Камбанен звън.
Пореден Зов на уморен Камбанен звън...
Отчаян Зов,
изпратен във пространството навън.
Отправен с фанатичната надежда да спаси ...

Ех, колко много
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...

ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...

Все обяздвам вятъра, Боже, няма ли кой да ме спре,
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...

С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо, ...

Язво, спри да болиш!
Отминава животът!
Престани да тежиш,
като камъни в лодка!
Не с корема, подут ...

от Добрин Петров
Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките... ...

ЖИВОТ
Каквото и да казвам,
пак ще го повторя:
този мой живот
е само мой. ...

Потокът
Денят тежеше вече от умора...
А някъде далече бе Нощта...
С прибежки бързаше Потокът хора,
за нощен отдих след труда. ...

Мъничко топлина
В ранно есенно утро
похлупено от мъгли
когато светът още спи
две малки врабчета ...

Най обичам да се чувствам твоя,
приютена в сън неизживян.
Своя свят ти давам... всичко мое,
цялата си същност ще ти дам.
Все се чудя - как ще ме целуваш? ...

В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,
когато нашите деца стареят бързо, ...

Едно позвъняване нежно, делфинено
отново ми вля десет бала от шторма,
Сила и Вяра от скалите ни, сините,
Дързост - над Прозата, Безразсъдство - над Нормите...
Не тъгувам... Аз съм си същият... ...

Напук на злобата,
напук на злото,
напук на всеки, който мисли зло,
приятели,
сега ще изиграем ...

Кафето
се огледа
в очите ми,
изпълни джезвето,
и заплака... ...

Студено е. Вали. От първите дни на есента е - мрачно и влажно. Вкисвам се от това време. Серотонини, меротонини, ако щеш на хапчета да са, докато не изгрее слънце, не ставам човек. Бродя като призрак из улиците, денем, нощем, няма разлика, а уж все любими места. Не ми си прибира все още и за това пр ...

Днес събуди се щастлива.
Даже музата я вдъхновила.
И не се страхува, представи си, тя
от него и от любовта!
Вижда си ги двамата в комплект, ...

аз ли те съзрях във топлата утайка на нощта,
аз ли те изтлях в усойната кръводарителна мечта...
аз ли си те съчиних,
аз ли те убих,
тебе ...

Вплитаме ръце в ръце,
целуваме се с устни жадни,
тупти сърце в сърце -
кърви от ударите безпощадни.
Няма думи по-красиви ...

Ти никога не ме обикна и не можеше,
тъй силно не понасяше и себе си.
Сърце съм търсила! За Бога, можеш ли
да даряваш нежност?Ти раняваш…
Забравих те! Нима се помни нищото, ...

Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри. ...

Господи, Исусе, простете ни!
Простете ни, че не открихме верния път!
Простете, че проливаме кръвта на братя и сестри,
без да осъзнаваме грешките си!
За това, че погубваме замята, върху която стъпваме! ...

Поет
И когато стихът се превърне в игра
за една неримувана дума,
в мен напират сълзи и се стели тъга,
че животът ни много не струва. ...

Недей да падаш духом никога,
бъди непоклатим като скала,
животът не е детска приказка -
навярно си разбрал това.
Пътищата винаги са стръмни, ...

Ще дойде ден, за да възкръснат мъртвите,
и живите с любов ще ги прегърнат!
Душите праведни, прекрачили в отвъдното,
отново тук добри ще се завърнат!
Съдбата пак критик ще бъде строг! ...

Тези дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.
Като чуждите са също, ...

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...

Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.
И в синевата тихо ще се рея ...

Очите ти топли със цвят на ахат
безвремие нежно вещаят.
Не ти обещавам разкошен палат,
а пълна със мигове стая.
Не чакай от мене звездна измама, ...

Разплакан,
този ден
така напомня
твоите очи,
когато мъничко ...

Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...

Кога начупи гневно огледалото,
на хиляди прашинки го разби?
Изхвърли ги, но зная, част от цялото
безмилостно в окото твое се заби.
Ледът сега, проникнал до душата ти, ...

... и истинска при това!
Цял ден бесувал Северният Вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай докрай полята
завил като с постеля за нощта... ...

Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...

Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.
Потърси ме, нека ти се сбъдна. ...