Сълзи тежки, безметежно
изсипани в реки от болка,
с мъка, раздрана от плач
на кървяща разтворена рана.
По пътя неуверено вървя, ...

Откраднах ти
усмивката,
както и ти
моята.
Да бъда силна ...

Плени ме с твоите очи
и сърцето ми не пожали...
На болка го обрече ти
и съсипа моите мечти...
Искам сърцето ти за мен, ...

Да се повторя...
Как? Като не помня
къде започна нашето убиване
и с колко ли следи по кожата доказахме,
че все още способни сме да дишаме. ...

“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...

Отвори прозореца си и
скри ме на глас.
Чуха те само камбаните, били
гръмовно и глухо на кръглия час
името ми. Което са скрили. ...

Подмина ме, едва ли бе нарочно,
но бих ти го простила аз,
ако не беше ти, ако не беше точно,
когато искрата пламна между нас.
Но ти прости, през тези зли лета, ...

Сънувам слънцето във твоите очи
и лятото във твоите коси.
Когато мисълта за мен нехае,
сърцето ми за теб мечтае.
Ридание аз често сещам, ...

На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето, ...

Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет. ...

тя бе мечтателка невярваща в мечтите си
а той не вярваше във нея пък въобще
и не нагазила
а скочила във нищото
невярващо мечтаеше ...

Онази нощ, в колата, край пътя през Ярема,
на паркинга закътан, под хижа Голи брест,
оказа ми честта, честта ти да отнема
и аз достойно, с чест, посрещнах тази чест.
Навярно в тази връзка ти явно си решила ...

MaYaN - Oпората на обществото
Измамата е пътят към господството,
бъди смел където другите не смеят.
ние просто молим за твоята лоялност,
по любезен и мил начин. ...

Макsим - "Мой рай"
Наверно, это мой рай искать его отраженье.
В предметах чёрного цвета, и слышать в голосе май.
Наверно, это мой рай. В лучах оконного света
Так близко кажется небо, когда глаза цвета рай. ...

Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...

Спомни си...
Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.
Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.
Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.
Когато вместо болката ми, видиш щастие... ...

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...

СЪНОТВОРНО - целувка по клепачите
ЛУДОСТ - дървояд, прояждащ "тропащата" си дъска

Когато всички вече са заспали,
тогава орхидеите разтварят
листенцата си
и нощта ги гали
със полъх, ...

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...

В парка отсреща - две стройни тополи,
сякаш в небето антени
заболи.
Вятър ги люшне
и те затанцуват, ...

Работил в цех ковашко-пресов.
Отливки чукал всеки ден.
Но ето – вест една донесъл му
не щъркел, а един кретен:
–От утре ти си безработен, ...

Понякога в спомените си се връщаме към онова място, на което сме прекарали своето детство. Може би в някое селце или в някои по-малък град. Много често ние вече живеем далеч и е трудно да го посещаваме, защото животът се е променил, станали сме ангажирани и зрели хора. Това място не престава да съще ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
Ако кралят е гол ...

От самотност болно разтреперани,
непогалени и неуверени,
търсещи на битието смисъла
или много важни верни мисли,
със надеждица за миг спасение ...

Бездомна съм...
Душата ми е някъде по пътищата черни.
Безцелна съм,
към нищото съм тръгнала,
подтичвам даже май... ...

16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...

Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът, ...

Еремия, Еремия, твоите думи се отхвърлиха!
Като клоун смешно всичко им звучеше.
На шега пророчествата твои приеха,
но в твоето сърце огънят на Бог гореше.
Арестуван и затварян многократно, ...