18 март 2011г.
Той: Момиче, тези твои очи ми развалят монитора... Ммм... Те са като топъл бриз... Ама какво ли се учудвам... ОЧИ НА БОГИНЯ - 13.36 ч.
Тя: Всеки път, когато си мисля за теб, разбирам, че и ти си се сетил... Кога ще чуя гласа ти отново? И кога ще мога пак да те видя? - 20.42 ч.
14 апри ...

Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,
беше отдавна, но още ме помниш, нали?
Пътят бе дълъг, а времето някак печално
се умълча по последните мои ъгли.
Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици ...

Отново търся твоите очи
във спомените - дишащи до мен.
В тъга превръщам нежните сълзи,
изплакани от теб във онзи ден...
... Когато сякаш слънцето се скри ...

Свършиха за мене дните за поезия,
свършиха и дните за пламенна любов,
за чувствена баналост, за нови изпълнения,
за сълзи и въздишки и после... пак любов.
Не искам да изглеждам отново неразбрана, ...

След толкова измислени любови,
потъвам в безпощадна самота.
Затварям и последната врата,
поставям на сърцето си окови.
Измислен свят! Невидима преграда ...

Какво ме вдъхнови?!

Удивителна cи ти, удивителна! - крещят моите
пръсти.
Захапка-захватка като забрадка на загадка.
Чудиш се, питаш-подпитваш.
Искаш всичко ти да чуеш, всичко да узнаеш. ...

Отпускам се под завивката. Уморена.
Нежният сатен гали голото ми тяло.
Пренасям се в свят на сънища. Освободена.
Там ти владееш и заповядваш. Изцяло.
Потръпвам от допира нежен - ...

Ясен поглед,
страшен ум,
мисъл в полет –
ти си гръм.
Ти си удар, ...

Любовта си отиде
Тази нощ любовта си отиде самотна и тиха.
Не дочака да съмне, среднощ ни остави безгласно.
И полека ръцете ни вплетени се разделиха
а огнището в наш`те души потъмня и угасна. ...

Защо когато в теб погледна, виждам всичко онова,
което и на глас не мога аз да изрека?
Защо когато те прегърна, ми е толкова добре
и дори не мога аз да си представя,
че се топля в други нечии ръце? ...

Те са навсякъде сега, седят в кресла или дивани
и газят те по пътя туй, що други с труд са им постлали
и не зачитат те онез, що простичък живот живеят.
Те се надсмиват над това, що кара други да радеят.
..... ...

Сън
-04-10
Озовах се в един коридор…
вероятно бях в санаториум.
Пред мен се появи едно момче, ...

1.
Макар да беше напет рицар, точно сега сър Ланкстън изглеждаше омърлушен и приведен на седлото. Беше изминал няколко хиляди хвърлея на стрела от Желдеб – онзи странен град на границата. Прекара нощта в странноприемницата на сър Беван. Стана рано и си тръгна без шум. Погледите, с които го изпратиха ...

Начало
Събуждам се тихо и лицето си виждам
Плувам с окови във огъня
Душа и страст... хванати за ръка
И в края търся началото ...

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Подавам си паричката. Тя звъни. На фона на това фантастично и нечувано богословно пеене тя звъни. Успокояващо неземно е. И така огласена и така осветена, църквата става най-красивото и най-святото място на света. Става храм на човечност. Чудна нощ. С цвят на мед и вино, с цвят на отк ...

Бялата хрътка
Беше една есенна вечер, от тия, в които се чувствам много самотен. В които се прибирам пеша, защото нямам пари за билет, нито смелост да се разправям с контрольорите. Навеждам глава надолу срещу вятъра и гъстата ми сплъстена брада се превръща в шал.
Знам, че съм клошар. Искам да кажа к ...

Ето, че отново ме затресе
"старата песен на нов глас".
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Нищо ново за никого от нас.
Спокойно! Ще премине и тази фаза ...

Пак съм на път... и отново се радвам на Искърското дефиле. Пролетно...
Пролетта гърдите на скалите сгрява.
Червенеят те от нетърпение.
В скута им реката сънно шава,
пътя си поела със смирение. ...

Да, искаш да отидеш, но не може.
Такъв те искам - сладък Робинзон!
За мен бъди във този вид небрежен.
Обичам всичко твое до микрон.
Не, няма да те пусна. Ще отложиш. ...

