Дълбока Обич
Обичам те тъй искрено тъй нежно
Обичам те от вечността
Така ме е орисала съдбата
Да обичам само тебе ангеле небесен ...

Неделно
Дойде ли Неделя, почвам пак да шетам.
Къщата да лъсне, няма кво да гледам.
Първо от вратата хващам аз метлата
и за манджи вкусни грабвам пък черпака. ...

Жарава
Докрай ли съм разбран -
желания в очите ми напират?
Сърцето ти за мен е пристан...
укротени бурите замират. ...

Обичам го
Най-напред се влюбих във живота,
после в отражението му - в твоите очи.
Погледът ти, звук от цветна нота...
срещна ли го... дълго, дълго нощем не ми се спи! ...

Този свят е спасение -
за спасителя само.
Нещо в тебе те вика,
друго - гони те.
Ти кое си избираш, ...

Грабвам цветните боички,
че художник съм голям.
Искам аз да видят всички
смело как рисувам сам.
И реших - стената вкъщи ...

Мислех, че ти си различен със всички,
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има ...

Това е една много хубава песен на Иван Ненков, която съм обработил за ак. китара

Казват, че е тежко да си сам.
Още по-тежко е да си обречен.
Да се влачиш без диря някъде там,
дето краят ту е близък, ту далечен.
Не знам дали ще си вечно до мен ...

Чаша коняк и цигара,
аромат на мускус и зрялост,
шепот от нежност - омара,
прашинки от похот и святост.
Димът ми рисува картини, ...

Живот от кръпки часовникът пробужда
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи, ...

Jesi li srecna, ljubavi
ko sto si mastala ti
ili jos nesto postoji
sto ti ne mozes dobiti
Ref. ...

... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам ...

An Mozart
In Hunger und Misere
Schuf er Meisterwerke – richtige Feérie!
Sie alle scheinen wie die Sonne am Himmel,
Glänzender sind sie als die Sterne über dem Meer! ...

Парфюмът
Живеят, сладко опити от нега
лавандула, жасмин, хризантема и рози.
По поляните пъстри, под юнската жега
не щат и да чуят за унили прогнози. ...

Let's play the blame game, I love you, more
Let's play the blame game for sure.
Let's call her names, names, I hate you, more.
Let's call her names, names, for sure.
I'll call you bitch for short ...

Love
---------------------------------------------------------------------------------------
Магнетик Филдс/ Питър Гейбриъл - Дневникът на любовта
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Stephin Raymond Merritt ...

А майка все повтаряше ми:
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах ...

Добър или лош
аз минавам през тебе
не бяхме приятели
аз също те мразех така
както ти мене ...

> "Тази земя,
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...

Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...

Всяка вечер аз съм различна.
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност, ...

Приятелство
Най-добрият ми приятел е бялото платно
Пиша и си мисля – как така,
кой си ти да гледаш моята творба!?
Окото е прозорец на душата. ...

Обичам утрото, когато
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...

вечерята е на масата
пощальонът е студенокръвен
писмата му играят на мълчанка
и както други ближат рани
(докато отварят нови) ...

И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края... ...

За теб, ЛЮБОВ, са моите цветя
Дъждовна нощ в средата на октомври,
с премрежен поглед от сълзи,
загледал се в монитора безцелно,
аз те видях... И ме плени! ...

От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...