощ вещая,
водя до пурпурен край.
И в душата во веки витая. ...

О, мрак и светлина, пробуждаща Света със крясъка на волна птица!
Потънала в забрава вечерта на хорски думи от чуждата обида.
Нима?!
Нима е грях една любов последна, завързана със спомена в нощта,
докоснала снагата ми и ме отвела там, където тъмносиньото се слива ...

Зимен ден студен,
валят снежинки
като от сребро,
разпръскват се и падат тихо
в плен на Земното кълбо. ...

Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и ...

СПАСЕНИЕ
Скри се от дъжда
и от снега се скри.
Спаси се от студа
и от смъртта дори. ...

Нима счупеното огледало
може отново да е цяло?
Огънят, който тъй силно гореше,
никога няма да е както беше.
Сега във пепел се превърна, ...

Днес ми стана нещо ясно:
Че истинските и умни
хора поставяни са винаги на тясно.

За теб ли живях, мой спомен предишен,
в дните ми трудни, потънали в мрак?
Спомен - момче, да, аз за тебе живях,
макар че сега си просто спомен излишен.
За какво си ми ти? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Когато Господ в райската градина
завърши свойто дело, пожела
творенията си в бъдните години
със нещо да дари. - „Адам, ела! – ...

Срещал съм се с хиляди жени,
живеех си охолно аз преди,
пирувах в баровете цяла нощ,
а сутрин бях аз груб и лош.
Но срещнах те случайно аз, ...

Тръгнах си - ти така пожела.
Щастлив ли си - надявам се да бъдеш.
Ако останало е нещо между нас,
ти само във вина ще го обърнеш.
Никога не беше мой - признавам, ...

Там нейде самотната душа
чака топлина да я огрее,
но где е тази топлина сега,
та мойта скитаща душа радост не видя.
Защо е този свят жесток навеки, ...

Ще ме търсиш и ще ме намериш
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце, ...

HEINZ KALAU Alltaegliche Lieder von Liebe
I
Als ich an der Strasse stand,
hast du mich gefangen.
Ach, du regest keine Hand, ...

Зарежи работата до края на деня –
заслужаваш малко почивка.
Следвай пътя, не е далеч.
Просто пресечи сребристото езеро.
Да, покрай езерцето, светлокремавата ограда... ...

Казват, ставали все още чудеса,
не вярвах, докато не ми се случи.
Изгря най-светлата за мен звезда,
прекрасен дар за Коледа получих.
Лъчи във утро снежно разпиля, ...

Сърцето ми е разширено
и много често
ме боли.
Сърцето ми е наранено,
като жарава ...

Вървя през деня и ги виждам,
бродят объркани и разтревожени.
Ядосани същества, незабелязващи
цвета на пролетта.
Неспособни да видят красотата на света. ...

На Игнажден внимавай кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв.

Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...

Имам си рокля басмяна
с цветенца върху поляна,
селска е тя... овехтяла,
ала е чистичка и е изпрана.
Тихо потрепва басмата ...

Когато съмне, погледни зад тишината,
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем ...

Страсти
В душата ми стреляни стенещи птици –
капки олово от мисли, в агонии думи.
Сини пликове, пуснати без адреси.
Недошли пощальони. Неузнати любими. ...

Малка повест
Радостта умря,
вярата умря,
гилбелта им роди
малките повести. ...

ДУШ
Нежен допир в жарка пещ
обгръща с порив сетивата.
Водни капки с дъх горещ
оставят сенки по стъклата. ...

Живеем в свят просторен и обятен,
но тровят ни го със пошло изобилие
от договори, дългове и кризи;
и парещата жажда за мангизи
се изразява в страх или насилие... ...

Не съм добра във твоята игра,
победата си е изцяло твоя.
Аз мрежи не обичам да плета
и не харесвам да играя роли.
Аз плача само с истински сълзи, ...

Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището ...

Решиш отново косите ми, небрежно разрошени.
Полазват ме хиляди тръпчици, не издържам - поглеждам те.
Потъваш омагьосан в очите ми, а аз в твоите сякаш се давя...
докосваш устните ми с пръсти, напоени с цигара.
Разбира се, бавно и хищно се приближаваш и ...

Срещна ме, да… не ме подмина,
в лицето лъхна отново топлина.
В душата ми понесе се лавина,
сърцето пак остана с празнина.
Спомените в мен не ще останат мрачни, ...

Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...

За употребата на счупеното
Счупеното настрана –
грънците строшени
няма да държат вода,
сто пъти лепени. ...

Бодат последните лъчи
свещички в тази земна пита,
а аз притворил съм очи...
Да дойдеш ли при мен? Не питай...
Не ме развлича, ни гнети ...

Аз и върбата
Така е тихо край върбата,
в краката ми поточе ромоли.
Поседнах аз, разтворих си душата
да споделя туй, дето ме боли. ...