Предавам се. Сама завързах си ръцете.
Душата не броим – отдавна е на възел.
Виновно ми мълчи, отказа се да свети,
обърка всичко, чак житейския си пъзел.
Уви – оръжие не нося, да го сложа, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Да би мирно седяло, не би чудо видяло ...

Когато муза те осени
с невидимите си крила,
на листа бял един Есенин
излива своята душа.
А яхнеш ли крилат Пегаса ...

Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...

Не от радост пак се усмихвам.
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са. ...

Да знаеш!
Дали знаеш, че светът без теб ще е пуст,
че ще бъде сиво и мрачно без теб,
че без теб няма радост в сърцето
и без теб не ще се усмихвам даже? ...

Здравей!
Птича песен ли ми каза,
че ме обичаш още ти?
Сутрин птичка сладкогласна
излива своите мечти. ...

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

Ще търпиш ли всичките ми лудости,
не съм доброто дете от преди.
Повярай ми, ще свърша много глупости,
да не кажеш, че не те предупредих!
Опитоми ме, ако искаш, и ще бъда твоя! ...

(На Илко Илиев)*(На Илко Илиев)*
на Илко Илиев*
Поглеждам в твоите очи.
едно небе във тях ме грабва.
Надниквам в твоята душа ...

Не-отгатвано, без образ, безлично и без отражение.
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...

Прозорец между нас - затворен!
Врата към теб - закована!
Не чукай по стъклото - счупи го!
Не отключвай вратата - строши я!
Любовта е само вход - никога изход. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В Москва откриват нов театър.
Над входа пише „Александър
Сергеевич”. Под пъстър шатър,
окичен с бляскащи гирлянди ...

Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Пак вали в самотата на тъжни очи.
Тихо шепне и чака. И навярно е чудно,
как зората се ражда за нови мечти.
Как денят се задъхва от нови тревоги ...

Прогнозата е буря без затишие...
И гоня те от мислите си пак,
а те – напук на всеки разум трезвен,
догонват те в невидимия мрак
и моят сън във сянката ти чезне... ...

Днес ставам на шестдесет, голям майтап!
----- ---- ----
Една жена,
един син,
един внук, ...

Претеглих на везна Живота,
Човека, Звяра или Духа.
Кой от тях ще победи с охота?
Кой ще спи под крилото на страха?
Човекът - плътта му се разяжда, ...

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

Поискай от мен каквото желаеш, ще ти го дам,
дори за миг не ще съжаля.
Отне ми години, за да се чувствам така,
отне ми години, наистина да те обикна толкова...
Чудя се в теб какво толкова открих... ...

Живодар Душков
При редактора
Хумористичен разказ
На вратата се почука. След малко тя се открехна и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка. Редакторът дори не го погледна.
- Добър ден! – каза влезлият. ...

ОРИЕНТИРАНЕ
Погледнах на изток,
помолих се на Бога,
погледнах на запад,
царя да видя не мога… ...

Сигурно сте чели за първия майсторски облог - за украсата на таваните в тревненската Даскалова къща, този между уста Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца? Победил Димитър Ошанеца със своето майско плодотворно слънце, с чуден венец от маргарити край него, макар че еснафите ахнали и като ви ...

Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...

Няколко думи за човека
Човекът е така устроен,
че винаги е Единак.
И всеки негов зов е боен,
и е във гроба с един крак. ...

Величието на Балкана
Когато Балканът
ти праща покана,
на гости иди му, не се колебай!
Добър домакин е, ...

Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата, или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити, е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста разпрос ...

Съдбовно
Животът и след обич продължава.
Не е така щастлив и лекомислен,
ала тъгата, казват, отминава
и ставаме по-мъдри и пречистени. ...

Понякога ще се прибираш наранен
от чужди думи, постъпки, държание.
Понякога ще бъдеш отегчен
от глупости, дреболии и скандали.
Понякога ще бъдеш уморен ...

Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...

Понякога просто трябва да спреш.
Или да минеш границата на възможното.
Понякога е време да умреш.
Или да изживееш невъзможното.
И ако няма как да спреш ...

Знай, тялото без душата
е протяжен и тъжен стон,
птица без небе – саката,
и изсъхнал от мъка клон...
Виж, душата във тялото – ...

Не бягай от мене, момче,
не изчезвай от мен безвъзвратно.
Аз протягам към тебе ръце,
искам си те обратно.
Къде през годините беше? ...

Хвърлих новото добро в морето,
без лято ласкаво, уви, осиротях.
Вълна ще ми го върне там, където
се чува още твоят слънчев смях.
Омайните очи на есента ...

Любов ли е, когато нямаш сили
да си поемеш въздух и да кажеш "не"?
Любов ли е, когато си се сринал
и молиш за едно зрънце?
Любов ли е, когато ти се плаче, ...