По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...

Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...

Нося те в себе си.
Виждам те в утринния полъх на вятъра.
Ще ти изпратя пролетно послание.
После ще изтичам под дъжда.
Ще почувствам топлия му пулс. ...

Слънца и облаци във времето се спрели,
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа, ...

Ето, че дойде и този миг
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе. ...

Като дар ме приеми
Затвори очи и сънувай,
като дар ме приеми,
бъди до мен нощ и ден,
намери ме и ме вземи, ...

С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...

Палят вече се колите.
Скоро флагът ще се спусне.
Хора, чукнати в главите,
искат малко да се друсне -
малко те да се побият, ...

Аз тръгвам. Потеглям напред, без да зная какво ме очаква, без да предполагам какъв е пътят пред мен, аз просто тръгвам. И в себе си нямам абсолютно нищо. Оставям се изцяло на произвола на съдбата. Вярвам изцяло на нея. Бавно пристъпвам към това, което предстои. И малко по малко пътят се избистря. Из ...

ЕСЕН
Небето е забулено от облаци дъждовни,
а време му е - нали настъпва златна есен.
Забързани, в полето стопаните грижовни
прибират на своя труд нелек плода чудесен. ...

Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо, ...

Защо ни подкрепяше, след като сега
искаш да ни разделиш...
Защо забоксувахме и причината си ти...
Защо вяра нямаш ни и колкото и да
ти е странно, твоите помисли грешни са били... ...

В лъжи препъвам се,
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори. ...

Моля, жените, които си знаят цената, да я отбележат в данъчните си декларации!
Не можах да изтрая илюзиите ми да доживеят до дълбока старост. Оставих ги да умрат... от глад.
Надявах се и на нашата улица да изгрее слънце, но гледам, че пак притъмня...
Някои политици непрекъснато декларират, че не яда ...

Часовете на деня бързо и неусетно отлетяха.
Хубавите мигове от времето ни пак безмилостно крадяха.
Ето вече нощ е, а аз все още седя на балкона и с надежда гледам навън.
Сякаш чакам да ме повикаш и без думи да ме призовеш в своя сън.
Но уви, светът цял тъне в тишина. ...

Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни, ...

Тук искат да бъдеш червей -
мазен, лигав, пълзящ.
Тук искат интрига да има -
измислена може да е.
Тук искат материал да има - ...

на Варта Ценкова
Довиждане, Варта! Няма да спреш да танцуваш.
Арменската кръв за небесни ли танци завря?
Розите сутрин дъждовните капки целуват.
Знам, че се смееш, но, моля те, стига се смя! ...

ГЛУПАВО УСТРОЕН Е ЧОВЕКЪТ
О, колко глупаво устроен е човекът...
Той винаги след секса си върви!
И затова криви от правата пътека
и раната му след това кърви! ...

Боговете са дали лекарство
против змийската отрова,
но не и против лоша жена.
Еврипид
Ах, тези жени... ...

Коленича пред олтара на омайващото време,
когато двамата отпивахме от чашите със страст,
и се окайвам за сегашното си тежко бреме,
поглъщащо живота ми с отровна паст.
А всичко беше толкова небивало прекрасно, ...

ПИСМО
До някого, там – някъде си…
Ти къде си?
Защо не ме прибра?
Защо съм тук ...

Всяка твоя липса
ме черпи с отрова.
Аз пия бавно,
не спирам.
Трупа се в моето тяло. ...

Стои на стената до зала „България”,
навярно рисуван с шаблон,
без никаква връзка с това полушарие,
самотен и ивичест слон.
Минават край него забързани хората ...

Скитам все из небесни поляни,
със звезди във косите окичена.
А във дланите, трепетно сбрани,
нося цялото свое обичане.
Гоня слънчеви зайчета щури, ...

О чаквам те отново във нощта,
Б огиня, идваща при мен в съня,
И скряща от Любов и Красота,
Ч астица Съкровена Светлина,
А ура, бликаща със Пълнота, ...

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш,
ме кръсти с име да боли.
Не си виновен, че ми пасва, ...

От студа на подлото ни общество скован,
Болезнено прегръщам те със двете си ръце.
И мигом ме стопява в нежния си плам
Човешкото ти топло, влюбено сърце.
Аз се впивам жадно в устните ти свежи, ...

Снимка върху стария бюфет
Някога сигурно е бил красив. Формите му бяха приятно закръглени и симетрични. Долната част беше по-дълга и по-широка от долната, която беше по-малка, но за сметка на това остъклена. Вътрешната задна страна беше изцяло покрита с огледало, олющено тук-там от дълга употреба. Г ...

HEAVY METAL ROCK

Мой старый друг! Я рада встрече...
/Галина Высоцкая/
Ех, стари друже! Пак те срещам...
/Галина Висоцка/
Мой старый друг! Я рада встрече... ...

Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко
в душата ми със нокти да се ровиш,
на твоята да ù е хубаво, широко,
а мене бавно да ме тровиш...
От тази близост само ти спечели, ...

Здравей, любима моя...
отново лъч си през стъклото...
душата ми пак е твоя,
за теб запява пак животът...!
Всеки ден - усмивка бяла... ...

Имало едно време.... там из малко, безлично селце в подножието на Пирин, едно невероятно момиченце на име Елица. Викали й Ели. Тя била едва на 5 годинки, с катранена коса и бяла кожа, пъстри очи и червени устни. Сладурана. По цял ден бягала без страх, неспирно, из планината, наслаждавала се с часове ...