Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда, ...

В нова дреха
днес изгряваш
пред света.
И с слънцето
ръка в дреха - ...

Защо всеки ден
Защо всеки ден трябва да плача,
искам сълзите ми да изтриеш с
устните си, да ме погалиш нежно,
да ми дариш мечтаната целувка, ...

ЗА ИМЕННИЯ ДЕН
На дядо си съм кръстен - Наско
и на светеца Атанас.
Понякога по-лют съм от "Табаско"-
фуча и викам с пълен глас. ...

на жена ми Нури
Дойдох, видях, делих света свиреп,
ведно зазидал ласка и обида.
Затуй сега из мен се ширна степ
и мъртвите... уши току напридат. ...

Желирала съм се…
Застинала
в клатушкаща се гладка маса
от предсказуеми желания,
протрити истини, ...

Августовски полъх...
Не мога да кажа "Обичам те!",
не го усещам и чувствам така...
Дори не зная как да те наричам
и нямам нужда някак да те нарека... ...

И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има ...

Чаровна лъжовнице, как си? Здравей!
Ела да те черпя със чаша кафе...
Косите си черни с ръка разпилей,
извикай усмивка на мойто лице.
Ела, излъжи ме отново сега: ...

Далечното минало
За далечното минало нищо не е доказано
и по кой път да тръгнеш не е показано!
Тръгваш по пътека без начало,
но то се е рабрало, ...

Приятелю, годините минават
и ние с тях вървиме... за беда,
изпитвайки съмнения и сладост,
докоснали се тайно до греха.
Натрупали от дните си умора, ...

За "Бедняшкия манталитет"
Опасна болест завладяла българина
Става дума за поругана чест и многобройни лишения. Факти, от които в крайна сметка произтичат себелюбието, алчността, гордостта, самохвалството, но и 'вечният срам', песимизмът, отчаянието, окаяността и също шепа мърляви навици.
Простия чов ...

Мълчанието!
В него се крият
много неща.
Всичко се казва
чрез него. ...

Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!
АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ
по музика на Ения
Когато камъните проговорят.
Прахта им тихо ще припява. ...

Искам да съм с теб.
Да изпълваш дните ми.
Да ме топлиш в нощите.
Да крепиш мечтите ми.
Искам да съм с теб. ...

Вятърът се изхлузи покрай вира -
катурна сухите дънери,
разсея врабците и наведе глава,
за да разкаже смешки на избуялата
ливада. ...

Тежка мъка във парка седеше сама,
а до нея - количка, бастун и торба,
във очите ù тъмни спомени спят.
Отминават я хора, без да се спрат.
А до нея Животът привел е глава ...

Небето на снимката
съвсем не прилича на небето
в окото на бивола,
нито на чадъра над издуханото глухарче.
Аз мога да го видя даже зад хоризонта, ...

Любов...
Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява
да завихри света и с очите към мен да го тласне -
да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава
и стотици искрящи слънца от косите да тръсне. ...

Възседнал свойта колесница,
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.
И песен на поточе бистро ...

Подземно небе
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра. ...

Далече си
Ще ти запея най-сладката песен
за любовта ми към теб,
където думите ми няма да стигат
да ти кажа колко те обичам. ...

Четири
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама ...

”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...

Ако ти кажат, че съм си заминала,
ти поспри очи в завоя,
там в спомена на твойто минало
ще ме видиш сред покоя
на морето и на залива, ...

Аз почувствах много силно въздействие от един филм за съдбата на пътници, чийто самолет се разбива в планината Андите, САЩ. Част от тях умират. Този филм обрисува потресаващо реалистично борбата на оцелелите. Те издържат на изпитанието да останат живи в условията на тежка зима и без храна след първи ...

Забравен сън или
измислена история -
от песен унес,
от мечта - крила.
Бе полет, но не бе ...

Откакто с тебе се отдалечихме,
животът просто някак си се случи.
Разплетените нишки изгорих
и пуснах да върлува в мене куче.
То тихичко отдавна си дерзаеше, ...

О, Розо, ти гротеска на твореца!
Прикрит е за очите паразита
дето през бурята бушуваща,
в нощта към нас прелита,
Домогна се до нащо ложе ...

Ф О Н Т А Н И П О Т О Ч Е
Приятел доверен веднъж ме покани
във вила красива, до прелестен кът -
Отвсякъде тя бе обвита в бръшляни,
в кристал и позлата стените блестят. ...

Не мога да ви съдя за това,
че виждате на метър от носа си,
че дебнете за чуждия провал,
а собствената съвест ви е къса.
Не искам да вървим в една бразда ...

Би ли ми позволил да те обичам отново?
Нека разгледаме спомените...
Сети се за мен и готово!
И на теб неистово ти липсват дните...
А безсънните нощи липсват ли ти, ...

Ще докосна вятъра в косите ти,
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени, ...

Опитвах се да скрия всяко чувство,
опитвах се да плача без сълзи,
да се усмихвам, макар да ми е пусто
в голите и сиви дни.
Опитвах се да те забравя, ...

Пред пианото, вперила пръсти,
свирих ноти за теб.
В стаята тиха бяхме -
аз, ти и лунният сонет.
Като фойерверк над града ...

В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...