Денят започва.
На стълба съм,
в измачкана червена
рокля.
Изплъзваш се. ...

Преминали сме през какво ли не,
но пак ръцете си преплетени държим.
Разперили сме заедно криле
и неразделни все напред летим.
Не са ни спрели нито думи, нито хора, ...

«Здравей, Кей» - казах
и книгата някак се затвори…
«Сбогом, Кей» - продумах
и нещо мигом се разтвори!
Тишина, и в нея – капка, ...

Тя преоткрива цял един необятен свят,
магията ù го оцветява и дарява му топлота.
Създава бездънни океани от чувства,
недостижими планини на вечна забрава.
Омагьосала те веднъж, политаш с нея, ...

В период на икономическа суша
ние сме в кацата с мед,
или в каца с... - потопени до гуша,
но може пък да е на късмет.
Изпъчили шия, тревожно очакваме ...

Казват, че времето всичко лекува!
Защо тогава още ме боли?
Защо душата ми за теб бленува?
Защо в сърцето ми не спира да вали?
Знам, че нямам право на това... ...

Ще се познаем...
Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.
***
Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост.
*** ...

ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ
Цветовете (цветните лъчи) са вибрации, те са характеристика на материята и на фината материя, на фините тела на човека и на другите живи същества –– Етерно, Астрално и Ментални тела.
Червеният цвят е основен в природата. Неговите трептения са фундаментални – съставна част на всички др ...

Лондон. Разхождам се из този град, търсейки да открия някакви следи от колониалното величие на Британия... Уви, духът на викторианска Англия като че ли окончателно е останал 20 век..
Вървя по Трафалгар скуеър. Сядам на една скамейка точно срещу колоната на адмирал Нелсън... Наоколо можеш да видиш вс ...

Светла, весела следа
твоят смях остави.
Как да се спася сега,
как да те забравя?
Болест зла ме сполетя - ...

На път из земния си пъкъл
към своя непостигнат рай,
че чувствата ми нямат край
аз никога не съм те лъгал...
... че може и да те отмина, ...

Детински мека
е ръката на спасението,
кристално -
като утаена страст,
безмълвно ясно - ...

Бях празен!
Бях празен отвътре!
Не чувствувах нищо!!
Нямах воля за живот,
но и нищо не ме мотивираше. ...

... Заходи слънцето на запад. И пътят в тишина се сгърби
под тежестта на листопада. Намръщен и настръхнал зъбер
скри Бог с ожалена зеница как своята сълза отрони,
тъй сякаш уморена птица с език прехапан изгъргори
и в тъмното ждрело потъна. По стихналата гръд планинска ...

На ъгъла на твоята и моята усмивка
тъгите ни ще се разминат - уж случайно
и никоя след другата не ще извика,
че срещнат ли се, болката ще е безкрайна...
На ъгъла на пъстрите ни погледи ...

Пролетен полъх си в моя живот,
цъфнали нежни, уханни цветя,
яркото слънце в деня ми безбрежен,
капчици бистра и свежа роса!
Вятърът палав, косите ми рошещ, ...

Моят сувенир
Избирам пъстър свят,
недокоснат от поквара
и мисля си, че е съвършен,
и в него щастие откривам. ...

СКЪП ГОСТ
Прибра се вкъщи и цял разтреперан,
видя в леглото, до свойта жена,
от юргана издут (като пуяк наперен),
се подават продажно мъжки крака. ...

Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...

На японския народ
Хартиен жерав със криле изпепелени
към Слънцето издига се мъчително...
Земя, Небе, Море в прегръдка слени
рушат, бучат, убиват... Удивително ...

ВЪЛШЕБНИЯТ
КАМЪК
Мара Шейх
- Бабо, бабо, разкажи ми приказка…
- Стана късно, детенцето ми. ...

Бостън – наши дни
Пощенската камионетка забави ход. Даде десен мигач и със скърцащ звук от плачещите за ремонт спирачки спря пред витрината, на която с едри букви бе изписано “Антиквариат Коен”. Вратата откъм шофьора се отвори и от нея изскочи водачът – на средна възраст, който явно вече се бе прими ...

Когато ехото говори…
Понякога срещаме хора, които дълго сме очаквали в самотните си нощи, прегърнати от скръбта на белите коси. Страданието, болката от всеки ден, ежедневието, несигурността, уплахата, хаосът ни въздействат. Те често ни правят по-нещастни от преди. Ние търсим, ние копнеем да срещнем ...

Две жени се бият здраво -
Злата Зима с Пролетта,
кой ли да ги съди право
ще да има на света?!
Родна майка щерка гони, ...

Чуството на всеки е познато,
времето различно е за теб
Мястото... навсякъде е, щом е лято,
музиката в левия е джеб.
... ...

Може би ще имаш много мъже,
може всеки от тях да забравиш,
но един ще те топли във свойте ръце
и до края не ще го оставиш!
Вероятно ще минат много, но знай, ...

Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...

Тъй далече си от мен.
Дали си тъжен и сломен?
Проливаш ли поне една сълза за мен,
докато си все още буден?
Сънуваш ли целувка помежду ни, ...

В залата, в която започнах да тренирам, не се ползват джапанки - най-вече, защото няма къде да се държат. С изискването за носене на джапанки се сблъсках през пролетта на 1999, когато за първи път прекрачих прага на едно айкидо доджо. След като около две седмици се дърпах (защото забравях да си взем ...

Пролетта красива се завръща!
На природата цветовете пак превръща
в пъстри багри най-прекрасни
като нежни звуци най-изящни.
Нека птичките да пеят, ...

Пак заставаш на прозореца полугол и запотен, леко уморен, все още пиян, но пък задоволен. И пак пушиш цигара и гледаш как тя се качва в таксито и заминава. Събираш пъзела от изминалата вечер и накрая стигаш до върховния в кавички секс, който правихте с нея. После се сещаш и за предната вечер, и за с ...

Желания
Тишината ни обгърна като плащ,
думите и гласовете се стопиха,
вятърът довя гореща страст,
телата в танц любовен се извиха. ...

О, моя музо небесна,
о, моя светла мечта,
обожавам начина, по който ме караш да се чувствам,
всичкото това време, коeто сме прекарали зазедно,
всички тези наши моменти, ...

DT8 Project - Задръж ме до края
Безмълвни шепоти,
преминават през моята глава.
Обитаващи звездната вечерница.
Потиснати от мъртвите... ...