Кой е правият път, аз не зная.
И кои ли по него вървят?
Той навярно отвежда до Рая,
затова прекосява света.
Може би той е гладък, без рискове ...

Когато аз очи затварям,
на някого прощавам.
Наум молитва изговарям,
с надежда към небето гледам.

Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...

Монологът на коня
Много дълго бях вързан до днес.
А сега изведнъж съм свободен.
Сред безкрайно широко поле
само с вятъра мога да споря. ...

За хората отдавна не живея,
или за жалкото им мнение!
Обичам, мразя, плача и се смея...
зависи си от моето решение!
Какви неща за себе си не чух, ...

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!
Все за тебе си мечтая, ...

Нишките мисловни често едностранно
в спора се прекъсват, затова спонтанно
хрумна ми идея; истината в спора
нека да се търси от по-малко хора.
Максимум, си мисля, нека да са трима, ...

Толкова много преструвки и лъжи, дори и пред най-близките... Толкова скрити мечти и желания, толкова скрити надълбоко сълзи, които е твърде късно да пролеем от желанието да бъдем силни или поне да изглеждаме такива. Толкова много чувства, които чакат да бъдат освободени. Толкова красиви моменти, про ...

На хората някак им прикипя! Едно такова хубаво кипене... Обединяващо. Пламнахме като прахан оставен на слънце. До един момент...
Агресията е лош съветник.
Глупостта също...
Но някак ги подкрепям тези хора. Дори и ги разбирам. Не съм аз тази, която да каже дали е правилно или не. Не съм аз тази, коят ...

Питаш ме какво си ти за мен,
питаш важно ли е да си в моя ден?
Не мога да отроня нито дума в този миг,
очите ми... те говорят по-силно от вик.
Искам да усетя устните ти пак, ...

Душата ми е с нова рана,
пореден път окървавена!
И тялото, и себе си тормози,
в среднощни пристъпи сразена!
А как жадувам като другите ...

Тъй дълго търси любовта,
че по някое време
забрави каква му беше целта
и какво бе искал да вземе,
забрави, че тя е изкуство, ...

Задъхано от бързане,
от лято и море,
днес слънцето сред клоните
опита да се спре.
Листата го затулиха, ...

Тръгни си, че така да ми се пише,
за теб, за нас, за другия и нея,
за любовта и драмата, и за страстта ни,
тръгни си – как без думи се живее.
Тръгни си, за да те запомня ...

Ти си огън в душата ми нежна,
моята мечта безкрайно красива.
Не мечтая богатство и слава,
и сънища сладки.
Искам сърцето ти мило и нежно, ...

Изгрея месечина, натъкмена,
и във очите ти запали свещи,
седянката се врътна, и засмена -
напи ме с тези погледи горещи...
От гроздобера устните ни лепнат, ...

СПОМЕН ЗА ЛЕТНИЯ ДЪЖД
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен. ...

Една жена наднича, идва вече,
прелита тихо над поля и над гори,
премяна от кафяво-жълто в пазвите си скрила,
ще разкраси земята като цветната дъга.
Затуй, приятелко, днес нека да поседнем ...

Май намерих златните поля,
скрита там е нейде любовта,
вятърът над тях се шири,
моята усмивка нежна дири.
По зеленото търкулнах си мечтите, ...

с мен си - откривам те
в интонация на непознат
във внезапен смях на смълчана
улица
в аромат ...

Светлината - чуваш ли – звучи
и музика отнякъде напира?...
Момичето с най-тъжните очи.
- Топлината, батко, откъде извира?
- В сърцето, мила, има топлина ...

Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...

ЧОВЕКЪТ И САТАНАТА
(балада)
Живеел с труд Човекът на земята.
Проправял път през иглени уши...
Със трясъка си късал тишината. ...

Не стъпвай върху спомените ми!
С тях се завивам,
когато нищо друго не остава.
С тях уморено, призори заспивам,
когато тишината натежава. ...

Докога ще живеем като прости овце
в страна със славно минало и могъщи царе,
дето тежки битки е печелила навред
и деца велики родила е безчет?
Докога ще потъпкваме народната гордост ...

Зад всеки прозорец, потайно намигащ,
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен, ...

Откровения в Горна Оряховица
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...

Трогателна и красива песен на великия Джон Ленън, пресъздадена от мен с тъга и преклонение!
ето и моя версия на текста;)
О, любов моя,
за първи път в живота ми,
очите ми широко са отворени! ...

Когато беззащитни децата ни загиват,
а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.
Когато депутати с измами се прикриват
и вместо да напредваме, ни връщат век назад.
Когато сме промити от медии платени ...

Събирам те...
Събирам те от мигове на лято,
от думите по лùста мокър,
от "живото" на пролетния вятър,
от въглените на изгаснал огън... ...

Искам теб! Искам теб!
Само теб мисълта ми побира,
само твоето име устата шепти,
нищо друго дъхът ми не спира,
никой друг няма да те смени. ...

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЛЮБОВ
Обичам жени като теб,
защото са неразгадани ребуси.
Аз на еретичен вятър съм дете,
ти – на влюбена вълшебница. ...

Не ме харесват някои, защото
от истината винаги боли...
Но с нея аз не давам път на злото,
то заслужава в ада да гори.
Не храня злоба в битките словесни, ...

Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...

ОЗОНОВА ДУПКА
Направих си пролука малка
в душната ми дупка миша
с острото на моята писалка
тъй, че да може да се диша… ...

Кажи ми ....
Какъв е цветът на тъгата?
Прозрачно бисерен
и траурно лилав.
Какъв е дъхът на сълзата? ...

По твойте булеварди съм вървял
и в летен пек, и в тиха зимна вечер.
И сто лета все тук да съм живял,
аз пак ще те обичам цяла вечност!
Че ти за мен си този светъл град, ...

Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.
Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.
И тук сме, и не сме, сънувана реалност, ...

Носталгия
Иска ми се утре да те видя пак.
На ластик и дама да играем.
Детство тъй любимо,
защо си незабравимо!? ...