Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две. ...

Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка, ...

"Днес бях лош"
Днес бях лошо момче -
напляскай ме,
напляскай ме със огнения си камшик,
кожата разкъсващ на парцали - ...

Прегоряха очите
от взиране
в пустото.
Ръцете
пресъхнаха ...

Делникът сви знамената си и се предаде.
Мирише на нощ. А нощите са всеядни.
Такава една се опитва да ни нагълта.
Кажи си последната дума, без да увърташ!
Аз съм съгласен. Прави с мен каквото поискаш, ...

В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.
Живот, и стих, и всичко има срок. ...

ГЛАВА ТРЕТА
(студентски години)
1
Аз пиша вече от години…
И може би съм графоман? ...

Египет 870 година преди Христа
Веслата на тридесетте дълги дървени гребла се потапяха задружно в мътните води, тласкайки лодката срещу течението на реката. Четириъгълното платно не вършеше кой знае каква работа. Вятърът бе съвсем слаб и в повечето време то стоеше отпуснато върху мачтата. Така че гре ...

Централният ни комитет се е събрал
с братския ни цигански квартал,
сбира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва мръсна помия...
Живяхме дълго като лъва и конете, ...

Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...

Не живя – ни ден, нито година.
Никой във венец не го преплете.
Тихичко въздъхна... И отмина
слънчевото – синеоко цвете.
Не успя, дори да зърне само, ...

Нощем скитам сам и сломен
и помня дните, когато беше до мен.
И сънят не ме спохожда вече,
оставям те, няма да ти преча.
Споменът за теб остави във сърцето рана, ...

Толкова много те търсих...
Всички морета претърсих.
Всички пътеки избродих.
Живях при всички народи.
Толкова много те чаках... ...

Безмерната ти хубост озарява
скептичното лице на полумрака.
Обичам те, макар и да повява
нестоплен от дъха ти северняка.
Красиви са очите ти на хъски, ...

Как си?
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...

Взаимен резонанс
Не си мисли, че искам милостиня
с протегнатите си към теб ръце!
Не бъркай любовта ми с просякиня
и не жигосвай влюбено сърце! ...

Всяка вечер в косите ти капе
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,
мойта обич потропва край тебе.
Тя е зла, неприветна, горчива, ...

Аз искам да съм волна птичка,
най-волната от всички,
с неуморими криле
свободно да летя
високо в синьото небе. ...

Изпитание
Изпитание дойде за нас,
но то ще ни направи по-силни,
в чувствата ни - по-стабилни,
ще се отдадем един на друг, без да ни спира и съдбата, ...

Прашинка ли си, дразнеща очите,
която кара сълзите да капят,
трошичка ли във гърлото приседна,
че стоновете мои там се давят...
Бодеж ли си от острието тънко, ...

Поспри и в моите очи се вгледай,
поспри и за ръката ме хвани.
Веднъж ти казах „Мечтите си следвай“,
без да знам, че не съм част от твоите мечти.
Остави ме да чакам на вратата. ...

По стар и изпочупен
дървен мост вървя,
сърцето ми затупа
силно от страха.
Поклащаше се той зловещо, ...

Това е нова версия на песента, която е част от предстоящия микстейп на The Bro. Тракът е записан в Cool Sound Studio, музика: Dub K и BigHitt, микс и мастър: Joker

Мъжете безмълвно празнуват оргия с мене,
за тях се разсъбличам без капчица свян,
пилона обръщам със фини колене,
а душата ми гола -
не плаче от срам. ...

Запознахме се случайно,
говорихме си с часове,
невинно, непринудено и тайно,
нощта тиха ни обзе.
Мислехме за всичко, ...

Представям ви 27-та на брой капчица акварел. Рисунката е на Ли У Маочан, с когото вече имах удоволствието да ви запозная. Неговите акварели са чудесни - отличават се с типичната азиатска изтънченост. Надявам се да ви хареса!
Б.
Глуха уличка
към края
на нощта, ...

Обичта не си отива
Защо ли мислим обичта че си отива,
отиват си неумеещите да обичат.
Недей, човече. За нищо ти недей унива,
потъват тези, където обичта отричат. ...

Тръгна си както всеки път,
без думи и никаква надежда,
ръцете и телата от раздялата болят,
но копнежът при тебе ме отвежда.
Не, няма думи, няма и слова ...

Прекрасна си, ръцете ти са нежни,
гърдите ти – лавини белоснежни,
в прегръдката ти топла се разливам,
превръщам се в лъчиста светлина,
в сияние край тебе, о, красива, ...

Оптимист съм: дълго ще живея –
много дни след "края на света"!
Питал съм се как ще оцелея.
Днес не се тревожа за това.
От смъртта сега не се страхувам. ...

През нощта
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Лежейки на дивана, той разсъждаваше върху състоянието си. Бяха му известни няколко психологически нива на страх. Първото ниво е стресът - когато организмът все пак съумява да контролира себе си, въпреки силните настойчиви вътрешни ...

Семейна щампа
Прежурят нощите съдбовно
с натрапени, стихийни ласки.
Сълзи, вини и смях целебен
размътват се в нечиста пяна. ...

Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...

Накуцвайки, страхът ти се тътрузи,
верига мъкнейки във своята ръка,
видял, че нещо в мене се събуди,
пристегна ме и още окова.
Платих ли си... ...