Де да имах малко смелост.
Не, не ми трябва много.
Само толкова - да мога да ти кажа,
че обичам те и че боли ме много.
Само малко смелост - ...

Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен! ...

Софи
Ти просто си невероятна!
Усмивката за мен е, знам,
на тази снимка, дето ми я прати Таня!
В ръчичките тревички стискаш ...

Бели истини прелитат
над закъснелите сънища,
в бели коси
се преплитат посребрелите пътища.
Нощта примамливо приканва ...

На моста
Виждам те в далечината,
това си отново ти - нежна и красива,
и пленен отново от красотата,
аз ходя бавно към теб. ...

Уважаеми клиенти,
Благодарим искрено и ви поздравяваме за вашия избор да обичате. Ние сме убедени, че Любовта - този модерен, функционален и практичен уред, ще отговори най-пълно на вашите потребности.
Моля, преди употребата на уреда за първи път, да прочетете внимателно и детайлно това ръководство ...

Думите понякога са
толкова красиви -
благозвучни
и изпълнени със сила!
Думите призвани са ...

Бойко гаф пореден прави,
осмян от "Господари на ефира" и Слави.
Следват подире му изцепка след изцепка,
защото има една мозъчна клетка.
Повече такива му трябват. ...

Рубинена скреж
Да го обичаш, отричайки себе си,
да се отдаваш, забравила болката,
да даряваш - без нищо в замяна,
да утешаваш, загубена в другия. ...

Отново съм робиня единствено на себе си...
Отново се оплитам в несбъднатите трепети...
Отново пресъздавам проблеми от илюзии...
Отново оглушавам от неродена музика...
Отново храм за мене са вятърните мелници... ...

… Значи това е да стъпиш на дъното -
някакво голо, пресипнало падане.
Гледаш, в очакване да те издърпат,
за връзка… Но никакъв шанс за подаване.
Грешка! ...

Може би те обичам,
може би те обичам…
В мрака бели искри -
мойте сънища тичат,
лумват ярки, безмълвни ...

Слънцегонният вятър запокити нанякъде
моите мисли по тебе във неми сълзи.
Вече няма ги онези пожарища, жарките,
ала тлее отляво, където си ти...
И потръпва понякога някакво мускулче, ...

Моля те, не ме буди,
когато те сънувам!
Страх и грешки, и беди
времето ще ми спести
сега, ...

Кап. Кап. Кап.
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...

За Любовта
В годините - къде ли ще те срещна
и кой ли ще ме запознае с теб
дали в очите ти ще видя нещо
или ще дойдеш просто - като лек ...

Димитровден е началото на зимния период в годишния календарен цикъл
Слънчева литургия
Да пребъде живот в светлина -
нека вяра в доброто разпали
и в тревожната наша страна ...

ДВОЙНИК НА ПУЛСАР
Изтрий всичкия си блясък
и всичкия си прах изтрий,
за да остане чиста като пясък
душата ти сред морските вълни. ...

Първи сняг
снежинки в монитора
пъртина от дистанционното

ЕСЕН В ТРОЯН
Чрез улиците си
Троян засмуква есента от планината.
Дъхът на първите слани
се спуска неусетно от Балкана. ...

На всички неудобни, луди хорица
за всички невъзможни нещица,
които дръзко (или тайно) те са СТОРИЛИ,
наместо да мърморят или спят...
На всички непораснали мечтатели ...

Къде си се родила ти,
в безкрайните, незнайни долини?
Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,
но сега защо проливаш поройни сълзи?
Откъде си дошла, коя си, не те познавам, ...

Дълъг работен ден. Вкъщи - мръсно, вони на безделие. Скандал - побой. Удар, удар, удар, обида, ритник, ритник в корема, ритник в главата, още обиди, душене, още ритници, кръв, болка, рев. Раздяла. Белези, рани. Страхотен репертоар, страхотен мъж - боклук.
Тя трябва да си го избие от главата, трябва ...

Кой се страхува
С мен да палува
В моята обич
Без страх да потъва
Давам я цяла ...

Пилях си времето и мислите нахалост,
ударите на сърцето си без повод подарих
и вярвах, че да танцува в мен звездата, трябва хаос,
а миговете щастие погрешно преброих.
Без цел и път нозете си до кръв изроних, ...

Вървяхме по слънца, които
изгаряха без жал нозете.
Остана вино недопито...
Живецът в погледа ни взет е
и устните мълчат сърдито. ...

Ние с тебе бяхме
две опънати до скъсване струни
и звучахме в красив дисонанс.
Всяка със свой предел
на натягане, на отпускане. ...

Какво ще бъда аз без теб, не зная,
и как ще минават моите дни без твоя глас,
без твоята усмивка сладка,
без тебе как ли ще живея аз!
Не искам за това сега да мисля, ...

27 ЕСЕНИ СЛЕД МЕНДЕЛСОН
Понякога с безразсъдна любов,
понякога с много по-малка,
понякога с чанти напълнени
с път без посока, ...

Ако в деня ти е мрачно и сиво навсякъде,
ако не виждаш смисъл в нищо наоколо
и ако се бориш със нокти да останеш сама,
не си много различна от мен.
Ако насън преброяваш звездите в небето, ...

Капят първите сЪлзи
на любовната зима.
Те са сладко-солени
като нашите мигове.
В чувствата царува белота. ...

Любов от разстояние
Да вярваш в любовта от разстояние и да искаш да я продължиш,
да можеш времето да превъртиш, пътя мислено да извървиш.
Да не искаш да тъгуваш,
да можеш единствено за нея да жадуваш. ...

ОДА ЗА КУЛТУРИСТА
1 Как да стана културист
Трябва да си оптимист
Здрава воля да градиш
на тежести да устоиш ...

Задочно приятелство… на изпити подложено,
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано, ...

Необуздаемо
Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки. ...

И пак съм бяла странница,
сред здрач пътуваща,
по пътища замръкваща,
пред истини будуваща.
От погледи сподиряна, ...

За тебе станах рицар... Срещу Бога
сразявах в битки Вятърните мелници!
И друмища-греховници пребродих
за чувствата ти - скитащи неверници...
Затъкнах меч и ризница нахлузих... ...

ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
(Втора част)
Огромните порти на Буюк чифлик бяха изработени от здраво черешово дърво и обковани с железа. Портите бяха високи до десет аршина, за да могат да влизат и излизат и най-високо натоварените сеновози по време на коситба и вършитба. Широчината им надхвърляше двадесет ар ...

Искам да съм сама, но другата във мен отрича веднага;
искам с други да се веселя, но тя не намира воля за това;
искам в края да се потопя, но тя ме дърпа към повърхността;
искам с всички сили да крещя, но гласът ми взима тя
и накрая пак в горчива самота оставя ме да се моря!... ...

Да беше земя зейнала, пропаст да беше отворила
да ме дълбоко погълне. Дълбоко, да не излезна.
Че болест зла се лекува, дертове тежки минават,
за сърце лекове няма, на сърце мъка остава.
Залюбих сестро, загалих, ...