"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...

Невързан още спомен
Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена... ...

БЯЛА БОЛНИЧНА СТАЯ
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла, тежка омая,
бяла, тиха тъга. ...

ХОДИ МИ СЕ НА МОРЕ...
Ходи ми се на море!
Тате каза: "Е, добре,
но дочакай догодина -
то, морето, вече мина!" ...

Пътуваме насън
И времето не ни стига
Да се радваме на
Каквото имаме
Седем нощи ...

Колко много,Любов,си добра!
Как прощаваш ми всички заблуди.
Всички слабости мои разбра,
но дори не се и учуди.
Търпелива,Любов,си със мен. ...

И ВСИЧКО РАЗБИРА СЪРЦЕТО...
По светлата лунна пътека
препускат на воля коне.
Звездите примамват човека
да търси простор, ширине. ...

Погълната от падащата пепел
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата ...

Грешници
Грешнико свиден, не съм те забравила…
В самотата на пламъка лумва пожарът…
Голотата на тялото в стръв се изражда,
но пръстта върху раната цвят не поражда. ...

Жената от другата страна на огледалото,
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища, ...

Посветено на художник.
Слънцето в моите сълзи танцуваше.
Ти защо тръгна за Алберобело?!
Боже мой, идеш! Да ги рисуваш ли?!
Как се рисува празна неделя! ...

Откривам Те сред звезден дъжд във нощното небе!
Откривам Те в прибоя див на луднало море!
Откривам Те във изгрева, заченат морно в утринта!
Откривам Те във пъстрооката, окъпана от дъжд, дъга!
Откривам те във Свят, от Любовта Ни ярко озарен! ...

Тя танцуваше боса в снега -
като нестинарка върху огън.
Само старите дървета във нощта
ù ръкопляскаха със клони.
Тук, в гората, тя сама ...

Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...

Защото ме посипваш с трудна зима,
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми ...

PanzerVA says: през сънищата се прокрадваме взаимно...
PanzerVA says: и неизбежно се срещаме...
PanzerVA says: някъде там...
proxima says: красиво е...
PanzerVA says: под дървото с дъх на канела... и ром.... ...

Защото зная ти че съществуваш...
За мен роден и аз за теб,
и пътя щом до мене пропътуваш,
ти взел си печелившия билет.
Не, нямам власт и нямам сила ...

Споменът е онзи акт на човечност, когато, останал насаме с мислите си, разбираш колко неща, всъщност, ти липсват. И колко хора, които си познавал, са твърде далече или вече ги срещаш само в сънищата си.
Връщайки лентата на своя все още незавършен филм, наречен живот, търсиш отговори на въпроси за из ...

Спомените ти ми завеща
и тихом си отиде през нощта.
Остави ме сама да тлея,
за твоя поглед да копнея.
Тук - изправена във тъмнината, ...

Град в сумрака,
в далечината жена
замислена на скала стои
с непресъхващи сълзи
за отминалите дни, ...

Нарисувах картина. Ей така, с подръчни материали. Малко бяло, малко жълто, червено, синьо, розово... лилаво. Като дъга, но с всички цветове. Красота, невинност, любов, радост – всичко в едно. Емоция върху платното. И отидох за рамка. Да я окача. На вратата, на входа на своята душа. Но нито една рамк ...

Тов е животът ми, написан в рима -
доста оригинално, не мислите ли?
Всеки умее от тоз свят да взима,
но пък да дава не може, уви.
Аз ще ви кажа, че не е лесно ...

В памет на татко
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя. ...

Като отшелник търся смисъла у себе си.
И виждам, че пустинията расте.
Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...
Не може и вярата да ни излъже.
Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими. ...

Съдбата ми към мен не беше
благосклонна.
Не ме посрещна с химн,
с приветливи слова...
Аз сякаш бях за нея рожба ...

Обади се
(Разговор с Отиващата си Любов)
Ало... Ало... Здравей, Любов!
Ти ми каза, ако има Нещо...
Обади се! ...

Отнесена във ритъма на времето,
аз виждам синевата и промяната.
Вопълът, стенанието, копнежът
за бурни страсти и емоции
притихват в мен… ...

Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...

Ще бъда с теб, когато плачеш
в самотните безкрайни дни,
когато в болката неистово изгаряш,
прободен от хилядите огнени стрели.
Ще бъда с теб, когато стенеш ...

Миг рисуван на вода
Горещо ми е и се свличам
по плажни ивици
на брегове далеч от моя дом.
Горещо е, но се завивам ...

Иска ми се да знам какво да чувствам
и да разбера какво да правя...
Искам да престана да се лутам в мислите си
и да те забравя...
Но спри дотук! ...

Вчера се свърши,
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха ...

Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой ...

Защо забрави светлите дела?
Кога загуби вярата в доброто?
И толкоз злоба от къде събра?
За мъст кога замрежи се окото?
Защо превърна рая ми във ад? ...