ИСТИНАТА ЗА ПРАВНАТА НИ СИСТЕМА
ПСИХОЛОГИЯ НА ГАНГСТЕРА
Нека да се помъчим да вникнем в психологията на водачите на гангстерските групировки.
Един гангстерски водач винаги стъпва на база - Ненаситност на човешката душа.“
Човешката душа е ненаситна за материални блага. Лакомията на хората за бързо за ...

ИНТЕРВЮ
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - ...

Music: Eratos (Jacques Petroff)
Lyrics: Mariana Vangelova
created in 2004

Невероятна песен на Конълс! Изпях я с много ентусиазъм ;))

От липсата на вяра и разбиране,
от търсене на нежност и душа
повика мен - най-тръпното намиране.
Най-парещата, дивата жена.
Нахално-дръзка и скандално-искрена, ...

Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.
Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.
Лицето му е есенно. Очите му – най-кръглата сълза.
Във дланите си стиска следи от дълга самота.
Върви уверено. Тревата скърца... жажда за живот. ...

на времето стрелките се застъпиха
заглъхна пуяка на двора
клоните свенливо се прегърбиха
смолата потече по ствола
котки и кучета бясно се гонеха ...

След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени. ...

ту фит по мантинелата копеле
ултрагълъбица и сини простори
съм по хасиенда за двама
шапка с кант и виц за звяр и красавица
с нови обувки ...

Загърнат в плащ на зимна нощ,
севернякът
песента си пак подхвана,
а от очите на безмълвните звезди
сълзици оживели полетяха. ...

Прекрасно е,
толкова непринудено, невинно
една любов,
започнала наивно...
Но то любов ли е, ...

Хората, които ни заслужават
Казват, че, за да бъдем щастливи, трябва да се обграждаме само с хора, които ни заслужават, които са готови на всичко за нас, които се борят за нас, въпреки обстоятелствата. Истината често е друга. Истината е, че онези, които не ни заслужават, всъщност са нявсякъде около ...

“Аз съм родителят!“ –
заяви тя.
Нави будилника,
а той я послуша
и започна да брои ...

Очите сини на баща ми
видях в съня си – после плаках до зори.
Лицето бледо милвах с длани,
докоснах спомен отпреди.
Щастлива бях в съня си тъжен, ...

Призраците от миналото -
следват ме всяка секунда от деня.
Призраците от съня
карат ме да настръхвам вечер, когато съм сама.
Призраците от мрака на нощта, ...

Чакам те, увита в меко одеало. Гушнала мечето, подарък ми от теб за миналата Коледа. Чакам те, по турски седнала пред камината докато очите ми шарят заедно с пламъците. Издигат се нагоре, проследявайки елегантните движения, но после се снижават пак надолу - за да видят края на една искра. Но не е са ...

НЕИЗВЕСТНА НАРОДНА ПЕСЕН
Посвещение – закачка с уважение
На rumpel (Румяна Пелова)
редовен професор в АИИС*
Хала страшна се задава, ...

Защо са толкоз’ сиви дните ми и тъжни,
изпълнени с болка и тъга?
Клиширано звучи, банално,
толкова познато на света.
Не бих могла да го опиша с други ...

Слънцето
блестя до обед- бронзов удавник,
открит на чергилото до гнилото дърво.
Кръжейки, щъркелите затракаха,
подушвайки миризмата му, ...

Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш. ...

Стаената сянка от ъгъла
хищно впила е в мен слепи очи,
с ледени пръсти, ехидно усмихната,
да изтръгне иска сърцето ми...
Цигарата ми бавно догаря, ...

Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
на щастие. Заплащам със ръцете ми.
Животът ми е някак си зад мен ...

Градът пуст е. Хората са навсякъде, но никой не виждаш... Струват ти се еднакви и безлични. Може би, ако ме видиш... Оглеждаш се. Няма ме измежду тях...
Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни ...

Занижи се, в сноп светулчен,
като бисер нежен на гърдите ми.
И проблясвай скъпоценен,
щом те нося във сърцето си.
През сто коралови надежди търсих ...

1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...

Нещо в мен се счупи, когато си отиде.
Душата ми се скъса.
Сърцето ми заплака.
Небето се сгромоляса върху мен.
Светът ми се срина. ...

------
Ще танцувам с Дявола. Знам стъпките.
Ще изиграя свойто Адово хоро.
По-силна е към тебе само тръпката.
Душата ми галиш с Фениксово перо. ...

Джон Стефанович помагаше на Норма при пазаруването, с други думи казано, носеше торбите. Притесняваха го някои неща, но не смееше да пита. В крайна сметка обаче се престраши и зададе въпросите си.
– Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?
Широка усмивка разцепи лицето на Норма, коя ...

Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...

Не вярвам, че затова съм виновна,
че безрезервно се отдадох и докрай
душата си разтворих,
и с греховна обич пътувах с теб
към някакъв жадуван рай - ...

Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...

Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...

Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...

Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...

утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло ...

Мълчи, сърце, ти вече ме наказа
с тежките си думи без слова.
„Не искам вече да те слушам” –
ти казвам и замахвам със ръка.
Мълчи, сърце! Толкова ли силно ...

„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...

Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...