РАЗГОВОР С ЕДИН РИМСКИ ПАТРИЦИЙ
Бях в командировка в Либия. Придружаваше ме един от заместниците ми – Станко Христов. След като си свършихме работата в Киренайка, при което значителна част от дебелата тетрадка на Станко бе изписана, заминахме с кола за Триполи - на 1000 км. от Бенгази.
Когато присти ...

Как да бъда за теб достоен?
Как да докажа любовта си към теб?
Как да живея живот спокоен,
като мисля, че не правя всичко за теб.
За теб, Българийо! ...

Сред безмълвието на тишината
усещам онзи трепет стар, познат.
Нещо, дълбоко заровено в душата,
шепне ми с глас тих и прокълнат.
И лутам се сред поля от самота, ...

За всички
Които някога са ме имали
Над слънцето
Но само когато заспим
Думи ...

Като приказка красива е нощта,
с канделабрите на свойте светила...
Здездите в златните одежди,
пред царицата Луна с поклон,
искри разпръскват на надежди ...

Искам с теб да се поразтоваря
и на теб да споделя,
че не мога нищо друго да
направя, освен душата си
да освободя! ...

Зарових нежността си в косите ти.
И пих от бистрото море
на твоите очи.
Останаха на възли ръцете ми –
от възлово чувство... ...

Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...

Да вярваш
Да вярваш, когато камбаните бият
и светъл нахлува сред всички денят,
и слънцето гали с лъчи си очите,
и пламнали устни с нежност шептят. ...

Не си отивай, дяволе, постой.
За миг да те погледам още малко.
Рога ти сложих... Явно съм за бой.
Отиват ти обаче! Колко жалко...
Не си отивай, дяволе, недей! - ...

Опитвам се да пазя равновесие
по тънкото въже на спомена.
Под мен се зъбят канари надвесени,
над мене облаците ронят се...
Дали брега ще стигна на забравата, ...

Вървя и пак вървя, Трептя и пак трептя, Летя и пак летя,
седя и пак седя стоя и пак стоя, не спя и пак не спя,
вървя, за да седя трептя, за да стоя летя, за да не спя
и седя, за да вървя. и стоя, за да трептя. и не спя, за да летя.
Ако вървя, ще пак седя Ако трептя, ще пак стоя Ако летя, ще пак летя ...

Заби се в моето сърце
стрела, но не на Купидона...
И изписа се на моето лице
на душата стона...
Един е образът в очите, ...

Любов, аз искам да те разпозная!
Казваш, че най-лесно е това.
Не с думи нежни аз да те омая,
a да го доказвам със дела.
Да те усетя с ум и тяло – ...

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.
Пред мен разкрива се омайна гледка - ...

- Седни, сине! Седни тук, на канапето! - подкани Керана.
Павлето леко се приведе и седна. Жената прекоси одаята и излезе. На вратата се показа Вяра, с поднос в ръце. В него се виждаха три стъклени чинийки, със сладко от череши. Не бяха забравени чашите и каничката с вода. Имаше и шишенце с вишновка. ...

Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.
Някой от втория ред тихо заплаква, ...

Във празната алея
на смирените желания -
прегърбени осъмват
непоискани мечти
до думи неизречени ...

Прегърни ме, моя безумна любов.
Прегърни ме, нека с теб да остана,
само в твоя потаен сън, съкровен,
далече от всички да бъда със теб
Докосвай ме нежно с пръсти изкусни, ...

Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...

Европа е дом на много хора, както и мой. Защото аз съм в България, а тя е част от Европа.
Въпреки че влязохме в Европейския съюз, някои хора все още ни третират като несъществуващи. Пример за това е най-популярната програма за комуникации skype. От началото на месец октомври тази година ние не можем ...

Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван, ...

Тази вечер луната е така червена, сякаш е изпила кръвта на всички влюбени. Изтръгнала е сърцата им бавно и мъчително, за да удължи агонията от смъртта.
А звездите светят по-ярко от всякога, сякаш всички изгубени души търсят брод и спасение в нищото.
А луната като Дявол ги омайва и примамва в своята ...

Не говори! Не са ми нужни обяснения,
от думите безплътни няма смисъл,
усмивката ти е достатъчно спасение
за погледа ми, от безвремие притиснат.
Не говори! Не са ми нужни обяснения, ...

Как да разпознаем лидера
Нито горещ, нито студен, нито светъл, нито тъмен, нито днешен, нито вчерашен – определен по този начин като чай или вестник, лидерът ще остане неразпознат. Той винаги ще е алтернативен на известните публични личности в момента, ще е повече имагинерен, отколкото назован и реа ...

Добродушие и скромност
са най-ценните неща,
те при тебе са огромни,
по лицето се четат.
А очите, езера дълбоки, ...

Рано ранила Калина
да се изучи в Европа.
С гербова вярна дружина
фондова нива да копа.
Хем копа, хем милиарди ...

Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...

Погледни лицето жадно,
за любов и нежност плаха
и сърце до болка гладно,
трепнещо във своята уплаха.
Заклейми и устни, и очи, ...

Любов човешка
Ти цялата си чувство,
трепет.
усмивка и сълза -
в едно. ...

Поглеждаме се сутрин в огледалото
и виждаме как времето изтича,
а искаме отдавна да е спряло то,
повярвали, че можем да обичаме!
Със стихове, в които парят думите, ...

Първите осем такта на на едно инструменталче, което никога няма да довърша, но ме кефят...

СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо… ...

На вас ще ви се стори непонятно...
Дали съдба било е, или грях,
думи не намирам да опиша
безумието в моя нрав.
Птиците отдавна спряха ...

Краят
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...

ОКОЛО НИКУЛДЕН
Дал зарад светаго Николая,
ил за туй, че хванах златна рибка,
аз се озовах във Рая
и обикнах? ...

Джаз.
Вкус на малцово уиски и пиано.
Сецесион и камък. Трепети.
Аромат на кожа и дърво.
Лукс, златисти тонове, затворени врати. ...

На снежната поляна край гората
блестеше ослепителна ела,
не е ли вече тя за теб позната?
Не е ли украсената елха?
Година първа - беше тя шишарка, ...

Е С Е Н Н И Л И С Т А
Горещото лято си вече отива
и тихо пристига при нас Есента.
Облякла е шарена дреха красива
и Слънцето грее, но, ах, докога? ...