„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен, ...

Пенсионерска покана.
О-о-о! Заповядайте, елате ни на гости!
Ще ви очакваме привечер,
по време на Велики пости.
Ще си изтупаме голям купон, ...

- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...

Ухаеш ми прекрасно на обреченост,
очите ти ме оковават гибелно...
В прегръдката ти... толкова далече съм
от всичко, що в реалност е изстинало.
Била си земна? Как да го повярвам - ...

Не искам да правя зелена улица
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела ...

Концерт на Revalation band BG

ЧЕСТИТА КОЛЕДА! ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА!
К О Л Е Д А
Музика и аранжимент: Бойко Иванов – Me6
Текст и изпълнение: Геновева Цандева
Сребърни звънчета, весел детски смях, ...

Красавице, вървиш надолу по улицата.
Красавице, сякаш молбите ми дочула си.
Красавице...
Не ти вярвам, ти не си истинска.
Даже розата не е така разлистена. ...

Пролетни цветя
Разхождах се в гора прекрасна
да търся пролетни цветя,
когато прибереш се вечер,
с любов да ти ги подаря. ...

Ти си въгленчето, от което
ще се разгори факлата,
ти си водата, от която ще
потече реката,
ти си кислородът, от който ...

Гледаш ме. Сякаш прощален,
залезът хълма притиска.
Тръгваш по мръкнало
- демон на Врубел,
нямаш ни покрив, ни име. ...

Беше ден, изпълнен със светлина,
усещах аз онази силна топлина,
в твоите очи виждах своя свят,
ти беше най-сладкият ми опиат.
Ти, принцесо, ухаеше неустоимо сладко, ...

Ритъмът - маслó и мед.
Строен стих като топола.
Сладки римички - шербет,
ама със поанта гола.
Смисъл рехав като плет, ...

Рожден ден
Какво да ви кажа...
щом до днес не разбрах
за какво на света съм се пръкнал,
още сто да живея – ...

Моето Коледно откровение
Не трябва да бъда обичана. Да даваш всичко за мен, а аз да не чувствам нищо. Не го заслужавам.
Мразя се! Връща се всичко в този гаден свят и ролите се сменят постоянно. За Бога, искам да почувствам, че съм жива, а не съм! Мъртва съм отвътре. Безсърдечна... Нищо няма смисъл т ...

За външния блясък
Не ти ли е тъжно
ти да си такава?...
За хората ти си
“излъскан предмет”… ...

САМОТНИЦИ, НЕ ИДВАЙТЕ ПРИ МЕН
Самотници, не идвайте при мен!
Самички си ближете,моля, раните!
И без това животът е проблем,
не искам да ви слушам вече драмите. ...

Весели празници за всички...

Теб обичам! Така, че трудно е да те пусна...
Дуелират се Тъга и Наслада и не задават въпроси.
Всяка коса най-накрая намира си бруса!
Не търси за Душата ми грошове! Просто е...
Моето Небе вече изгуби си Изгрева... ...

Нима умрял е някой от любов?
Абсурд...
Само дето няколко милиона полудяха.
И кой е казал, че не се лекува?
Лекува се! ...

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга. ...

Навсякъде примигват чудно светлинките,
нашепват тихичко за идващата свята нощ.
И тук, на таз земя чудата, под звездите,
един празник ще разгърне силната си мощ.
Дори подаръкът желан да не получим, ...

Бойко, банкянският "европеец",
бе освиркан във "Армеец".
Като води той погрешна политика,
публиката срещу него тъй ще вика.

"А що е нощ и що е ден"? -
припомням Дебелянов стих.
Дали денят е възроден
или е звезден купол тих -
безсънието ще гаси ...

Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.
Часът е 5 сутринта ...

Полазиха ни грижи и тревоги.
И песимизъм дните ни вгорчи.
Мечтите ни – сираци босоноги –
във нас се взират с питащи очи.
Полазиха ни болести и вопли. ...

В дома ти има
повече от всичко,
за да си живееш на спокойствие. -
Просторен хол, камина,
котка мила, ...

На Ибо
Дали бе Господ или бе Аллах,
това така и не разбрах,
но вплете моята със твоята съдба,
животът ми със твоя се събра. ...

Самотна вишна за живот се бори,
вкопчена в черна пръст.
Бурите я милват, но защо ли?
Всеки носи своя кръст...
Скрито нестинарство овъглява ...

Зимно утро се навъси
и със тихия си стон
една виделина пристъпва
плахо в хладния ми дом.
А комините изпушват бясно, ...

Тъжни са хората, усещат умората,
тихи са чайките без еуфорията!
Пусти са улиците, падат листа,
липсва шумът от глъч на деца!
Мрачно небе, бурно море, ...

Монолог в диалога
В очите, зад няколко ресни,
пречупваше се светлината,
която обича сама да мълчи,
преди нощта да зарадва луната. ...

Вярвах във безброй измислици, поставях идеали… мечтаех за нереални неща. Но вече ми омръзна. Изморих се да мечтая, да вярвам и да живея за нещо, което е просто… приказка! Наслушах се на истории за истинската любов, за принца и принцесата и за техния щастлив край… те само заблуждават, че някой ден, н ...