Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб, ...

Хоризонтът е болен,
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи ...

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...

Любов
Картина имаш на стената.
Жена във бяло – твоята Аморе.
А с мен сега си във кревата
и аз приемам любовта ти! ...

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...

Отпих те през устните
облизани от здрача
спуснал се в улеите
на напукана усмивка
и от дълбочината на вълните ...

Тъжно ми е, че тръгва си...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена, ...

Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо! ...

Маска
Не е нужно да го правиш,
Защо усмихваш се, когато те боли?
Така все по-безчувствена оставаш
И все повече обличаш се в лъжи. ...

Един обикновен, на пръв поглед спокоен ден, но вътре в мен всичко крещи. Отново се разкъсвам от едни и същи въпроси, които навярно ще останат без отговор.
Защо след като всички мечтаем за обич и привързаност, пак се отдалечаваме един от друг? Защо непрекъснато жадуваме за любов, но в момента, в койт ...

Лятна буря
Лятна буря се задава.
Всичко живо се е скрило
и във миг се разразява
с пагубна, неземна сила ...

Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата годин ...

Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
Желанието ни за по-добро ще е само спомен отминал и във миналото той заминал.
Животът още ни е длъжен!
След мрака - слънце засиява.
След всеки залез - изгрев засиява. ...

Тя, любовта е... такава една...
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.

Рисувам птици
по прозорците,
бели с нежни криле.
Очи топли, усмихнати,
душа и безкрайно море. ...

Дух
Изгубени във времето вървим.
Мами ни пламъче далечно.
Духът човешки непредвидим
себе си търси - търси вечно. ...

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...

... понякога, не открили достатъчно оптимизъм в бъдещето, неусетно се обръщаме към миналото...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени, ...

На улицата един човек от Федерацията на потребителите събираше подписи срещу монополистите. Както правя винаги, когато видя такива активисти, ускорих крачка, за да не ме занимават с безнадеждните си мисии. Той, обаче, ми връчи едно листче, на което беше напечатан текст:
" Възразявам най-категорично ...

"Я вас любила", но е твърде неуместно
да искам да ми върнете със същото.
Отдавна абдикира в мен принцесата.
Но пак към вас ме водят всички пътища.
И сринах тези кули от мълчания, ...

На един приятел
Недей се смущава от моята обич,
защото към тебе най-чиста е тя.
Общувайки с тебе, разкъсвам окови
и виждам пътеки в безпътни места… ...

Разходка нощна с дъх на орхидеи
под уличното осветление. Снеговалеж.
Целувки... Много... Влюбени идеи
и поглед, натежал от скреж.
Не чувам. Не вървя. Осуетен е ...

Моята вяра бясно препуска
жива, пулсира, без дъх остава.
Моята вяра огън рисува,
Рая ми носи в очите желани.
И търся я по небето, земята, ...

Смущението лъжливо е –
прикрива някакви задръжки.
„Времето” ти също е лъжа,
истинска е само гордостта ти.
Омразата пък всъщност е любов, ...

Под сенките на кукувото лято
Край сенките на кукувото лято,
след преспите на вълчовита зима –
изби и се намърда храсталакът
под вейките на стройната калина. ...

Щърбава, сива и хладна,
приютила в шепи врабци,
тая сряда е толкова жадна,
а слънчевите снопи – конци,
по които мъглата танцува. ...