Стопи ме като мидена черупка,
сред океана бурен в твоята душа,
обгърна ме със страстната си участ,
разгръщаща се като приливна вълна.
И аз съм част от вълнолома топъл, ...

Животът ми е стих
Животът ми е дълъг стих,
написан от ръката на съдбата.
Напразно земния си път не бих
и няма да си тръгна непозната. ...

разказ на ужасите!
Всичко започна от една обикновена игра на таласъми! Обаче не самата игра бе причината Захари да се озове заключен в криптата, а последствията от нея!
Защото играта на таласъми даде стимул на трите четиринадесет годишни хлапета да търсят нови, по-силни приключения, с които трябваше ...

Навсякъде витаеше нещо неказано, премълчано, спестено…
Не виждах, не разбирах, не оценявах…
Тягостен беше и въздуха, който дишахме.
Нещо се случваше!..
Станахме подозрително внимателни!... ...

Kаари & Anima-mundi
Луна от вино, дърветата пияни се люлеят,
вълшебна нощ, листата им щастливи пеят,
и ронят се, а вятърът ги хваща
и по далечни пътища ги праща. ...

Престанах вече дните за броя.
Колко са – не искам и да зная.
На битието в ъгъла стоя –
все още неизчерпана до края.
От този ъгъл друго си мечтая - ...

Разхождаш ли се?
Разхождаш ли се по земята и видиш две листа да се сгушват
някъде край теб още преди да бъде есен,
знай, все още те обичам нежно разлистила летния куплет.
Разхождаш ли се по земята без да виждаш жълтия лист, ...

Закърпих миналото си с вихрушка
от праисторически спомени.
И като динозаври на здравия дух,
те нахлуха с глутница от безсълзливо
плачещи върби, но… уви… ...

Любовта - това е да обичаш някого какъвто е, да се бориш за това, което имаш. Тя те прави по-силен, когато имаш проблеми и се чувстваш загубен. Хубаво е, когато знаеш, че обичаш и си обичан. Когато обичаш някого, ти правиш всичко за него и тогава осъзнаваш, че всъщност животът без любов няма смисъл. ...

Всяка вечер гледам прехласнато, безбрежно
погледа ти мил, впил се в мене нежно.
Всяка вечер търся в теб брега,
на който ще останем насаме с греха.
С топли ръце разпали ме, ...

Часовник
Този часовник няма ли сърце,
не му ли е мъчно все да ни разделя,
как издържа да гледа тези ръце
как една от друга тъжно се отделят?! ...

Вода не си
Толкова съм жаден
Храна не си
Толкова съм гладен
Огън не си ...

Свети Валентин или Трифон зарезан
като Бог или дявола ш***н,
но кое кой е, как да разбера,
страх ме е да не поема по грешната страна.
На Трифон зарезан се пие Вино, ...

Днес, в градската библиотека, беше организирана среща с двама писатели, които представяха книгите си. Когато отидох, аз заварих там по-малко от десет човека. Това не е необичайно, никой никога не ходи на тези сбирки. Защо ли? Нека проследим един средностатистически разговор между две тийнейджърки.
" ...

Изменчивост
От истината - лъжата,
от лъжата - правда,
от тъмното - светлината,
от водата - жажда, ...

Посветих 21-те "Капки акварел "
на месец Април. Бих се радвал, ако ви харесат! Акварелът е дело на неизвестен за мен майстор... Харесах го заради лястовичките. И сега е пред вас!
Б.
Рисува Пролетта
с палитра ...

Залипсвал си ми,
като дъжд над жадна нива,
чиито стеблени
да се развият в листи.
И недочакали цвета си, ...

Ти влезе в стаята, без да ме погледнеш, отиде до мястото си и безмълвно седна. След теб дойде и учителката и часът започна. Беше тих час, без много шум и говорене.
След 45 минути тишина имаше междучасие. Ти седеше все така мълчалив на мястото си, а аз те гледах и си спомнях за вчерашната нощ. Как се ...

Такава съм, каквато ме създаде,
каквато пожела в мечтите ти да съм.
И Бог тогава богатство ни въздаде,
невикано, нечувано... почти насън.
Защо ли шепна с кротост нашта клетва ...

Дано ви допадне :)