Рубинен цвят, кристален звън,
следа по устните остава...
Доплували до сбъднатия сън,
опитваме поредната забрава.
Отпий от устните меда – ...

Стихче *
Това не е твой проблем,
просто имам нужда да те съзерцавам.
Аз не съм толкова методичен,
просто съм пристрастен към любовта ти. ...

Сила
Никога не отлагай да приемеш
капка съпричастност,
за която хектари земя жадуват.
Да намериш дома си, щом ...

Усмихвам се, дори отвътре да умирам.
Усмихвам се, дори когато ме боли.
Усмихвам се, дори и сълзи да напират.
Усмихвам се на миналите дни.
Усмихвам се, дори когато падам. ...

Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...

Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...

Когато тръгнеш си от мен
и аз за тебе съм далечен.
Пак ще идвам в твоя ден,
и ще бъда в твойта вечер.
Когато тръгнеш си от мен, ...

В самотните нощи сънувам,
че спя върху нечие рамо
и нечии устни целувам.
Това са ми сънища само.
Щом съмне и пак самотата ...

По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.
Пак тропаш, просякът на суета, ...

Самотно е навън,
тихо и спокойно.
Огън в камината гори.
Две сенки огънят огрява,
Две сенки - сливащи се в едно, ...

Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...

БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...

Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...

На хълм
кръгъл като череп
- център на света -
откъснах ябълка
и подарих ти ...

Седя и не очаквам нищо.
Да, понякога настъпва и такъв момент.
Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. О ...

Ти ли си това, или моята мечта?
Сънувам реалност, а може би сънувам в реалността.
Всичко си ми Ти и от това ме боли...
Какво?
Искаш от мен да плача, да ридая, да крещя, ...

- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...

Чужденецът в мен (есе)
Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?
Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представл ...

Ученикът попитал учителя си какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...

Имало едно време един борец. Той бил най-умният сред безмозъчната сива маса от мускули и вратове. Знаел наизуст номера на GSM-a си, както и няколко крилати фрази като: “Ще те изкеча, бе, брато!” и “Ела ми, бе, китко недолюбена!”. Върхът на върховете, гениалната умопомрачаваща мисъл, родена от негови ...

Уморих се да ме боли
Болката загнездила се е в окото ми,
приела формата на неизлята сълза
и не иска да излезе - сили няма вече
и гложди ми в погледа като треска. ...

КОМЕТА
Аз по твоя житейски друм
като комета светла ще премина.
Всичко добро във мен ще ти дам -
ще взема плам от теб и ще отмина. ...

Един отхвръкнал лист хартия,
на който стихове
си пишеше тъгата,
разкисва в локвата
от сутрешния дъжд. ...

Лека нощ на мама, татко
и на баба, и на дядко,
на боички и тетрадки,
кукли мили и играчки.
Лека нощ от мен на всички ...

Седнахме вечерта късно в леглото.
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...

Във раните ми - сол сълзяща пари,
и болката върти нощта със ден -
да, грешен съм, но в твойта катедрала
аз вяра скътах - сякаш прероден...
Пристъпих тихо в храма на мечтите ...

Стихиите пред тебе се прекланят,
изгрява Слънцето за тебе всеки ден,
косите ти в прическа Вятърът оформя,
Дъждът разхлажда нежното ти тяло.
Луната е сестра обична твоя, ...

Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребена
от треперещи пръсти, които
топлината от теб да отнемат ...

С тебе как да се сбогувам,
не
искам да изричам и последно сбогом,
как сега аз да живея,
като без теб не ...

Обидите
болките
липсите
страданието
наричат любов ...

Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мен!”
Хр. Смирненски
Страхът е всичко, дето имаме,
страхът ни пази от беди. ...