Либидото на думите тревожно намаля.
Моливи притихват бавно и спокойно
в целулозно-влакнеста прегръдка, в
хартиен скут без рамо. В точка.
Чертаят кръг, кръстосват редове ...

Отдавам ти се с тяло и с душа:
да те обичам, вярвам и прощавам,
да те желая, топля и ценя,
прегръщам, пазя, утешавам.
В замяна нищо не желая, ...

Потънала съм в миг от вечност,
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива! ...

Вятърът играе си с листата, паднали навън,
и есенният дъжд попива в сухата земя.
В душата ми прохождаш ти като насън,
проплаква тиха нощна тишина
Заспивам в легло, застлано от мечти, ...

Ако имах орехчета три вълшебни,
бих скрила в тях мечтите съкровени,
в единия - пантофките на Пепеляшка
и на принцеса роклята блестяща.
В другото вълшебно орехче ще скрия ...

Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...

Доста стари произведения изравям. Има идеи малко хаотично но има.

Проигран живот
Вечер, отдаден на мен и на ласките,
а на сутринта суров и студен,
постоянно сменяше маските,
сякаш ти бе инстинкт вроден. ...

На детството в далечната страна
липи цъфтят и чиста детска врява.
Но туй са вече други времена,
в които никой няма да вярва.
И уж се връщам всеки ден назад, ...

---
Почти си скрит във тази зимна дреха,
кашмирено потънал в тишината.
Но свети край челото ти утеха,
че аз съм с теб, напълно осъзнато! ...

Попитай за мен, попитай луната.
Kак нощите самотни тъжно аз броя.
Попитай звездите сияйни
как и тaм те откривам дори... в безкрайните звезди.
Попитай снeгa за мен... ...

Когато те видях,
ти ми се усмихна.
Когато те доближих,
през мене ток премина.
Съдбата ни сближи, ...

ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...

Завърнаха се с крясък мъртви спомени.
Избодоха ми трескаво очите.
Превърнаха се в капки неотронени.
В главата ми осъмнаха занитени.
В миг побелях – самотно и отчаяно. ...

Светкавица захапа планината,
забивайки във нея златен зъб.
Разкъса и прогони мрачината,
и приюти се под вековен дъб.
Над тях разпъна цветен шал дъгата, ...

Без свян
Ти си тук и там, и навсякъде -
в дните ми сънни и в будните нощи
кротко приседнал, забързан нанякъде -
страстно жадуван още и още... ...

Бариера
Един следобед, май при залез,
пътувах, сложил на небето показалец.
Следях как слънчевият кръг ми се усмихва,
а денят, завит със мрак, полекичка притихва. ...

Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен ...

СТОПЛЕНО СЪРЦЕ
Коледа е! Бяла, тиха!
Топлина и светлина струи от къщи под снега.
Дъхът ми спря внезапно, сърцето ще се пръсне -
дали подаръци ще имат някои деца? ...

От известно време си търся работа по обявите в Интернет. Днес седнах да попълня поредния въпросник.
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...

Простреляните птици
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!.. ...

Гледам коледната мъничка елха
и висящите по нея нещица -
еленчета, джуджета,
а снежният човек дори е с каска!
Интересно! От какво ли се предпазва?! ...

По пътя ме застигна мрак...
Робърт Бърнс
По пътя ме затрупа сняг...
И в преспите потънах пак...
Замръзнах, със крака затропах... ...

Сърцето ми бокал е, пълен със любов!
Ела, вкуси от нея и стопли се,
стопли душата си във зимната ни нощ,
ела при мен, любима, подслони се!
Ще те даря с магията си нежна, ...

Не се завръщай, никога, недей.
Недей се спира, морен и самотен,
не винаги, след зима идва пролет
а и да дойде, носи зимни нотки.
И спомен за премръзнало сърце, ...

Вървя по избелената улица
и само сянката ме следва.
Покрай мене мина глутница
стари измършавели псета.
Паркът пуст сега изглежда ...

Да усетиш полъх от косите ù,
дори невидима, да я усетиш...
... докосване от чужда длан,
и устни върху устни да прилепиш.
... Да вдишаш хиляди емоции... ...

Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

Голготите ми нямат точен брой.
Разпукват се в редица безпощадно.
Не ме попита ни един за кой
ли път съм сам-самичка срещу стадото.
И мога ли отново, пак и пак, ...

Да полетиш...
Събуждам се. Отварям очи – това не е моята стая. Къде съм? Ставам, оглеждам се. Наоколо има само стени. Стени, стени, накъдето и да се обърна – стени. Сиви, скучни, ежедневни, студени... и празни. Болезнено празни. Тръгвам. Накъде – не знам. Търся изход. Искам да изляза. Да видя, да по ...