~&*~ Охлювче...
Навън е лято,
А при мене вихри се студа.
СТУДЕНО Е!
Обличам своите палта. ...

Писна ми вече от моята слабост.
Толкова време не те ли забравих!
Просих внимание и късчета радост.
Хиляди пъти от теб се опарих.
Плачещи рани във мене остави. ...

Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням ...

Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...

Жалба за обич
„Този влак за Бургас е тъй бавен,
още сънувам дъждовния плаж..”
Хр. Фотев
Когато ще се връщам в моя град ...

Когато всичко е неочаквано
и в главата ви раждат се бури,
когато всъщност това е очаквано,
но всички ви мислят за луди,
Когато мислите хаотични са ...

На залезите ехото заглъхва
и мракът като змей се спуска
над хребета, потънал във забрава.
Една надежда се задъхва –
мъгла над сънната дъбрава, ...

11 минути
Единадесет минути са само статистика -
хиляди опити под горчива луна.
Алхимик режисьор е на тази мистика,
убеден самият, че вярва в любовта. ...

И Залеза забрави за Зората,
застинал мълчаливо в светлината на Звездата.
Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна
по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.
Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете ...

СЛЕД ПОРОЯ
Дъждът притихва в шепите на локвите,
подвил опашка като гузно куче.
И пак проблясва на небето цокъла.
Какво ли след пороя ще се случи? ...

Добро утро, слънчице мое!
Добро утро, моя любов!
Ще осмислиш ли днес деня ми?
С твойта истинска, чиста любов!
Ще посрещнем деня с усмивка, ...

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени, ...

Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...

Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,
не оставяй ме сама, в плен на мрака.
Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница
в твоите килии мрачни.
Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти ...

Две хубави гърди. Очите на момче
в две хубави гърди; - мачкане – игри
Нещо искат, не признават...
Главата ми се моли,
секс, ...

Поредно обичане
Пореден дъжд. Поредна пролет.
Пореден ден рожден...
Ти пак си нещо недоволен,
пореден път, от мен. ...

Обичах те преди,
обичам те сега,
от твоите очи
искри светлина.
Не зная аз ...

Живее ми се същия живот
с копнежа, тръпката и риска...
дали падение е бил, или възход -
след мен да казва който иска...
Когато си отива любовта, ...

Давам ти го моичкия, скъпа!
И в добавка - ловно куче с котка!
Сигурно си мислиш, че съм тъпа,
щом като успя да го прикоткаш.
Не скърбя, а много съм щастлива, ...

Понякога сме като птиците -
разперваме крехки, човешки крила
и нека ни съдят умниците,
че сме уловили мига...
Понякога и като рибите - ...

РИТОРИЧНО
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...

Пияна съм от твоето „Обичам те“,
във този миг и времето е спряло,
искам те, бленувам те, изричам те,
като магия си, изгаряш мойто тяло.
В очите ти оглеждам свойта същност, ...

В този нощен хлад с поглед
закован в сянка на луната
Притихнал скрит в тъмнината
слушам така далечна песента на тишината
Не мърдам в страха си ...

В зоната на здрача
започна да откача...
Всичко си има,
а нищо му няма...
Добре е, но... ...

*Из търсене на национални особености*
В едно деликатно време,
в което всеки всекиго кори,
едва ли погледа сме вперили
да търсим собствените си злини. ...

Не ме разсейвай!
Мисията ми е да изплета
тази огромна рибарска мрежа,
достойна да загради
целия океан! ...

51 АВТОБИОГРАФИЧНО
Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут… ...

От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...

Човекът не живее само с вещи,
колкото и ценни да са те,
а нужни му са две ръце
горещи
и едно чувствително сърце. ...

Вятърко, вятърко, ти си добър,
ала я караш да плаче.
Ведър си, сладък си, малко бър-бър;
много си палав обаче.
То бива пориви, то бива бяг – ...

Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна! ...

Мръщи се небето,
капка сълза рони
по изчезващ облак?