Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...

Ти с думи омайваш,
както направи с мен.
Чудно, но добре се справяш,
щом помрачи моя ден.
Говоря уверено, че ще се справя ...

Желание за страст
те дърпа.
Съсипва ме
душевна буря.
На черно ...

Тази есен отмина безмилостно,
задгърби горещото лято.
Но все още те търся, мой мили,
в моята песен недоизпята,
в моите стихове, недолюбени, ...

Lion
Mysterious
That's what I call You
I'm curious about You
I'm scared and not sure that You are safe ...

Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...

Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...

Една невероятна песен на Пламен Ставрев, която от години се каня да направя и най-накрая успях.

Какво е нужно да усещам , ако влюбена съм до полуда?
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя. ...

Известно ми е!
След дъжда студен и лепкав,
ако настъпи краят на света,
цветята сини няма да ридаят.
Научих скоро аз! ...

Светът безсилен затваря очи.
„Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.
18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит. ...

Никога не си била толкова моя, никога аз толкова искащ те.
Като в онази нощ, като в онази мистична, загадъчна нощ.
Голи, горещи, отдадени!!!
В твоите коси водопадени близост до невъзможност, до болка потребност.
Никога толкова слети не са били две души, две тела като струни. ...

Бяла снежинка снега си настига,
става сестричка сред рой,
търсиш ли смисъл съдбовен, пристига
още сред преспите той.
Бяла снежинка през преспите бърза, ...

Пластика на мига
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат. ...

Навън е късна нощ...
която носи аромат от тъжен дъжд.
Дъждът отминал е отдавна...
Асфалтът сух е вече...
Ароматът тихичко изчезва, ...

Неочаквана любов
(на съпругата ми)
Познах те по дух,
усетих душата
и в тялото вперен, ...

Ямурлуци вият друми. Хрупат сняг нозе корави. Брей!
Вит кравай в пещта танцува. Хлопка медено хортува. Хей...
Идат снажни коледари. Срещай, байно, сурвакари - вред.
Наточи с менчето винце. Сиренце сложи и мед...
Кървавичка хем изкарай, от суджука навъртян резни. ...

ЛЮБОВТА НЕ СТАРЕЕ
Любовта с годините не старее,
напротив, по-красива става тя.
Как искам аз и мене да огрее
на любовта щастливата звезда! ...

"И човек никога не знае кой от безкрайните
непознати някога ще му потрябва."
Дончо Цончев
Кой в тълпата безброй непознати
на какво може да ме научи? ...

За самотата мен попитай –
израснал гордо под звездите,
в полето дъб хилядолетен.

До киселата трънка
сме завързали
да зоби щастието ни.
Изгнили,
листата сънени, ...

Умението да се радваме на даровете на живота е самò
по себе си дар...
На празника на бога Дионис,
когато всички са изпълнени от него,
ела в градините на Адонис, ...

Среднощен снежен град.
Навън е бяла приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че е още недописана,
затова не виждаме героите. ...

улица
под тъмен свод на дървета
далечен и тъжен дъх
на липи
тропот от падащи кестени... ...

НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...

Влюбихме се ние двама
един на друг и бързо
без да мислим много много
взехме се...
И сега щастливо си живеем ...

Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...

По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда) ...

Краят идва - и само веднъж
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти - ...

Умението да бъдеш истински умееш ли?
Да казваш само истина и истината смееш ли?
Хах, разбира се, това е въпрос реторичен,
как да бъдеш честен, ако никога не си бил обичан?
Добре познаваш думата самота, ...

Ей, та не си намерих работа на Марс - щях да ставам 15 минути преди работа! Ама, не - на Плутон. На майна си Райна - в най- забития квартал на слънчевата система. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра. Като ме заклати 280, та ...

На сутринта миришещото и още пияно от любовните си пиянства момче, беше събудено от почукване на вратата.Толкова беше пиян, че едва мърмореше нещо, но успя да пита с неразбирам глас:
- Кой чукаа?
А отвън вратата отговори глас:
- Аз съм приятелката ти Андреа, снощи не ми се обади след сбирката и се п ...

Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...