Долетяха пеперудки, как?
И накацаха в моя стомах.
Ти се виновен,
за да им е той така удобен.
Пърхат бързо и припкат, ...

Бурно шоуто стартира!
А на сцената, в ефира,
шоумен импровизира,
сред проблемите "сърфира",
обективно информира, ...

Всеки ден живея с мисълта,
че утре ще падна...
Искаш да събирам сърцето ти,
но моето се разпадна...
Всеки ден се боря с мисълта, ...

Платно му трябва само. И бои.
И нещо друго, дето вдъхновява...
Под пръстите му – щедри и добри,
и мъртвата природа оживява.
Какво, че този свят е наранен ...

В главата ми се трупат те…
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...

Мизерията, в която живееше Стели, беше отблъскваща. Малък, мръсен и беден апартамент. Самота. Болка. Живот, който наистина беше труден и мрачен. Стели беше спортист. Боксьор на прилично ниво. Залата в провинциалния град не му даваше много възможности. Няколко състезания годишно. Тренираше заради спо ...

Съвършенството не съществува.
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...

***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка ...

Eх, детски мечти, къде ви скрих,
с коя просяшка дреха ви покрих,
без капка съвест и утеха
следите ваши заличих.
Желаехме да бъдем живи, ...

Защо когато паднеш,
толкова боли?
И защо светът се тъй стовари
именно на твоите плещи?
С какво, кажи ми, съгреши, ...

Влюбена степен
Последният път, когато каза
"Ще си помисля."
и се врътна да работиш
и с колеги да говориш, ...

Защо ми е нужно небе...
гнездото тъй дълго ми липсва...
и избор сред други мъже...
от тяхната пошлост ми писна?!
Защо са ми нужни крила... ...

Феликс пришпорил коня си и навлязъл в гората. От далеч се просмуквала мелодията на водопадите. Той яздел бавно срещу течението на реката. Гъстата растителност обграждала наоколо и скривала слънцето. Под сенките на големите дървета Феликс се чувствал добре. Мислел си за предстоящата му среща с хората ...

Колкото и да боли от загубата на скъп човек, от раздялата и неочкаваното сбогом, все пак минават дни, седмици, а може и месеци, докато осъзнаеш, че вече се чувстваш по-добре, че не те боли толкова, че всичко е свършило и отваряш очите и сърцето си, готов да поемеш по нова пътека и отново да рискуваш ...

I just woke up from a fuzzy dream
You never would believe the things that I have seen
I looked in the mirror and I saw your face
You looked right through me, you were miles away
All my dreams, they fade away ...

All that I have is all that you've given me
did you never worry that I'd come to depend on you
I gave you all the love I had in me
now I find you've lied and I can't believe it's true
Wrapped in her arms I see you across the street ...

High school student Frank Cleveland uses the pen-name"Clorox"
CLOROX Age17
WHAT AM I ?
I HAVE NO MANHOOD-WHAT AM I ?
YOU MADE MY WOMAN HEAD OF THE HOUSE-WHAT AM I? ...

За твоето щастие ще го направя,
ще си отида от живота ти... безмълвна,
този път без да се лигавя,
без да се надявам на твойто "остани"... ще тръгна...
Ще се спогледам в огледалото ...

Аз бягам
Самотни стъпки дращят тишината.
Аз бягам тихо. Тиха е нощта.
И стискам зъби, боря немощта.
Часовникът безмилостно тиктака... ...

По цели нощи
щурците свирят
своите песни.
А в слънчевата сутрин
любимата ...

Използваме се взаимно,
за да убиваме грешките си,
за да спечелим своето "утре".
Подтискаме егоизма си,
за да не ни личи ...

Има ли граница, която край на пътя да слага?
Изгубил смисъла, просякът на какво да залага?
Едно дъждовно реге без край,
една душа, загубила надеждата за своя Рай.
Бурените не са това, което спира, ...

РИСУВАНА ТЪГА
Помоли ме да те нарисувам.
Не мога.
Трудно е.
Разбираш ли? ...

Винаги съм си била такава -
несмирима, неуморна, нелогична.
И винаги едно и също става -
все по-трудно ми е да обичам.
Защото все обичам безкрайно - ...

Мрак, тъга...
студ, самота...
Забравих уханието ти
вече!
Сякаш дълго време от ...

В съня си искам да те срещна
и каня те напразно вечерта
а сутрин пак очи отварям
в съня ми няма ни следа
А утрото бе тъй прекрасно ...

На пейка стара, срутена почти,
с теб седяхме рамо до рамо
и влюбен гледах твоите очи,
в тях прочетох: "Теб искам само".
Ще помня вечно този миг красив, ...

Любовта е фатална измислица.
Безсъница на поети.
От вълшебница или орисница
изпратена да ни свети.
Сто въпроса да впива в душата ни. ...