Асмодий си ти за мен.
Мой демон - държащ
ме в плен.
Велзевул любовта ни
е обзел, лишение душата ...

родината ми е следобедната баница
приготвена с много любов от баба ми
за хлапетата в двора
бъдещето ù
нейното продължение ...

Копнежно 4
Ужасно късно е - звездите се стопяват,
но устните ми, с твоите споени,
не спират тихо обич да чертаят
и да я пият запленени... ...

Полудяха пръстите на вятъра среднощен –
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети, ...

Ревност
С надежда натиска бутона –
отсреща ни „вопъл ни стон“.
Мълчи телефона…
същински „Антон“. ...

Виконтът, все така млад и небръснат, беше попаднал във водовъртеж, като често изпразваше мастилницата, гонейки жИВОТА и нерядко гонеше Живота, изпразвайки портфейла си. Водовъртежът му създаваше световъртеж и гадене, затова той вземаше хапчета против морска болест и рестото си в малкото случаи, в ко ...

От утрото полза няма.
Денят е кух като сламка.
Кафето върви със сметанка,
вечерта е черна утайка.
От мислене полза няма. ...

Ти върна усмивката на лицето ми,
която отдавна бях си загубила.
Ти накара отново да бие сърцето ми,
сякаш от дълбок сън съм се събудила.
Когато съм с теб, по-силно от слънцето грея ...

( В отговор на стихотворението "Инцидент"
от 21.07.2011г. на Николай Начев - niton )
..."Романтиката е сега в моторите,
които пеят по небето синьо"...
Н. Вапцаров ...

Ти си моят пристан...
дори и само в мислите си да те имам.
Знам, че съществуваш...
и всеки път се пресягам на пръсти...
да те докосна... ...

Люлея се
на Люлката на времето,
дарена ми
от императора
Теофил. ...

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
На Ина
І.
Не ми разказвай за съпруга си.
На теб ще ти отива всеки принц или велможа. ...

Дълбоко в очите ми се отразява целият свят, за който мечтая. Свят, събран в една-единствена дума, в един-единствен човек, а именно ТИ!
Дълбоко в очите ми можеш да съзреш мен самата. Мъничка, ранима и грешна, защото човекът, който виждаш да стои насреща, усмихвайки ти се, прочитайки в гласа ми, че ви ...

аз може би не ще се върна никога...
отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...
на грях. ...

Като сега. Спомням си, че ти замина за Лондон “при децата”. Тръгна набързо. Не ми позволи да се сбогуваме. Толкова много работа имах, че като че ли си отдъхнах: “Ще мога да свърша много неща” - казах си бодро аз.
От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. ...

Безкрайно е тежко, когато
приятел от мен си замине
в отвъдното царство, богато
на скърби. И нещо изстине...
Частица от себе си губя, ...

От пепелта на древните руини
от лумналия огън озарени
вървят достойни непоколебими
в завета на дедите преродени
Възторг любов и чест са на земята ...

Откривам те навсякъде,
виждам те във всичко.
В шепота на галени
от вятъра листа.
В капките дъжд, ...

Стърчат огромни борове над мен,
кристален студ те реже като нож.
Бавно изпълваш гърдите си с въздух заледен
и чувстваш, че ставаш по-малко лош.
Скалите, извисени до небесата, ...

Основен капитал и преоценъчни резерви,
фонд "Резервен", само нерви!
Разходи за лихви, разходи за злополуки,
извънредни разходи и само несполуки.
Активи и пасиви - всички сметки се са криви! ...

Две очи - небесни звезди,
Сияйна усмивка - вълшебна зорница,
Нежни ръце - бели магнолии,
Черни коси - нощен океан,
Горещи стъпки - огън от жарава, ...

Самотните длани
Прегръщат нощта.
Изгарят без думи.
Усещам тъга.
Душата не плаче. ...

Пътувам... и аз не знам накъде, помня, че е свързано с някакво семейно събиране, но това е толкова далеч от моята същност... пътувам и знам, че посоката е грешна... не пътувам към себе си, а срещу... мразя този път, мразя и причините, поради които съм в прашния автобус... мирише ми на гадно, сякаш д ...

Прегърнал тишината
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...

На Петя Дубарова
Най-синьото вълшебство, ето -
долитна в Синия Бургас,
за своя град и за морето
то пееше със чуден глас. ...

Къде се скриха
моите лалета?
Изчезнаха в Земята –
до едно...
Разпитвам още – ...

Има мигове,
в които се съмнявам,
тъжна съм,
с болка всичко преживявам.
Но си спомням твоите очи, ...

Понякога се чувствам много странно. Сякаш духът ми излиза от тялото и ставаме двама души, които се реят по света в две различни измерения, в напълно диференцирани времеви линии. Особено когато имам дупки в паметта. Това не се случва често, разбира се - веднъж на две-три години, а всъщност и по-рядко ...

Не ставайте, другари-господа!
Допийте чашите с червената отрова!
Отдайте се на пости след това –
за изборите тъй ще сте готови!
Дояжте всенародната любов, ...

От залеза на дните си, ви багрим
постеля плетена от нежни длани,
та в тях очаквайки, да ви долюбим
със женските си ласки всеотдайни.
Понякога гребеме от вълните тайни ...

Знам, че някой на другия край на планетата
като мен буден в дългите нощи лежи.
Най-реално с невидими нишки оплетени,
две души се четат по безсънни очи.
Без стените излишни, градени от думите, ...

Питаш ме, какво трябва да направиш, за да ме видиш щастлива?... Не знам, кажи нещо забавно, накарай ме да се посмея. Но преди това питай ме защо съм тъжна, защо чувствам тази болка, питай кой е този човек, който ми причини това. Тогава си помисли добре, дали искаш да ме разсмееш или да ме успокоиш, ...

НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…
Няма за какво да пиша,
нищо вече не очаквам –
духът взе често да въздиша,
от болежки се оплаквам… ...

Linkin Park – Waiting For The End
[Mike:]
This is not the end, this is not the beginning
Just a voice like a riot rocking every revision
But you listen to the tone and the violent rhythm ...

През прагове и през сезони
към тебе тича мисълта ми,
по всички забранени зони
тя свои стъпки ще остави.
Когато някой ден те стигне, ...

НИЕ И НАШАТА ДЪРЖАВА
На никой Господ да не дава
такава скапана държава!
Във всички нейни институти
нахълтали са все хайдути... ...

ЕЛЕГИЧНО
Къде си, горди юнак балкански?
Сънят ти дълбок май в кома премина...
Не те ли боли сърце хайдушко,
че челяд забягна нейде в чужбина, ...

Вечер, когато всички заспят, моята усмивка не заспива. Будува ден и нощ, радваща се на звездите. Мислеща се тя самата за звезда, сякаш идваща от небето, някак си като че ли мъничко не-земна. Всеки търси усмивката една, само тя не търси никого. Стои си закачлива и игрива, никога неугасваща, като звез ...