Любов и кафе - удачно
стига кафето да не е горчиво,
щипка захар и нежност по две
пак ще усетим дъха
на уиски тръпчиво. ...

Почти е два...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега, ...

Любовта - най-силното чувство, това, което дава смисъл на живота ни и същевременно най-опустошителното, което за миг може да ни разкъса на малки парченца.
Още от малки се обграждаме от любовта и вниманието на близки и роднини, които всеки ден ни показват колко много означаваме за тях и как без нас ж ...

Къде си?
Попитах вятъра – „Къде си?”
Издуха мислите ми,
разроши косите ми…
Вятърът каза: ...

Посветено на внучката ми Ели!
Едно красиво ангелче се смее
и гледа хитро с мъничките си очи,
когато баба нещо забранява,
с усмивката си казва - да. ...

Моите сънища живи
Пренясят ме в светове диви
Различно живея
Успявам да не полудея
С моите сънища диви ...

В жилките на нежното ми цвете...
Любовта ми е красиво цвете,
с дъх на орхидеи, на звезди,
в душата ми то нежно свети -
горчивина не ще го порази. ...

И ето я, пристигна с птичите ята
онази пролет, чакана, сънувана.
И скоро с бялото закичена,
ще радва майки, старци и деца.
Мъжете ни, загрижена над делника, ...

Споделяне
Аз разголих душата си пред теб,
чуй моя искрен зов,
последвай желанието ми за любов,
върни се при мен, ...

Щом празникът в спомен далечен остане
и в вази цветята заплачат,
щом вляво трепти все така самотата...
усмивка със сълзи изтрива палячото.
Очи щом притвори с клепачи крещящи, ...

Ничий глупак
Броя пролените сълзи,
стичат се от очите ми.
Изглежда, като че ли са минали
хиляда години ...

Оставаме завинаги
Във светлина се раждаме,
от сънища сподиряни,
понесли ни, загубили,
сред светове жадувани. ...

Не, че пътеката дълга ми беше,
не, че претъпках я - влачех крака...
не, че утехата скрита сред мерзост,
чакана, чакаме там у дома.
Не, че каишът пристяга ме здраво, ...

Октомврийска тъга като за предпоследно.
Младо вино с вкус на пропуснато начало.
Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.
Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя
Тъй бързо, като в чашата с концентрат. ...

Зайко-байко се намръщи -
няма моркови във къщи!
Как под топлата постеля
ще си легне без вечеря?
Седна зайко да му мисли, ...

Птичи полет и изящни крила -
разперени показват пътя -
и скриват пустата човешка суета,
застават те на кръстопътя...
Тъмен силует се появява ...

http://www.youtube.com/watch?v=GOJk0HW_hJw
Скъсах нишката
между мен
и теб.
Заличих ...

Има някой, който мисли за теб!
Има някой, който нощем не спи!
Този някой те обича и на вечна любов
към теб се обрича.
Има някой, който живее с твоите грешки. ...

Уморих се да се усмихвам фалшиво.
Уморих се да плача сама.
Уморих се да бягам от всичко красиво -
с цел да не те нараня!
А ти за мен кога ли помисли? ...

Славянски ли е българският език? Сега всички ще кажат, че задавам глупав
въпрос. Та нали още от времето на Симеон Велики всички говорят за българския език като за славянски и за българите като за славяни? По този въпрос писах в “За буквите и политиката” – българите умишлено са били обявени за славян ...

Тук си, моя тъй невероятна.
Ето те, под було звездокосо.
Хайде. Съблечи се, моя златна.
Тази нощ е вече твърде боса.
Да трептим на голо и навътре, ...

От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...

Знам, че трудно се разсъмва -
иде време да реша
плевелите да изтръгна
от градината - душа,
обич - семе да посея - ...

Сутрин очи отварям и усещам липсваш ми.
Ръце протягам и разбирам - няма те.
Сълзи проливам трябваш ми.
Дори насън търся те.
Без теб не дишам, казвам ти. ...

БЪДИ ДО МЕН
Аз искам ти да си до мен
и ден, и нощ, и зиме, лете!
Със поглед влюбен, озарен,
с любов протегнал си ръцете. ...

По-рядко си желаем "Хубав ден !".
Навярно лошотията е много.
Подтискат ни със вечно нов рефрен
на делника стоглавите тревоги.
Понякога "Приятен ден!" си казваме... ...

Макар и късно,
съдбата ни ориса
със тази орисия –
любовната магия!
Отключи нашите сърца, ...

Дори в отвъдното има река,
която отвежда душите.
Потопиш ли във нея ръка,
като на филм понасят се дните ти.
В просъница виждаш лодкаря ...

Заваля. Първо с тъжен порой от измъчени риби,
ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.
После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити
във последния облак ненужен небесен отрязък.
Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче, ...

Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни, ...

Несигурно...
Не мога да живея сигурно.
Сигурна единствено смъртта.
Обичам ли?
Обичат ме несигурно. ...

Добро утро, моя любов,
как спа,
сънува ли ме снощи.
С одеяло
от твоето тяло завий ме, ...

От теб си тръгвах толкова пъти, безчет,
но ми бяха тесни безкрайните нощи.
Рамене блъскаха мисли и сънят бе отнет
от болка, съмнения, недадени прошки...
Толкова пъти си тръгвах от теб, ...