ВИРТУАЛНА НАРОДНА ДОКТРИНА
Не сме народ, а виртуален мираж –
мираж на рибен морски пасаж…
Не сме народ, а виртуална сган –
панирана риба в тефлонов тиган… ...

Постави дядо поп икона –"Свети Счетоводител" –
съвсем наблизо до амвона: да бъде наш крепител,
пред нея да редим молитви да станем по-богати
и много дарове и титли съдбата да ни прати!
Как светна новата икона със лик от чисто злато – ...

Не си отивай
Защо със нож сърцето ми убиваш?
Защо рушиш ти таз любов гореща?
Ръждясал гвоздей в раната забиваш
и храниш с кръв раздялата зловеща. ...

“Всичко ценно в живота ни е наслаждение.
Всичко друго в живота ни - е без значение!”
Дали вярна е тази му мисъл - не знам.
Аз бих казал, че не! Но това е Хайям!
А Хайям е написал безброй рубаи, ...

Няма малко и голямо -
всичко има смисъл, знам.
Вярвам в истината само
и пристъпвам в моя храм.
Светлината в мен наднича ...

Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...

Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе ...

Аз съм само номер
Аз съм само номер!
Поредният престъпник и злодей,
окован, с вериги на ръцете
прекрачвам прага на новия си дом. ...

Защо се залъгваме и аз, и ти,
че с други хора щастливи сме, нали,
та нали виждаме и аз, и ти,
че ние сме една душа във две тела!
В очите мои виждаш звездите, ...

Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...

Исках да стигна звездите
Всеки ден зачертавам
по една звезда от небето.
Всеки ден зачертавам
по една мечта от сърцето. ...

Помниш ли юнските нощи,
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата, ...

СТИХЪТ МИ
От болка прописах, от скука си пиша
и питам се, доще ли ден,
когато стихът ми свободен да диша
откъснат, изтръгнат от мен? ...

И ето, теб те няма вече,
остави ме сама на този свят,
остави ти сърцето ми разбито,
остави ме да страдам в самота.
Защо съдбата те отне от мене, ...

Красиви стъпки на фламинго,
розови отпечатъци върху бяло
поле на ивици и кръгове
оставиха мислите ми розови
върху съзнанието ми безкрайно, ...

* * *
Име, издълбано в камък,
част от мене след смъртта.
Спомен за наличие във времето.
Знак за отсъствие. ...

Мъглата се спусна
с внезапен, глух тътен,
прокънтя във съня,
премина с ледени стъпки
през дебрите на съзнанието, ...

Съмнения с мен разговарят,
промъкват се в мойта душа.
Разпитват дали е щастлива
и колко е влюбена тя.
А вяра болезнено свита ...

Гняв и болка
Пролетта дойде с цветя и птички.
Синьото в зеленото се впи.
Радват се на хубавото всички.
Само мен душата ме боли! ...

Бял гълъб си, на рамото ми кацнал...
Четеш ми мислите, по детски ме разнежваш.
Невинно носиш любовта, онази
от светове Божествено-неземни...
Приканваш ме със тебе да политна ...

Бих искала в писмо да ти разкажа,
приятелко, за родния ни край,
отидох там сама, осиротяла,
но теб те нямаше във този рай.
Обходих всички улици на село, ...

Днес те срещнах.
Някъде между забързаните улици
ти премина като звук от акустична китара.
И целият ден ми е весело, пея,
защото те срещнах. ...

Една песен, която много харесвам и реших да се опитам да я изпея :)

Имало едно време един дядо и едно внуче.
Детето много обичало да слуша приказки и нямало търпение да дойде вечерта, за да се наслади на поредната, разказана от стария сладкодумец.
- Дядо, хайде, време е - изчуруликало хлапето, настанявайки се удобно в леглото, жадно за поредната история.
Беловласият ...

Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...

По струните ми драскаш с пръсти,
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен, ...

Понякога е странно, че те има.
Живееш някак независимо от мен.
Чувствителна, потайна, наранима,
внезапно цветна във безцветен ден.
Напомняш ми, че двете сме различни: ...

Понякога е нужно просто да се махнеш,
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш, ...

Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...

Само една нощ... с тебе желая,
да се почувствам отново жена,
за една нощ с тебе мечтая,
за да осмисли отново деня.
Да припомним си утрото наше ...

Трябва да избереш, за да тръгнеш,
пътища много, но всички крият тайна,
избереш ли – чакаш и тръпнеш –
дали по този път любовта е трайна?
Не избираш, колкото и да си корав, ...

Любов ли е, да я опиша,
римите не стигат, за да я напиша.
Колко те обичам? – До полуда!
Искам да ти кажа – на мен ми пука!
Не искам никога да те изгубя ...