Живея, но душата ми е мъртва,
оцелях, но сърцето ме боли.
Без теб да съм изцяло жива не мога
разбираш ли моята болка кажи ?!
И искам да повярвам, че живея, ...

Иде сред вихрушка бяла
Дядо Коледа с чувала,
иде родни политици
да дари с отбрани дари:
за Първанчо – чифт терлици – ...

Живях с години все самотна - кукувица.
И питали са ме добре ли съм била.
Ами добре ли е затворената птица
във клетка, при това с пречупени крила?
Живеят всички в този божи свят по двама, ...

Сами сме се родили и сами
посрещат пак Рождението някои.
Но май не сме, не сме били сами,
щом има за кого да се разплачем.
Щом има за кого да се усмихнем. ...

Този стих е светъл и тих
като святата нощ магична.
Всеки миг на обич съхраних,
празничното настроение е отлично.
Този стих е светъл и тих ...

Истински сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра...
Дори за мене да е зима,
цветя за теб ще набера!... ...

Студен декемврийски ден. Отново заваля сняг. Спусна се гъста пелена пред очите ни. Сред пчелния кошер на зимата вървим с Недко, хванати за ръка. По бледото личице на десетгодишното ми момченце се спускат ситни капчици разтопена вода. Вгледах се в дългите му извити мигли, по които се натрупаха снежни ...

Адаптация
Къде си, нежност, ти - омайваща, безмерна,
в стари ноти и думи ли живееш?
В прашно черно-бели ленти ли си опустяла
или те има в нечии сърца и тлееш? ...

Чака нощта,
сгушила в скути
пророчества стари.
Чака нощта -
да намери жадува ...

Тук има и вълшебство и магичност, когато мама меси пак тесто.
Аз някак си отново съм момиче, отново търся стария си дом.
И спомням си закуските с горчица и ягодови вечери с парфе,
главата как извръщах от лъжица, препълнена със агнешко шкембе...
И спомням си божественото пликче със хрупкавия зайко-ба ...

"В косите ми луните се стопяват..."
в косите ти
сребро от луни
дъх на лято
лавандула ...

Пламъкът в огнището гори,
весело припламват коледни искри,
празникът с усмивка посрещни,
нека да са светли бъдещите дни.
Обичта в душата си пусни, ...

Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...

Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...

Черен козел черен чернее
черен ме чака
душата ми бяла ще потъмнее
в очи ме гледа козела и лукаво се смее
На чело ми черна кръв покапва ...

Да блесне коледната ви Елхичка!...
За всеки нека свети по Звездичка!...
Да бъдат плодни вашите Градинки!...
И Обич да вали - като Снежинки!...
Счупете орехи - за да сте здрави! ...

Ти си тази, която изпълва деня ми със смисъл.
Ти си тази, която ме кара да се чувствам желан и неповторим.
Ти си тази, която ме научи да уважавам себе си.
Ти си тази, която ме пази и закриля от всички, дори от самия мен.
Ти си тази, която с лекота разчупи леда на недостъпното момиче. ...

Есен е. Дори и във душата ми.
Есен е, с опадали листа.
Мрачно е, студено е и няма те.
Вятърът клюкарства със дъжда.
Тръгвам по помръкналите улици, ...

„Спящата красавица”
(на Дани)
Нели Господинова
Събуди се, Красавице! Времето спря,
но часовникът още тиктака... ...