Първите осем такта на на едно инструменталче, което никога няма да довърша, но ме кефят...

СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо… ...

На вас ще ви се стори непонятно...
Дали съдба било е, или грях,
думи не намирам да опиша
безумието в моя нрав.
Птиците отдавна спряха ...

Краят
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...

ОКОЛО НИКУЛДЕН
Дал зарад светаго Николая,
ил за туй, че хванах златна рибка,
аз се озовах във Рая
и обикнах? ...

Джаз.
Вкус на малцово уиски и пиано.
Сецесион и камък. Трепети.
Аромат на кожа и дърво.
Лукс, златисти тонове, затворени врати. ...

На снежната поляна край гората
блестеше ослепителна ела,
не е ли вече тя за теб позната?
Не е ли украсената елха?
Година първа - беше тя шишарка, ...

Е С Е Н Н И Л И С Т А
Горещото лято си вече отива
и тихо пристига при нас Есента.
Облякла е шарена дреха красива
и Слънцето грее, но, ах, докога? ...

Спасение
Заставам в улица тъмна,
поглеждам на всички страни
и знам, че поемам по пътека стръмна,
само защото някой ме нарани. ...

Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...

Песен изпълва камбанен рефрен.
Всичко замлъква – светът е стаен.
Мигове звездни обстрелват стрели,
истини святи и дръзки съдби.
Пеем, но глас не дочува се ясно, ...

В очакване на нещо приказно и истинско,
пробило облака на сивата реалност,
все бродех аз по стъпките на изгрева,
а времето ме гледаше все някак странно...
Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си - ...

Сняг се сипе на звездички,
като бели коледни парички.
Студ сковава пак земята,
ала топло ми е във душата.
Сгрява пак сърцето звън – ...

Хазарт, съдба, шега... или пък друго
е нещото, което ми се случва!?
По-леко днес аз дишам... и се чудя -
защо да търся отговор!?... Излишно е.
Отказвам и да мисля за несгоди! ...

93г. Истинска Свобода
6 декември - Национален ден на Финландия
Моя обична, Северна земя,
бледолика лилия всред снега,
с очи - триста хиляди езера, ...

ТРЕВОЖНИ СЪНИЩА
Тревожни сънища сънувам вечер,
тревожни мисли страшно ми тежат,
че ти отлиташ нейде надалече
и черни облаци след теб вървят! ...

Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!
Искряща Любов под дъждовните пръски,
под пъстрия, весел, разперен чадър,
край блестящите очи на дъждовните локви.
Опиянен съм от твоите „мокри“ целувки, ...

Звездна магия
Дали да те оставя в миналото си орисано?
Или от спомените свои да те залича?
Но заличават ли се страници написани?
Забравя ли сърцето нявга обичта? ...

Draconian - The Amaranth
[Voice of Venus:]
Thou art a flower, growing into his soul.
You light his silent path of night...
Thy winds they blow for his love and shadows... ...

Ех ти, мъничка Алиса,
не избяга като други –
в таз страна на чудесата
доста май се позалиса?!
В нея всеки се преструва, ...

На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят ...

В тази прохладна тъмна нощ и тиха
пак на пътеката до реката сам стои,
там, където двете сърца се влюбиха,
а сега трябва мислите си да успокои.
В същата глуха нощ реката се чува, ...

Едни очи ще те преследват вечно,
отворени широко и пълни със сълзи,
които ти загърби безсърдечно
и малък опит не направи да ги задържиш.
Едно сърце остави бавно да умира, ...

Има ли будни в нощта,
чу ли гласа на петела, известяващ
идването на новия ден?
Живият будилник - пратеник на Бога,
който казва: Стани, стани, ...

В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...

С натежали клепачи те гледам,
мое свидно нещастие.
Тежък е бродът напреде ми,
дали ще премина отсреща?
Ти плачеш, като мен някога, ...

ЗВЪН
Звън, звън, звън...
Безспирно чукаш по сърцето ми!
Не усещаш ли железния му сън?
Не чуваш ли, метал звъни! ...

Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...

Невъзможно обещание
На Галина Вълчева
Да можех вечност да ти обещая
по пясъчния хълм на всяко детство...
А аз какво? Затворен в тази стая, ...

Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина, ...

Много време отмина,
съзнанието се бори.
Още съм с музиката,
която изпълва сърцето.
Всеки спомен гори, ...

Koя съм аз?
Да! Коя съм аз?
Една от всички, или от всичките една?
Мога да бъда различна...
както мрак... така и светлина... ...

Търся те в дните на утеха,
на скръбта, поникнала
в изсъхналата ми душа,
непомилвана с обич, само с надежда,
като саморасъл плевел, ...

Когато Другият прегръща ме трогателно,
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние. ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
Маринела
„На М”
Мрази ме! Презирай,
мисли ме за луд; ...

А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...