ТИ не си като мен, аз бях друга.
Вярвах в делата човешки,
прощавах техните скапани грешки,
чувствах,
мислих, ...

Голямата илюзия дойде,
когато почнах да разбирам хората.
Докато ги обичах – как да е
надраствах глупостта на неумората.
Тогава нямах нужда от това ...

Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,
непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.
И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.
Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.
Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха, ...

Не виждаш ли сълзите в моите очи
и болката в гласа ми - как силно ме души?
Кажи ми сбогом и махни с ръка.
Аз знам - така е в любовта.
Ще ме боли за малко - ще плача, ще скърбя ...

С теб се събуждам
с тебе заспивам
с твоите болки
по малко умирам
Ти само за миг ...

Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...

Все ми липсва нещо.
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове. ...

Уплаших се, Мъжки,
че няма... задръжки,
тя, даже ми даде ръка,
премигнах - насреща,
отвърнал съм - нещо, ...

Underneath
Even in my darkest times
Overcome with worry
Find the comfort in the storm
No reason to be sorry ...

Живодар Душков
Сезони
Тристишия
***
Бяха тъжни дърветата – ...

"Never Too Late"
Writing here
Cause there's nothing left here
For me to do
But please know that ...

"The Crow And The Butterfly"
I painted your room at
Midnight, so I'd know
Yesterday was over
I put all your books on the top shelf, ...

Тази вечер във чата те няма.
И ликът ти го няма встрани.
Пак прокрадна се болката няма
щом зелената точка се скри.
Друга вечер ме глождат окати ...

Уроци по сценично майсторство
Раздяла
...............................................................
когато гледаш в бездната от нотни тишини
и то в такива сред които с пръсти ...

ПЛАЧЛИВА ИГРА
Виж го, „малкият“ е страхотен,
но жалко, пак си е самотен.
И твоята сливка е узряла,
На вкус да ме убеди е успяла. ...

Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.
Загърнат със себе си, плахо се скиташ, ...

Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш, ...

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...

Обичаме се безмерно много
в тишина, понякога без звук.
Моя си за вечни времена,
като мен не съществува друг.
Усещам пролетния ти пулс, ...

„... прибирам сърцето си до следващия повод...”
Виолета Христова
„Единствено сърцето си прибирам.”
Камелия Кондова
Сърцето е прибрано зад стени. ...

... без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама!
С ръката си докосвах нея,
с сърцето си докосвах двама.
Без малко щях да ти измисля име... ...

Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента, ...

Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.

Баба Марта
Баба Марта пристига
и пролетното настроение повдига,
бяло и червено в мартеницата се редуват,
птиците за простор бленуват, ...

И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...

БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето. ...

Любовта ми ти не пожела,
обрече ме на мрак и самота!
Ти грешка бе - сега е време да платя,
но вземаш ми най-скъпа цена.
Уби във мен надежда и мечти, ...

Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...