След като изпрати Наталия, Иван се прибра и реши да се обади на Стефан. Звънна на вратата му.
- Здравей! – поздрави усмихнат.
- Здравей! Влизай! – отговори Стефан.
- Как изкара днес?
– В разходка, телевизия, четене, дори и в размисъл. Ще пийнеш ли нещо? ...

ИЗУМРУДЕНИТЕ ОСТРОВИ
ИЗУМРУДЕНОТО ЦАРСТВО
Някъде на този свят имало прекрасни острови с изумрудени склонове. Те били пръснати живописно сред необятния океан. На един от тях се издигало Изумруденото царство. То било потънало в зеленина, а неговите златни кули целували усмихнатото слънце.
Сред тази ха ...

Тъжно море
С дантелена пяна брегът ме посреща,
в хоризонта потъвам, със свойте мечти
отплавам на ужким и не търся пощада,
морето е тъжно, за мен днес тъжи. ...

С безмилостен камшик прогони мракът
от сънищата мислите ми плахи...
Отчаяно в кошмарите си плаках...
За милост молих... Но не ме разбраха...
И виках! ...

В тази къща всичко вече се разкапа -
крушката във кухнята хиляда пъти изгърмя,
а чешмата в банята бъбриво капе -
хич не мисли кой ще плаща сметките във ВиК-а.
Във фризера ни айсберг тлъст е сгушен - ...

Какво носи радост за жената,
какво я кара де живее?
Отговорът е един: децата,
за тях вечно ще милее.
Да види първата им стъпка ...

ОБИЧ
Когато кажеш: "обичам",
не те ли сърце заболи,
с думи недей да се вричаш,
защото са само лъжи. ...

По време на война
те геройски живяха,
показаха ни слава
и горди песни изпяха...
Ние трябва да вземем ...

"Във въздуха са снежинките бели.
Хванете ги там, снегорини смели.
Пак бисер голям изръсих аз,
но това да си остане между нас."
Осмивам изцепка на Бойко.

Мечтател
Мечтател на пристана стои,
пее и мечтае за славните си дни
и тихичко прошепва, почти без глас,
на морето и луната ...

ТИ си моят блян,
ТИ си мойта муза,
ТИ си моят миг.
ТИ си мойта светлина и топлина.
ТИ си въздухът, водата. ...

Седя и гледам телефона тъжно,
само Неговото позвъняване ми е нужно.
Ето, звъни и сърцето ми започва да подскача,
но щом не е Той... иде ми да заплача.
Защо ли ми бе да се влюбя, ...

Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира; ...

Вечер късно се прибираш
и към мен ръце си пускаш.
Искаш нещо да ти дам!
Чакай,
я ела насам, ...

Кажи ми, магистратке,
кажи ми как се случи
парите на завода
чрез тебе да засмуче
ламята шестоглава ...

Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...

Звездният принц си,
отново сънуваш
малка принцеса
под стъклен капак,
листо по листо ...

Споменът от детството ме връща,
в онази наша стара къща,
където събирахме се много хора,
на веселата маса,
там на двора. ...

Лудост е, че може да обича,
да нарежда влюбени слова.
Клетвено в живота да се врича,
да дарява с цвете любовта.
Да разгаря факлата от страсти, ...

Душата ми е морска раковина,
ела да чуеш в моя свят морето.
Вълните нежни, друг път силна буря,
във мен ще се разбиват с теб солено.
Ръцете ти, докоснали ме смело, ...

Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...

Медицинският център на У. беше малка сграда на два етажа. Първият беше зает от помещение, което трябваше да бъде аптека, но наематели така и не можеха да се открият, затова доктор Енчев го използваше, за да държи колелото си, стари архивни книги и разни боклуци, които хората обикновено трупат в гара ...

Единствена моя, незабравима, невинна любов. Колко много ми липсваш. Защо си толкоз далеч от сърцето, нима оставаш като звездите така красива, тайнствена и утешаваща само през нощта? А когато настъпи утро пак без теб! И пак нощ, и пак се появяваш в нощта така красива, все по-далечна, все по-тайнствен ...

Пренареждаш своите приоритети,
все едно сменяш тапети.
Мениш своето мнение, все едно
ти е първо впечатление.
Сменяш женското внимание, ...

Някъде, някой...
Пред алчното его, в суетно охолство,
онази любов - към човека - се гъне.
До гуша сме вече в измамно доволство,
а някъде, някой в мизерия тъне! ...

Макар да идваш и да си отиваш
и в моите очи тихо да вали,
"Звездичке моя" аз ще те наричам
и пак без глас ще викам "ОСТАНИ!"
Остани - очите твои да целувам, ...

Не се разделяме... завързани в мълчания,
и онемяват разстоянията помежду ни
с пропуснатите наши случвания
в очите влюбени от чакането гари.
Два полюса със теб сме станали. ...

Студена лятна нощ...
Очите ми не се затварят...
бавно по страните стичат се сълзи
и душата ми изгарят.
Не мога да намеря път, ...

В памет на Джордж Харисън. Поздрав за всички, които го обичат и харесват тази песен!
Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щастливите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откриеш сред дюните на духа истините, които е късно вече да пропилееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. ...

Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...