На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...

Черна земя...
Пантофки стъклени на
хиляди парчета счупени,
от принцеси, гледащи в света на мрака,
принцеси с клюмнали глави. ...

Тъжно е да си самотен, тъжно е да те боли,
да няма кой да те прегърне и мило да те утеши.
Тъжно е навярно да обичаш, да нямаш сили да го споделиш.
Тъжно е, да, зная, но усмихни се ти и виж:
Луната свети в небесата с мека светлина, ...

На страданието ми
Здравей, мое малко зеленооко чудовище,
неутробно, безбого, бозаещо бреме.
Докога ще ме искаш за свое леговище,
докога ще износвам аз тебе, ти – мен? ...

Магьосница е.
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските ...

На Ани Монева
Сега покой е
в моята градина.
Зрели плодове.

Устните сърдито казват: - НЕ!
ДА! - ти шепне моето сърце.
Устата ми заклева те: - ИДИ СИ!
Сърцето плаче: - Моля те, върни се!
- Не! Сбогом! Сбогом! - устните изричат. ...

Разплата
Днес поглеждам отново в небето горяло след тебе
и опитвам следа да открия от твойте очи
ала чувам там - само вятърът плачещ да стене
а дъждът е замръзнал отново във твойте черти ...

Представи си, че душата ти е прозорец. Когато се родиш, прозорецът е толкова чист, колкото Mr. Proper не си е представял. С годините прозорецът започва да се цапа – първият път, когато си обидил майка си, после - когато си я излъгал, първият път, когато си издал приятел, за да отървеш вината. Дребни ...

Навярно и подаръкът е там -
линее под елхата недокоснат.
Очаквали го да се върне сам.
А вместо него - позвънила поща.
И целият им свят се разлетял – ...

Аз ще питам:
Защо бях с теб?
Ти ще ми кажеш:
Защото се обичахме.
Ако е любов, Ани, то тя не е ли завинаги? ...

Баба сложи няколко кори в тавата.
Сложи още сиренце, яйца и мляко от козата.
Бързо във фурната тавата пъхна,
с пръст ми се закани да не бръкна.
Ето го Котан, стои на прага, ...

Дъждовно прераждане
В този дъжд, който днес се излива навън,
ще изкъпя душата си бяла.
Като птица, прелитаща в тихия сън
на дете, от умора заспало... ...

Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри. ...

Не ме осъждай за това, което ще направя.
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...

Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...

- Лети ми се!
- Крилете ти кървят!
- Лети ми се!
- Небето е за други!
- Лети ми се! ...

Пътеки тъче
есента златокоса.
Тръпнат ятата.

I
Залезът се изрони под ноктите ми.
Спи сълза в сърцето червено на нара.
Все полудявам до неузнаваемост.
А нощта чопли несресани спомени. ...

Мразя те, защото си щастлив
и по бузите ми сълзи се стичат.
Мразя те, защото моят ден е сив.
Мразя те, защото те обичам!

Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата ...

За мен ти беше
Ти беше пристан, сигурна утеха,
усмивка в сивия ми ден.
Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,
когато на самотата попаднала съм в тежък плен. ...

Казват, че Дяволът е в подробностите. Мисля, че същото може да се каже и за Господ. Той също е в подробностите. Но с тази разлика, че ако Дяволът е в онези подробности, които не можем да отминем, то Господ е в тези, които с лекота отминаваме всеки ден... В тези толкова лесни за отминавване подробнос ...

Твоята игра
Нека те погаля с нежност, която не си усещал досега.
Нега те прегърна с топлина, която не си чувствал досега.
Нека те целуна с жажда, която не си вкусвал досега.
Нека те любя със страст, която не си изживявал досега. ...

В прегръдката на тишината...
живея без мечти...
Поглеждам тихо през прозореца,
в очите ми валят сълзи.
Навън е тъмно и студено... ...

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА
С мислите в утрото пътувам и се питам -
ще стигна ли до изгрева - сама?
Дали с годините пораснах?
Дали в живота - себе си познах? ...

Защо това сърце не бие за мен?
А е само звук от вятър породен...?
Две очи блестят отново в този ден,
а слънцето е сякаш на болката във плен...

Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...

Една снежинка те усети
Посветено с много топлина
В този студен и замръзнал свят,
осеян с преспи, поръсен с хлад,
пропит от мъка за обич с глад, ...

И въртят се светците
над катедралния храм
и времето отмерват -
дан, дан, дан....
Камбанен звук отеква във ефира, ...

Сгушена в скута ти,
смълчана и тъжна,
с очи на сърна
и душата на гълъб,
горяща от обич, ...

Мечтая...
отново да усещам
дъха ти по мен...
Мечтая...
отново да ми кажеш, ...

Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...

Пухкав сняг се ръси през сито.
Навън всичко сиво е вече покрито.
Бели покриви и бяла земя,
Даже луната е бяла сега.
Коледна песен край мене кънти. ...

Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...