Не бях послушница покорна –
различно мнение изразих!
Ти ме наказваш със мълчание,
аз пък, ще ти напиша стих!
О, зная! Много заслужаваш ...

В океана има остров сред вълните,
пясъкът покрива целия му бряг;
джунглата се стича от върха гранитен,
никога не сетил сняг.
Плажът пие жадно гребените бели, ...

Отново вот след половин година.
И всички ще ме агитират бурно
за тях да мушна пълна бюлетина
във някоя от изборните урни.
А аз съм женен, тоест, във неделя, ...

Аз вече няма да те искам... уморих се.
Ще те заровя под кора до някой мъх.
Ще те покрия със мълчания, ще изболедувам
и липсата ти, и горчивия без тебе дъх.
И няма и за миг да си припомням спомен, ...

Да бъда кукла на конци,
а ти да бъдеш кукловода.
Да няма реплики.
Мълчи!
Любов ли? Забранена строфа... ...

На Руси (1978 г. - 2008 г.)
Нищичко не мога да сторя.
Няма как да те върна.
И да крещя, и да плача,
и света да обърна, ...

Откакто си тръгнах, имах други проблеми
и друг свят край мене се бе завъртял.
Навярно си казвал, че мислиш за мене,
презокеанско когато за мен си мечтал.
Откакто си тръгнах, беше ми тъй досадно ...

пусни звездите
в моя джоб
целуни ме
по смугло рамо
докосни ме ...

И само обич никога не стига
да изградиш живота си щастлив.
Ще трябва нежност, борбеност и сила,
ще трябва смелост да се устоиш.
Че може да не случат се нещата ...

Повтаряш ми: "Обичам те, но...",
глава навеждаш, тъжно примирен,
сърцето ти на оправдания е бедно,
измисляш правдоподобна лъжа - за пред мен.
Нерешителен си, даже жалък, ...

СОНЕТ № 23
Прибрах крилете, свих си знамената.
Оттеглих се във хладни планини.
В гора красива, непозната
попаднах странно и се възродих. ...

Зовете ме плът
В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни. ...

Ти рисуваш по мен - като слънце по тяло на ручей
и разстилаш парченца от времето - ден подир ден
и по листа от нежност - извезан в съня ти памучен,
плъзва страст и се спуска по мислите парещи в мен.
Запленени в душата ти - чувствата нежно ухаят ...

"Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
заврещя: "Изгорете я
тая щерка адова!" "
"Вещица" - Бойко Ламбовски
Съдите ме. Съдите младостта ми! ...

Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече. ...

По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони ...

Олися изведнъж на нощта звездобройното чело
и в присънени мисли изби слепоока роса,
утринта си запретна полите с ръцете на вятъра,
а Луната се скри в сърпокрилата си тишина.
Върху устните порив протегна щастлива усмивка ...

Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който ...

Ти пак ще се събудиш сутрин
и по навик ръка ще протегнеш.
Ще се опиташ да ме събудиш
с целувка нежна, с мъжки копнеж.
А аз ще се престоря, че не чувствам ...

От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен,
стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи ...

В този ден дяволите сякаш го бяха стиснали за гърлото. Отвреме навреме го освобождаваха от захватката си и когато, аха, аха, да си поеме дъх, пак здраво го вкопчваха. В моментите на отхлабване Димо започваше да се мята като обезглавен петел и да полага неистови усилия, за да стане от дивана. Опитваш ...

Колко е тъжно, че влакът отмина
и моето място в него изстина,
остана само издъхнала пара,
не мога да стигна последната гара.
Затова следвах самолет на мечтите, ...

Вън е толкова красиво,
пролет е и нежно намирисва на любов.
Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.
Тялото си аз полагам на тревата,
а мигът във вечност се превръща, ...

В синевата на летните дни
търся време за малко прохлада.
Сякаш бряг, към който бързат вълни,
е моята малка мансарда.
От тераската виждам морето - ...

Миналата нощ сънувах те до мен,
бяхме двама в края на отминаващия ден.
Гледахме слънцето
как зад хълма се скрива,
погледнах те в очите, ...

Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две. ...

Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка, ...

"Днес бях лош"
Днес бях лошо момче -
напляскай ме,
напляскай ме със огнения си камшик,
кожата разкъсващ на парцали - ...

Прегоряха очите
от взиране
в пустото.
Ръцете
пресъхнаха ...

Делникът сви знамената си и се предаде.
Мирише на нощ. А нощите са всеядни.
Такава една се опитва да ни нагълта.
Кажи си последната дума, без да увърташ!
Аз съм съгласен. Прави с мен каквото поискаш, ...

В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.
Живот, и стих, и всичко има срок. ...

ГЛАВА ТРЕТА
(студентски години)
1
Аз пиша вече от години…
И може би съм графоман? ...